Преди да умре този ихтиозавър изяжда плячка със своя размер

Последното хранене на древно морско влечуго е било буквално хапка, твърде голяма за неговата уста. Удивителното откритие на ихтиозавър, погълнал плячка почти със своя размер, е описано в публикация в iScience.

Ихтиозавърът е подобен на делфин и е с дължина 5 метра. А в стомаха му са открити останки от подобно на гущер животно, наречено талатозавър, който е с почти същата дължина - 4 метра. Това е най-дългата позната плячка на морско влечуго от ерата на динозаврите и може би е и най-старото пряко доказателство за морско влечуго, което изяжда животно, по-голямо от човек. Всъщност конкретно този талатозавър може да е бил толкова голяма хапка, че ихтиозавърът да е умрял след като го е погълнал.

Тъпите зъби на ихтиозавъра предполагат, че се е хранил основно с малка и мека плячка като главоноги. 

"Сега имаме наистина солидно доказателство да кажем, че тези [тъпи] зъби може да бъдат използвани за ядене на нещо голямо", обяснява Риосуке Мотани (Ryosuke Motani) от Университета на Калифорния, Дейвис. "Това означава, че други видове с подобни зъби, които сме изключвали преди... може също да са мегахищници".

Мотани и колегите му изследват почти пълния скелет на възрастен ихтиозавър, открит в Югозападен Китай през 2010 г. Влечугото от род Guizhouichthyosaurus е живяло през периода триас преди около 240 милиона години. След внимателен анализ на голямото количество кости в стомаха му, екипът открива, че последната храна на ихтиозавъра е тялото на талатозавър, без главата и опашката. Останките на талатозавъра не са много разградени от стомашната киселина, което предполага, че ихтиозавърът е починал малко след като е изял грамадната си плячка.

Тези фосили носят "доста солидно доказателство, че по-голямото животно е изяло по-малкото", пояснява палеонтологът Стив Брусати (Steve Brusatte) от Университета на Единбург, който не е част от изследването. "Ако случаят е наистина такъв това е доста изненадващо", защото хищникът не е толкова по-голям от плячката си, поне на дължина. Предполага се, че ихтиозавърът е бил около седем пъти по-масивен от талатозавъра.

Учените смятат, че ихтиозавърът най-вероятно е ловувал, вместо да се храни с остатъци. Със сигурност би било необичайно да се открие цяло непокътнато тяло на животно, което никой друг хищник не е разкъсал, а да извади грамадния труп от морското дъно би било трудна задача за животно като ихтиозавъра, който е имал нужда и да диша на повърхността.

Освен това крайниците на талатозавъра са все още поне частично прикрепени към тялото, докато опашката му е открита на около 20 метра. Изследванията на начина, по който телата се разлагат под вода, предполага, че ако талатозавъра е бил вече мъртъв, когато ихтиозавъра го е открил, крайниците щяха да са се разложили преди опашката, поясняват авторите.

Мотани предполага, че убиването и изяждането на талатозавъра може да е предопределило смъртта на ихтиозавъра. Тялото и главата му, макар и добре запазени, са отделени едно от друго, което предполага, че животното може би е умряло от счупване на врата. Ихтиозавъра може да е наранил врата си докато е държал плячката в челюстите си, удряйки главата му, което е начинът на крокодилите да се справят с жертвите си без да имат особено остри зъби.

Възможно е и ихтиозавърът да се е наранил докато е поглъщал голямата си плячка.

"Това не е змия, адаптирана да поглъща нещо много голямо, така че се е наложило да го преглътне както го правят делфините и крокодилите", допълва Мотани.

Това означава да плува срещу плячката си, така че да я натъпче в гърлото си или да изправи главата си над водата и да използва гравитацията, за да я преглътне навътре. 

"Така лесно е можел да нарани врата си", заключва авторът.

Източник: Science news - This ichthyosaur died after devouring a creature nearly as long as itself

Още по темата

30/09/2019

Земята

Религиозно семейство крие фосил на ихтиозавър повече от 150 години

29/08/2017

Животът

Един от най-големите документирани ихтиозаври е бременна самка (водео)

25/05/2016

Животът

Останки на странен ихтиозавър показват неочаквано бърза еволюция след масово измиране