Проф. Илия Пашев е български микробиолог. Той е роден на 16 юни 1910 г. в с. Павелско, Смолянска област. Завършва гимназия в Асеновград, а през 1934 г. се дипломира във "Ветеринарна медицина" в СУ. По-късно специализира микробиология. Пашев става началник на Областната ветеринарно-бактериологическа станция в Бургас (1943-1946), директор на Районния ветеринарен институт в Пловдив (1946–1952). По това време вече се занимава и с наука. Защитава докторат, става доцент и завеждащ Катедрата по микробиология във ВСИ – Пловдив, а сетне и декан на Земеделско-техническия факултет на ВСИ. Той е първият ректор на пловдивския Висш институт по хранително-вкусова промишленост (1953–1957), като от 1957 г. е старши научен сътрудник, а от 1961 г. - професор. По-късно завежда секция "Биологична активност и продуктивност на микроорганизмите" в Института по микробиология при БАН (1961–1967), става и член-кореспондент на БАН (1967). През последните години от живота си Илия Пашев е зам.-председател на БАН и член на Международния комитет по бактериологическа номенклатура. Научните му интереси са в областта на инфекциозната патология, медицинската ветеринарна микология (наука за гъбите), ветеринарната и промишлената микробиология. Автор е на книгите "Промишлена микробиология" (1958), "Микробиология на месото и месните продукти" (1962), а на други е съавтор. Проф. д-р Илия Пашев е ръководител на научен колектив в Института по микробиология, където той и хората му правят някои важни открития. През 1970 г. той напуска този свят, но някои от създадените приживе негови научни творения заживяват свой живот и напускат границите на България. На едно от тях е посветена тази статия.
Ензими
Да започнем отначало. Микробиологията изучава жизнената дейност на микроорганизмите и условията за правилно протичане на технологичните процеси, позовавайки се на законите за изменчивост при микроорганизмите и начините за управлението й. Тази наука помага да се получат по най-лесен начин най-добри и най-евтини технически и хранителни продукти при участието на редица микроорганизми. В промишлената микробиология съществува раздел хранителна микробиология, който се занимава със сполучливо подбиране на микробния вид, умело направление и използване на неговата биохимична активност и правилното нагаждане на жицнените му изисквания с цел най-точно протичане на самите процеси.
Ензимите представляват натурални комплексни протеини,, които ускоряват химични реакции и притежават голяма специфичност при условията на реакциите, на които въздействат. В стомаха на човека ензимите работят, за да може комсумираната храна да се разгради до форма, в която се усвоява от човешкия организъм и след това по-лесно може да се превърне в енергия. Ензимите имат принос в разграждането на белтъците, мазнините и въглехидратите. Белтъците се разграждат до аминокиселини, а ензимите, които осъществяват тези процеси, се наричат протеолитични ензими. Ензимите намират приложение в производството на храни и някои напитки (бира, вино), кожарската промишленост, козметиката и медицината, растениевъдството и животновъдството.
За получаване на колкото се може по-пълен набор от ензими микробиологията се обръща към техните естествени продуценти – растенията и микроорганизмите.
Ензимният препарат Е-30
През 1970 г. с такива изследвания се занимава колектив от български учени от Микробиологичния институт при БАН, под ръководството на проф. Илия Пашев. Той изолира и идентифицира микробен щам, който е способен да произвежда извънклетъчно голямо количество протеолитични (разграждащи белтъците) ензими. На базата на тези ензими е създаден българският препарат Е-30, който, между другото, донася Димитровска награда на откривателите си.
Ензимният препарат Е-30 е получен от Bacilus mesentericus 26 (известен като причинител на т.н. картофена болест) и притежава висока протеолитична активност. Оптимумът му на действие върху субстрат казеин и желатин е при рН 7,0-8,0, а върху субстрат еластин - при рН 6,0. Ензимният препарат е устойчив на температурнo въздействие. Представлява комплекс от белтъчни ферменти с молекулно тегло около 25 000. Сивокафеникав прах, лесно разтворим във вода и 0,7-процентов разтвор на натриев хлорид. Проявява висока активност при хидролизирането на редица белтъчни субстанции като казеин, хемоглобин, серумен албумин и глобулин, фибрин, фибриноген и други.
Производство
Промишленото производство на Е-30 започва в началото на 1971 година в Завода за ензимни препарати в Ботевград. Колективът от научните сътрудници на БАН подпомага усвояването на технологията. Заводът бива обзаведен с нова и модерна апаратура за производство на техническия препарат, а въвеждането на линия за пречистен препарат ускорява неговото внедряване в практиката на хранителната промишленост и медицината. Производството на Е-30 е предназначено главно за нуждите на България, но интереса, който проявяват към него от чужбина, подсказва въможностите за износ. И наистина през 1972 г. колектив учени заминава за Куба, където извършва подробна внедрителска дейност и работата с българския ензимен препарат е усвоена и там.
Приложение
Още през 1970 г. очакванията са с помощта на Е-30 да бъде облекчена една от най-трудните и опасна за здравето на работниците операция в кожарската индустрия — обезкосмяването на кожите. Участието на новия препарат премахва много от досегашните производствени процеси, прави кожите по-меки и еластични и запазва космите непокътнати. По своето въздействие той е равностоен на вносния препарат Arasine и превъзхожда известния панкреопон.
В пивоварната промишленост намира приложение неговото избистрящо и стабилизиращо действие върху светлите бири (поначало в пивоварството широко се прилагат, освен химичните и физикохимични, и ензимни методи за стабилизация на готовото пиво, за да се попречи на помътняването му). В хранителната индустрия е ценна способността на Е-30 да прави жилавото месо на стари животни крехко и вкусно. Е-30 става важна съставка на множество перилни препарати, които се използват за пране на тъкани, замърсени с кръв, яйца, слуз, мляко, което е важно за болниците, хирургичните зали, месокомбинатите, заводите за преработване на мляко. Е-30 не поврежда тъканите и още през 1970 г. е оценен като по-подходящ от подобния му японски препарат Bioprase.
Приватизираният ЗЕП Ботевград работи и в момента
Различните изпитания, които новият български препарат преминава в институтите и клиниките, показват, че той ще намери ценно приложение и във ветеринарната и хуманната медицина. Силното му противовъзпалително действие и липсата на токсичност дават възможност да бъде използван за лекуване на местни гнойни инфекции и гнойни некротични възпаления при животните. С помощта на пречистения препарат ще се лекуват различни кожни заболявания, възпаления на венците, ще се ускорява зарастването на наранени повърхности. Отбелязано е, че Е-30 ще бъде силна съставка и на нова паста за зъби, която прониква във всички гънки на устната кухина и я почиства от най-малките остатъци гниещи белтъчни вещества. Е-30 се използвал и за приготвяне на диетични млечни хранителни продукти, тъй като бързо разгражда казеина на млякото до пептиди и аминокиселини, които са лесно усвояеми от организма на болни хора и кърмачета.
Накратко казано, българският ензимен препарат Е-30 е проектиран за употреба навсякъде, където е необходимо бързо разграждане на белтъчини при меки условия (ниска температура, неутрална или леко алкална реакция на средата). И понеже се получава по ферментативен път от микроорганизми, отглеждани върху хранителна среда от отпадъчни продукти, неговото производство е евтино и практически неограничено по обем.
В момента обаче, макар бившият Завод за ензимни препарати в Ботевград да е успешно приватизиран и да продължава да работи, в него не се произвежда Е-30.
Антон Оруш, Sandacite.bg – http://www.sandacite.bg
Източници:
Грачьова, Ирина М., Попова, Яна Г. Ензимни препарати. Производство и приложение. София. Техника,1982.
Джерова, И. Григоров, П. Алексиева (1987). Микроорганизми — продуценти на протеолитични ензими, Biotechnology & Bioindustry, 2:1, стр. 24-29
Колев, Д. Протеинази и инхибитори при Bacillus meseпtericus 90. Канд. дис. Институт по микробиология - БАН, 1983.
Стаматова, Зл. Български учени купиха още един патент на природата. В: Наука и техника за младежта 8-1971, стр. 10-11
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари