Измина повече от десетилетие, откакто Джеймс Уотсън, основател на съвременната генетика и нобелист, попадна в нещо като професионално изгнание, след като заяви, че чернокожите са по същество по-малко интелигентни от белите.
Наскоро бе лишен от титлите си, дадени от лабораторията Колд-Спринг-Харбър, която оглавяваше десетилетия.
Как се стигна до тук разказва статия в The New York Times.
През 2007 г. в интервю за британския вестник "Сънди таймс" Уотсън заяви, че е загрижен за бъдещето на Африка, "защото цялата ни политика се базира на това, че тяхната интелигентност е същата като нашата, въпреки че всички тестове показват, че това не е така" и че хората си мислят, "че всички са еднакви, но онези, които имат вземане-даване с черни работници, знаят, че не е така".
Коментарите на д-р Уотсън предизвикаха скандал и той беше принуден да се оттегли от длъжността си на канцлер на лабораторията Колд-Спринг-Харбър.
Той се извини публично и „безрезервно“, а в по-късните интервюта понякога споменаваше, че само е провокирал - роля, която му е запазена марка - или не е разбрал, че неговите коментари ще бъдат публикувани.
През 2014 г. стана първият жив нобелист, който продаде медала си на търг, позовавайки се липса на доходи. Той му бе върнат през юни 2015 от откупилия го руски милиардер на церемония в Руската академия на науките.
Уотсън с върнатия му медал. Снимка: kommersant.ru
Оттогава доктор Уотсън, вече 90-годишен, остана встрани от общественото внимание. Повече никой не го канеше да говори.
Но думите му останаха. Те бяха използвани за подкрепа на възгледите на националисти, бели супрематисти, куклуксклановци и откровени фашисти, а учените редовно подлагаха на унищожителна критика д-р Уотсън, така че името му се появяваше често в социалните медии.
Все пак нобелистът получи наскоро шанс да изчисти недоразуменията около възгледите си, но д-р Уотсън реши да ги потвърди, този път пред камера. В новия документален филм "Американски майстори: Декодиране на Уотсън", който бе излъчен в PBS в началото на 2019 г., той е попитан дали неговите виждания за връзката между раса и интелигентност са се променили.
"Не", отвърна доктор Уотсън. "Въобще не. Бих искал да са се променили, да има нови знания, които да потвърдят, че вашето възпитание е много по-важно от природата. Но не видях никаква такава информация. Има и разлика между чернокожите и белите при тестовете за интелигентност. Бих казал, че разликата е генетична".
Д-р Уотсън добавя, че не се радва на „разликата между черни и бели“ и желае да не съществува. "Ужасно е, точно както е ужасно да има шизофреници", коментира нобелистът. (Синът му Руфъс е бил диагностициран в тийнейджърската си възраст с шизофрения). Д-р Уотсън продължава: „Ако разликата съществува, трябва да се запитаме как можем да се опитаме да я поправим“.
Изказването на д-р Уотсън възпламени нова буря от критики.
Най-малкото ще затруднят историците, които ще се опитат да дадат оценка на личността му: Как трябва да се съотнесат тези фундаментално необосновани възгледи спрямо неговите изключителни научни приноси?
В отговор на въпросите на The Times д-р Франсис Колинс (Francis Collins), директор на Националния институт по здравеопазване, обясни, че повечето експерти по интелигентността „смятат, че различията между черните и белите при тестовете за интелигентност възникват предимно от средата, а не заради генетични различия“.
Д-р Колинс заяви, че не е запознат с нито едно достоверно изследване, на което се основава „злополучното“ изказване на доктор Уотсън.
"Разочароващо е, че някой, който има толкова новаторски приноси към науката", добавя д-р Колинс, "утвърждава такива научно неподкрепени и вредни убеждения."
Джеймс Уотсън и колегата му по Нобелова награда Френсис Крик. Science Photo Library
Д-р Уотсън не е в състояние да отговори, според членове на семейството му. Той направи последните си коментари миналия юни, по време на последното от шест интервюта с Марк Манучи, продуцент и режисьор на филма.
През октомври д-р Уотсън бе хоспитализиран след автомобилна катастрофа и не е напускал болницата.
В момента вкоренените расови предразсъдъци се сблъскват с мощния напредък в генетиката, които дават възможност на изследователите да проучат по-добре генетични основи на поведението и интелигентността.
"Това не е история за един стар човек със стари възгледи", коментира Андреа Морис (Andrea Morris), директор "Кариерно развитие" в Университета Рокфелер, научен консултант за филма. Д-р Морис заяви като афроамерикански учен: "Бих искал да мисля, че той представя непопулярна гледна точка за това кой може да прави наука и как трябва да изглежда един учен. Но за мен това е много актуално".
Дейвид Райх (David Reich), генетик от Харвард, твърди, че новите техники за изследване на ДНК показват, че някои човешки популации са географски разделени достатъчно дълго, за да могат да се развият средни генетични различия в интелигентността и поведението.
Но в скорошната си книга „Кои сме ние и как стигнахме дотук” (Who We Are and How We Got Here) той изрично отхвърля възгледите на д-р Уотсън, като заявява, че подобни различия „съответстват на дългогодишни популярни стереотипи” като „по същество гарантирано са погрешни”.
„Съществуват мощни методи за изследване на генетичния произход и приноса на средата в индивидуалните различия, но не и за проучване на причините за средните разлики между групите”, пише д-р Робърт Пламин (Robert Plomin), изтъкнат поведенчески генетик, в последслов на книгатата си „Как ДНК ни кара да сме такива" (How DNA Makes Us Who We Are)
Д-р Уотсън стана може би най-влиятелният биолог от втората половина на 20-ти век. Неговият учебник "Молекулярна биология на гена" помогна да се окрие нова област на познание. Първо в лабораторията в Харвард и след това в Колд-Спринг-Харбър, той обучава ново поколение молекулярни биолози и подкрепя такива проекти като първото секвениране на човешкия геном.
Режисьорът и продуцентът на филма Марк Манучи е привлечен от Уотсън заради приликата с „историята на крал Лир“, обяснява той, „този човек е бил на върха на силите си и заради собствените си недостатъци в характера си се проваля". Филмът подчертава склонността на д-р Уотсън към провокация, илюстрирана от неговите откровени мемоари от 1968 г., "Двойната спирала" за дешифрирането на структурата на ДНК.
В по-късните години, още преди коментарите си от 2007 г., д-р Уотсън започна да прави обидни изявления за групи от хора например, че излагането на слънчева светлина в екваториалните региони повишава либидото и че дебелите хора са по-малко амбициозни от други.
Преди време е отново в центъра на скандал, като предлага да превърне с генно инженерство всички момичета в красавици и да избави майките от хомосексуални деца. Уотсън заявява, че "жената има право на аборт, ако тестовете показват, че детето ѝ може да има склонност към хомосексуализъм", макар че по-късно се отрича, твърдейки, че се е изказвал чисто теоретично.
Във филма д-р Уотсън се опитва да обясни собствените си виждания за расата и интелигентността. Той споменава, че е „продукт на ерата на Рузвелт“ и че винаги е вярвал, че гените са важни.
"Ако съм наранил хората", каза той, "разбира се, че съжалявам".
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари