Световноизвестният монумент Стоунхендж в Южна Англия е създавал акустично пространство, което е усилвало гласовете и музиката, изпълнявана от хора в центъра на масивния каменен пръстен, се твърди в ново изследване, публикувано в Journal of Archaeological Science.
Учените обясняват, че заради начина на разположение на камъните, речта или музиката не се разнасят извън монумента и дори не достига до хора, стоящи наблизо до каменния кръг.
За да изследват звуковата динамика на Стоунхендж, акустичният инженер Тревър Кокс (Trevor Cox) и колегите му използват лазерно сканиране на мястото и археологическите доказателства, за да построят физически модел в мащаб 1:12 от размера на истинския монумент. Това е възможно най-голямата реплика, която може да се побере в акустичната стая на Университета в Салфорд в Англия, където работи Кокс. Тази стая симулира акустичните ефекти на откритото пространство, заобикалящо Стоунхендж.
Моделът е сглобен, предполагайки, че най-външният кръг на монумента, съставен от "сарсенови камъни" - силикатни скали, откривани в Южна Англия - се състои от 30 изправени скални блока. Днес в Стоунхендж са останали 63 цели камъка, включително пет изправени сарсенови камъка и 12 други на фрагменти. За да създадат модела, учените се основават на предположението, че цялата структура е съставена от 157 камъка. Те създават 27 3-D принтирани камъни от всички форми и размери и след това с помощта на силиконови форми и смес от гипс и други материали правят и останалите 130 камъка. Моделните камъни са създадени така, че да намаляват поглъщането на звука, подобно на истинските камъни в Стоунхендж, обяснява Кокс.
Акустичното изследване с модел в мащаб 1:12 на Стоунхендж показва, че пълният монумент е засилвал речта и е подобрявал музикалните звуци, но само вътре в кръга. Кредит: Trevor J.Cox, Bruno M.Fazenda, Susan E.Greaney/ Journal of Archaeological Science 2020
Накрая екипът поставя високоговорители и микрофони в различни точки в и извън модела. Всеки високоговорител излъчва звуци с променлива от ниска до висока честота. Честотите на вълната на звука са модулирани, така че излъчения звук да взаимодейства с моделните камъни, подобно на естествените звуци на средата в истинския монумент.
Учените откриват, че въпреки разстоянията между камъните, звукът се забавя вътре в модела. Изследователите измерват времето на ревербация - мярка за затихването на продължителното отражение на звуковите вълни, или времето, за което звукът намалява с 60 децибела след внезапното затихване на източника. Те откриват, че времето на ревербация е около 0,6 секунди за звуци със средна честота. Този ефект би засилил способността да чуваме гласове и би подсилил звука на барабани или други музикални инструменти, обяснява Кокс. За сравнение, времето на ревербация в дневна е около 0,4 секунди, около 2 секунди в голяма концертна зала и приблизително 8 секунди в голяма катедрала.
Моделът на Стоунхендж не излъчва звуци в околния район, нито подсилва качеството на звуците, идващи от външни говорители и те не отекват в модела. Вътрешните групи от камъни пречат и накъсват звуци, отразени от външния кръг, блокирайки формирането на ехо.
Археологът Тимъти Дарвил (Timothy Darvill) от Университета Борнмут в Англия, който е провеждал разкопки на Стоунхендж, но не е част от това изследване, разказва, че предните проучвания на акустиката на монумента са непълни. Те включват изследване на макет с бетонни блокове и създаване на компютърен модел.
Въпреки че новото изследване е "внимателно и прилежно направено", остават въпроси за звуковите ефекти в Стоунхендж, смята музикологът Рупърт Тил (Rupert Till) от Университета Хъдерсфилд в Англия, който е автор на някои от предишните проучвания. Според него е необходим по-голям набор от акустични измервания, за да се определят ефектите на ехо в модела.
Не е известно какви и дали изобщо церемонии са провеждани в Стоунхендж, въпреки че се знае, че мястото е служило за гробище преди около 5 000 до 4 400 години. Кокс подчертава, че създателите на монумента вероятно повече са се вълнували от астрономическата подредба и погребването на починалите, отколкото от акустичните ефекти.
Но каквото и да е било предназначението на Стоунхендж някога, новото изследване показва, че звуците са се задържали добре в монумента и е бил относително добре изолиран от външните звуци, допълва Дарвил.
Източник: Science news - Stonehenge enhanced sounds like voices or music for people inside the monument
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари