Морските краставици са странни и разнообразни животни, като приблизително 1500 известни вида бродят по океанското дъно по целия свят. Тези същества използват краката си, за да се хранят. Когато са застрашени, някои видове оплитат хищниците с лепкави нишки, които излизат от телата им, докато други могат да мутират, за да направят токсични вътрешните си органи. Ако загубят крайник, те просто го регенерират.
Сега изследователи са открили вид морска краставица, чиито отрязани тъкани - като например загубен крак - изглеждат безсмъртни, което повдига нови въпроси за това какво означава да си жив.
Много животни могат да загубят крайници - представете си гущер, който губи опашката си - но "обикновено не се забелязва опашката да се връща към живот. Сравняваме го с "Нещото" от "Семейство Адамс" - не бихте очаквали ръката или кракът ви да могат да оцелеят сами и да продължат да съществуват", обяснява Сара Джобсън (Sara Jobson), докторант в катедрата по океански науки в университета Мемориал в Нюфаундленд и Лабрадор.
Докато гущерите са единствените гръбначни животни, за които е известно, че имат способността да регенерират крайници, хиляди безгръбначни притежават тази еволюционна суперсила, включително всички бодлокожи, тип животни, който включва морски краставици, морски звезди и морски таралежи. Но никой никога не е виждал изхвърлени тъкани, които да са останали живи за дълъг период от време, посочва Джобсън, която е ръководила скорошно проучване в Центъра за океански науки на Мемориалния университет, за да изследва любопитната аномалия, открита в Psolus fabricii, морска краставица, обитаваща от Северния Атлантик.
По време на рутинна изследователска процедура, при която морска краставица е била извадена от аквариум в лабораторията, животното е оставило след себе си няколко от малките си тръбести крачета, което често се случва в подобни ситуации. Но вместо да умрат и да се разложат, краката са останали прикрепени седмици наред, без да показват признаци на гниене. Тогава Джобсън и екипът изследователи решават да ги разгледат по-отблизо, изучавайки малки части от животното (наречени експлантати) в продължение на повече от три години, през които тъканите са се запазили.
"Един от първите ни въпроси бе: "Какви видове тъкани могат да правят това?", разказва Джобсън, отбелязвайки, че работата им се основава на десетилетия предишни изследвания върху биологията на морските краставици от други учени. "Разгледахме няколко различни типа тъкани, включително краката и пипалата, за да видим дали има други тъкани, които показват същото, което и се случи."
Екипът също така потвърди, че тъканите заздравяват и регенерират, а имунната им система все още функционира. След това изследователите решават да разберат какво подхранва растежа и оцеляването им, тъй като отрязаните тъкани вече не са свързани с устата или храносмилателната система.
"Видяхме, че те абсорбират хранителни вещества през клетъчната си мембрана", обяснява Джобсън. "На теория изглежда, че това е начинът, по който те са в състояние да захранват дългосрочното си съществуване."
Освен това, малките парченца морска краставица взаимодействали с околната среда, което означавало, че тяхната невронна мрежа показва известно възстановяване и функциониране.
"Ако ги бутнете или раздвижите водата около тях, те ще се свият обратно", разказва Джобсън. "Те реагират на промените в средата си, което потенциално означава, че биха могли да се учат и да се адаптират по-добре."
Единствената основна функция, която тъканта не може да изпълнява, е размножаването. Но тъй като резервоарът, използван в експериментите, съдържал вода, изпомпвана директно от близкия залив - микроорганизми, бактерии и всичко останало - Джобсън подозира, че в естествените местообитания оцеляват много "зомби" експланти от краставици.
"Защо това е еволюционно предимство за тях да поддържат това високо ниво на регенерация, когато не се размножават?", пита Джобсън. "Изглежда сякаш се преобразуват в нова биологична единица. Те не функционират по начина, по който би функционирала морската краставица, но и не умират, така че са в тази сива зона."
"Клетките определено са живи", посочва д-р Хосе Гарсия Арарас (José García Arrarás), специалист по регенеративна биология в Университета на Пуерто Рико в Сан Хуан. Той отбелязва, че макар да е вълнуващо, че клетките остават живи толкова дълго време, той все пак не вярва, че тези тъкани предефинират границата между живота и смъртта.
Той смята, че границата е между това, което изглежда като проста тъкан, която оцелява дълго време, без да може да се възпроизвежда, и това, което е необходимо, за да се превърне в организъм, който може да не е безсмъртен, но може да се възпроизвежда.
За Джобсън, която заедно с изследователския екип шеговито нарича частите от краставицата "лабораторни зомбита", експлантатите преминават границата на функциониране като трето състояние на живота.
"Понякога става някак философски, защото не сме напълно сигурни какво означава това в този тип съществуване, тъй като те поддържат много от фундаменталните процеси, които бихме свързали с живота", коментира Джобсън. "Но те не предават своята генетика, която е нещо като ключов стълб на еволюцията."
Тъй като отрязаните пипала в изследването са запазили способността си да реагират на околната среда по същия начин, по който биха реагирали, когато са били прикрепени към оригиналния организъм, изследването на това явление би могло да каже на изследователите повече за това как или къде се съхраняват инстинктивните спомени в невронни мрежи, които нямат мозък.
"Дори при животни, които имат мозък, не сме напълно сигурни къде се съхраняват спомените или къде се съхранява инстинктът", признава Джобсън.
Въпреки че първоначалните проби от експланти са изхвърлени, в момента в лабораторията на екипа живеят много различни видове "зомбита" за бъдещи изследвания.
"Бих искал да проверя дали теломерите в отделните клетки запазват дължината си между клетъчните деления, защото това ни показва дали клетките стареят", разказва Джобсън. "Това би потвърдило дали тези тъкани са действително безсмъртни, в окончателен смисъл."
Справка: Sara Jobson et al. ,Natural tissue immortality: Indefinite survival of sea cucumber explants. Sci. Adv.12, eaeb1394 (2026). DOI: 10.1126/sciadv.aeb1394
Източник: Scientists Discovered ‘Zombies’ With ‘Immortal’ Body Parts. This Could Redefine What We Think Life Is, Katie Neith, Popular Mechanics
Още по темата
Медицина
Учени откриват съединение, което може да ускори възстановяването на стареещи мускули
Медицина
Охлюв възстановява очите си и това един ден може да помогне за регенерация и на човешките очи
Животът
Включването на един ген съживява регенерацията на тъканите при мишки
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
БотоксПутю
В скална формация на Марс е открит органичен въглерод
Прост Човек
Колко бързо става квантовото вплитане? Учени го изследват в атосекунден мащаб
Прост Човек
Колко бързо става квантовото вплитане? Учени го изследват в атосекунден мащаб
Прост Човек
Последната теорема на Стивън Хокинг преобръща времето и причинността