В търсене на тайните на дълголетието, е секвениран геномът на най-старата костенурка в света

Учени са секвенирали генома на най-старото известно сухоземно животно - гигантската костенурка на име Джонатан. Резултатите, публикувани в Science Advances, ще бъдат полезни в търсенето на начини за удължаване на човешкия живот.

Оказва се, че участъците на генома на Джонатан, свързани с митохондриалната функция, са толкова ефективни, колкото тези на петгодишен индивид от същия вид. Ефективните митохондрии вероятно осигуряват на системите му за възстановяване на ДНК допълнителна енергия за борба с ефектите на стареенето, което е помогнало на костенурката да доживее до приблизително 194 години.

Освен това, някои генетични промени изглеждат подобни на тези, наблюдавани при столетниците.

Изследователите, изучаващи гигантска костенурка на име Джонатан, казват, че не само добрите гени, но и липсата на генетично износване са това, което я е поддържало жива в продължение на близо два века.

"Открихме, че генните регулатори, участващи в производството на енергия и възстановяването на ДНК, са останали невероятно стабилни при Джонатан в продължение на почти два века", обяснява д-р Джъстин Герлах (Justin Gerlach) от Университета в Кеймбридж, който е участвал в проучването.

Джонатан, на поляната пред Плантейшън Хаус на остров Света Елена, който държи Световните рекорди на Гинес за най-старото живо сухоземно животно в света. Кредит: Wikimedia Commons

"Това е още едно доказателство, че механизмите на стареене може да са общи за различните видове", разказва Стивън Кларк (Stephen Clark), основател на фондация "Калел", организация с нестопанска цел в Нашвил, Тенеси, която се фокусира върху интервенции за удължаване на здравословния живот при хората.

Джонатан, гигантска алдабрска костенурка (Aldabrachelys gigantea), се смята за на 194 години. Това го прави най-старата жива гигантска костенурка и най-старото сухоземно животно в света днес. Смята се, че се е излюпила през 1832 г., което я прави съвременник на Чарлз Дарвин и кралица Виктория.

Джонатан пристига на остров Света Елена като подарък за сър Уилям Грей-Уилсън през 1882 г., който по-късно става губернатор на острова. Това изображение е направено приблизително по това време - Джонатан е отляво. Кредит: A.L. Innes

Джонатан и Наполеон Бонапарт са двама от най-известните обитатели на остров Света Елена в Южния Атлантик. Наполеон пристига на тази отдалечена британска територия след експулсирането си през 1815 г., докато се смята, че Джонатан е бил доведен там - вероятно от атола Алдабра - през 1882 г. Той пристига там като възрастен, смята се, че е бил на около половин век по това време, което го прави приблизително на 194 години днес.

Средната продължителност на живота на костенурките Алдабра е 80–90 години, но те могат да живеят значително по-дълго. За да разберат механизмите зад изключителното дълголетие на Джонатан, Кларк и колегите му анализират генома му.

"Твърдо вярвам, че чрез изучаване на изключенията можем да научим за глобалните механизми на стареене", посочва професор Манел Естелер (Manel Esteller) от Института за изследване на левкемия "Хосе Карерас" в Барселона, който ръководи изследването на 117-годишната жена, някога официално смятана за най-възрастния човек в света.

Защитата срещу стареенето - митохондриите

Жената е имала изключително ефективни митохондрии. Според Кларк това е накарало него и колегите му да предположат, че Джонатан вероятно има "много ефективни и много млади" митохондрии.

Геномът е бил изследван с помощта на проби от слюнка и тампони от бузите - властите на остров Света Елена не са позволили на изследователите да вземат кръв от дълголетникът Джонатан поради неговата известност и риска от инфекция. Това усложнява задачата: геномът е трябвало да бъде сглобен от фрагменти в слюнката, където те са по-податливи на бактериално замърсяване, а празнините да бъдат запълнени с помощта на ДНК от друга гигантска костенурка.

След като е получена възможно най-добрата композитна версия на генома на Джонатан, е сравнена с ДНК-то на четири други костенурки от атола Алдабра.

"Открихме 287 гена, които да уникални за него", отбелязва Кларк.

От тези гени 41 се смятат за функционално значими - т.е. участват активно в биологията, оцеляването и регулацията на тялото. Дузина от тях се появяват и в бази данни за стареене, съдържащи гени от други дългоживеещи животински видове.

Анализите на екипа идентифицират генетични варианти, свързани с няколко известни пътя на стареене, включително ремонт на ДНК, поддържане на теломерите, инсулинова регулация, митохондриална функция и рак. Изследователите анализират и метилома на генома на Джонатан - или цялостната картина на метилирането на неговия геном, което се отнася до добавянето към ДНК на малки метилови химични маркери, които влияят върху генната експресия.

Метилационната ентропия, признак на стареене, възниква, когато произволни промени в моделите на метилиране се натрупват с течение на времето. Този анализ показа ниска ентропия в рамките на специфични генни промотори за митохондриална функция, обработка на РНК и ремонт на генома. Регионите с ниска метилационна ентропия, наблюдавани при Джонатан, "предполагат, че високото качество на транскрипцията на гени в тези пътища може да е от решаващо значение за дългоживеещите видове", отбелязват изследователите.

Какви са перспективите?

Регионите на генома на Джонатан, свързани с митохондриалната функция, са "млади", казва изследователят, подобни на тези на петгодишна костенурка Алдабра.

"Природата вече е решила загадката на стареенето по забележителни начини, а геномът на Джонатан предоставя план за клетъчна устойчивост", заявява Кларк. "Нашата цел е да вземем тези еволюционни прозрения и незабавно да ги превърнем в практични, достъпни лечения за обикновените хора. Стареенето е най-големият рисков фактор за почти всяко хронично заболяване, с което се сблъскваме, и чрез щедростта на филантропските партньори можем да демократизираме достъпа до медицина за дълголетие."

Разбира се, Джонатан не се чувства като петгодишен - той е почти сляп и е загубил обонянието си. Но ветеринарният лекар, който се е грижил за костенурката толкова дълго, смята, че тя вероятно ще достигне двувековния си юбилей.

Справка: Vaisvil, B et al: Epigenetic insights into extreme longevity in the world’s oldest terrestrial animal, Jonathan. Science Advances, Oct 2026. DOI: 10.1126/sciadv.adw8887

Източници: 

Secrets of Oldest Land Animal’s 194-Year Lifespan Revealed with Epigenetics, Genetic Engineering & Biotechnology News

Genetic analysis of the world's oldest land animal reveals secret of living 194 years, University of Cambridge

Още по темата

31/07/2026

Животът

Трета форма на "живот": Те са живи и безсмъртни, но не могат да се размножават

26/09/2025

Медицина

Как генетиката и начинът на живот са се комбинирали, за да поддържат 117-годишен човек здрав

14/02/2025

Медицина

Революционно изследване разкрива как естествено да се намалят признаците на стареене

26/01/2022

Животът

190-годишният Джонатан е най-старата костенурка (видео)