Американската норка (Neovison vison) е хищник, чийто естествен район на разпространение е Северна Америка. Преди 130 години в САЩ започват да я отглеждат във ферми заради ценната (според разбиранията по онова време) кожа. Този вид животновъдство добива популярност в много държави в Европа, Азия, Южна и Северна Америка. За съжаление отглежданите норки умишлено или случайно достигат до дивата природа, където успешно се установяват. Диви популации на американска норка съществуват в Азия и Южна Америка. Особено голямо разпространение в дивата природа има в Европа [1].
В новите земи, видът се превръща в универсален хищник, който нанася непоправими щети на биологичното разнообразие. Оказва отрицателно въздействие върху много местни видове. Смята се, че чрез конкурентни взаимоотношения измества местната европейска норка (Mustela lutreola), която е изчезнал вид за българската фауна. Американската норка има негативно въздействие и върху рибовъдни обекти и птицеферми, което има пряко отражение върху ловното стопанство, рибовъдството, птицевъдството и др. [2].
Американска норка във фермата за ценни кожи (Снимка: Симеон Иванов)
Поради всички тези причини, американската норка е причислена към 100-те най-вредни инвазивни вида на света [3]. В резултат на морални, естетични, икономически и екологични съображения редица държави забраняват отглеждането на животни за ценна кожа на своята територия. Пълни или частични забрани съществуват в десетки държави в Европа, Нова Зеландия, Япония и отделни щати на САЩ [линк].
Коронавирусите: променящи се вируси в променящия се свят
Коронавирусите (CoVs) са известни при животните от няколко десетилетия. Някои вируси са отговорни за леки дихателни симптоми при човека. SARS-CoV и MERS-CoV са два бетакоронавируса, произхождащи от прилепи и предадени на хората съответно от диви месоядни и камили. За разлика от другите коронавируси, тези два вируса показват повишена вирулентност, причинявайки тежка пневмония и дори смърт на засегнатите хора, със смъртност съответно от около 10% и 30% [4].
Последният коронавирус SARS-CoV-2, който предизвика епидемия COVID-19 сред хората (тези заболявания се наричат зооантропонози или накратко зоонози) е генетично близък с коронавируси при прилепи. Междинен естествен резервоар вероятно са люспеници (разред Pholidota - вид бозайници, известни още като панголини), след което се е прехвърлил върху хората [4].
През април 2020 г. в Нидерландия бяха съобщени първите огнища на COVID-19 при норките във ферми за ценни кожи, отглеждащи съответно 12000 и 7500 животни. И в двата случая вирусът е бил въведен от работници във фермата, които са били заразени с COVID-19. Тук става дума за класически случай на антропозооноза, когато заболяването се предава от хората на животните. След това вирусът успешно продължава да се предава от норка на норка [5]. Постепенно той поразява нови и нови ферми в Европа. В началото на август фермери в щата Юта (САЩ) съобщават за „смъртност каквато, никога не са виждали досега“ [6]. Няколко дни по-късно пробите са потвърдени - става дума за COVID-19. Епидемията в САЩ се разраства, поразени са ферми за норки и в други щати - Уисконсин и Мичиган (линк).
След като COVID-19 достигне до ферма за норки, вирусът се разпространява като пожар, въпреки че животните са настанени в отделни клетки. Учените подозират, че се предава чрез инфекциозни капчици върху фураж или постелката на животните или в прах, съдържащ остатъци от фекалии [5, 7, 8]. Днес заболяването е засегнало стотици ферми за американски норки в Италия, Швеция, Белгия, Нидерландия, Испания и САЩ. Заразени са милиони животни. За да се справят със заразата, правителствата пристъпват към пълно депопулиране (унищожаване на всички животни) на заразените ферми. Само до месец юни 2020г в Нидерландия бяха унищожени 600 000 индивида, а в Испания 100 000. Всички тези дейности се оказват недостатъчни, защото броят на заразените ферми постоянно нараства.
Защо се стигна до масово заразяване на норките с COVID-19?
В дивата природа на Северна Америка американските норки проявяват силно изразено териториално поведение. В естествени условия, норките имат редки срещи по между си главно с цел чифтосване или отбрана на територията [1]. Условията при които се отглеждат във фермите за кожи са съвсем различни. Хиляди норки разположени по една (а много често и по няколко) в една клетка, разделени само с мрежа от други норки. По този начин предаването на вируса от норка на норка се улеснява многократно.
Три норки в една клетка - предпоставка за предаване на COVID-19. (Снимка: Симеон Иванов)
Обратно заразяване на човек с коронавирус от норки
След като се разбра, че вирусът се прехвърля от човек на норки, а и между норките, веднага се повдигна въпроса за опасността - човек да се зарази от норка [8].
През юни 2020 г. в Дания са идентифицирани 214 случая на COVID-19 при хора с варианти на SARS-CoV-2, свързани с отглеждани норки, включително 12 случая с уникален вариант. Всички 12 случая са идентифицирани в региона Северен Ютланд. Осем са имали връзка с фермите за норки. Клиниката на заболяването е сходна с тази на познатия ни SARS-CoV-2, обаче този вариант - „Cluster 5“ е имал комбинация от мутации или промени, които не са били наблюдавани преди това. Последствията от идентифицираните промени все още не са добре проучени (СЗО).
Въпреки това правителството предприема крути мерки. На 6 ноември 2020 беше съобщено, че Дания - най-големият производител на кожи от норки в Европа, с 40% пазарен дял от световното производство на кожи, ще унищожи всички норки в над 1000 животновъдни обекта на своята територия – между 15 - 17 милиона. Цялата област Ютланд с над 280 хиляди жители е поставена под карантина, защото се смята, че новият вариант „Cluster 5“ с които са заразени жителите му е потенциално по-опасен от известните до момента варианти (линк).
Ваксините, които се разработват срещу COVID-19 може да се окажат безполезни
В действителност наблюдаваме класически пример за естествен отбор, основна движеща сила в Еволюцията на организмите. Преминавайки видовите бариери, често вирусът става „по-адаптиран“. Гостоприемниците също се променят за да отговорят на инфекцията. Тези процеси са случайни и непредвидими, затова са и толкова потенциално опасни.
Когато вирусите репликират, често възникват грешки или мутации, особено при РНК вирусите. Така например при вируса на грипа в редки случаи могат да възникнат по-големи мутации и адаптации, когато различни щамове се смесват заедно. Ако свиня със свински грип се зарази с птичи грип, „смесените“ вируси могат да се комбинират заедно (т. нар. на англ. reassortment). Освен като среда за мутации и реасортимент, норките изпълняват и ролята на резервоар за вирусите. Заразените норки винаги отново могат да предадат вируси на човека.
Най-обезпокоителното за момента е, че тези варианти на вируса, които идват от американската норка (Cluster 5) показват намалена чувствителност към антитела, което потенциално намалява ефикасността на бъдещите ваксини (линк).
След всичката тази информация, авторитетното научно списание Science излезе с научна статия, която призовава за забрана на фермите за норки. Производството на норки е проблематично дори извън потенциала му да разпространява болести, включително опасни за човека. Практиките за хуманно отношение към животните са недостатъчно добри, производство на кожи от норки има завишени емисии на N2O, еутрофикация и консумация на вода. Климатичният отпечатък от производство на 1 кг кожа от норка е 5 пъти по-висок от колкото за производство на 1 кг вълна [5].
Американските норки в България
В момента в България съществуват официално три животновъдни/учебни обекти за отглеждане за американски норки, в които по-официални данни се отглеждат около 130 000 животни. Най-голямата от тях се намира до с. Маджерито на няколко километра южно от гр. Стара Загора [1].
Животновъден обект за отглеждане за американски норки до с. Маджерито, обл. Стара Загора (снимка: Симеон Иванов)
Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) e приела Програма за контрол и надзор на COVID-19 при домашни любимци и норки, отглеждани за добив на ценни кожи в България през 2020-2021. До момента (8 ноември 2020) няма официална публично достъпна информация - как се изпълнява тази програма. Колко норки са изследвани и какви са резултатите. Не е ясно дали персоналът се тества редовно за COVID-19. Завишени/подобрени ли са изискванията за биосигурност (това е системата за превенция във фермата, съдържаща набор от мерки, които имат за цел да предпазят стопанството от навлизането и разпространението на патогенни микроорганизми)?
Обобщавайки неуспешния опит на държави като Нидерландия, Дания и САЩ с техните високи нива на биосигурност, мониторинг и контрол на разпространението на COVID-19 при американските норки, може да смятаме, че въпросът не е дали американските норки във фермите в България ще се инфектират от COVID-19, а кога?
Бързо, рационално и ефективно решение на въпроса е да бъдат затворени фермите за отглеждане на животни за ценни кожи, а самите ферми депопулирани още сега - през ноември 2020г, когато фермерите извършват ежегодното умъртвяване на близо 70% от популацията на норките за добив на кожи.
Преди епидемията от COVID-19, през септември 2019 в Народното събрание на Република България беше внесено предложение за изменение на Закона за ветеринарномедицинската дейност с което се предлага забрана на отглеждането и умъртвяването на животни за ценни кожи от 1 януари 2021 г. Един от сериозните мотиви посочени в законопроекта е именно рискът за общественото здраве от разпространението на заразни и инфекциозни заболявания, пренасяни от животните за ценни кожи. Законопроектът беше подкрепен със становища на Центъра за оценка на риска по хранителната верига към МЗГХ, Министерството на околната среда и водите, Български ветеринарен съюз, Биологически факултет към Софийския университет, Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН, Национален природонаучен музей към БАН и редица неправителствени организации. Национална гражданска инициатива още през юни 2018 г. е внесла над 51 хиляди подписа (линк) с искане за забрана добива на ценни кожи у нас, а социологически проучвания показват, че 75% от българите не одобряват убиването на животни само заради кожата им, а 65,6% одобряват пълна забрана на този бизнес. Икономически анализ на затварянето на фермите извършен преди епидемията от COVID-19 показва, че световните тенденции на индустрията за ценни кожи са отрицателни, а ефектът на затварянето на фермите върху местната и национална икономика на България ще е незначителен.
Парламентът на България не продължи разглеждането на този въпрос, който с напредването на епидемията от COVID-19 става все по-актуален.
Дали българският законодател ще се вслуша в световния опит, мнението на световните и български учени и в общественото мнение за да отговори на предизвикателствата на епидемията от COVID-19 при норките и хората или за пореден път няма да вземе отношение - времето ще покаже.
Основна литература спомената в текста
1. Koshev Y. 2019. Occurrence of the American Mink Neovison vison (Schreber, 1777) (Carnivora: Mustelidae) in Bulgaria. Acta Zoologica Bulgarica, 73(3): 417-425. (линк)
2. Научно становище на Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания, БАН по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност, № 954-01-70. (линк)
3. Nentwig et al. 2018. More than “100 worst” species in Europe. Biological Invasions. 20: 1611-1621. (линк)
4. Decaro N., A. Lorusso. 2020. Novel human coronavirus (SARS-CoV-2): A lesson from animal coronaviruses. Veterinary Microbiology, 244: 108693. (линк),
5. Oreshkova et al. 2020. SARS-CoV-2 infection in farmed minks, the Netherlands, April and May 2020. Euro Surveillance 25(23): pii=2001005 (линк).
6. Cahan E. 2020. COVID-19 hits U.S. mink farms after ripping through Europe. Science. (линк)
7. Становище относно риска за общественото здраве поради разпространение на вируса на COVID-19 от животновъдните обекти за отглеждане на норки за ценни кожи в България. Център за оценка на риска по хранителната верига, МЗХГ (линк)
8. Enserink M. 2020. Coronavirus rips through Dutch mink farms, triggering culls. Science, 12 June 2020: 1169 (линк)
9. Kostov I.2020. Public health risk analysis due to the spread of the COVID-19 virus from the free living minks and mink farms in Bulgaria. International Journal of Veterinary Sciences and Animal Husbandry 5(4): 89-92. (линк)
10. Xia C. et al. 2020. Ban unsustainable mink production. Science, 30 October 2020: 539 (линк)
Авторът Йордан Кошев e магистър по биология, доктор по зоология и главен асистент по екология и опазване на екосистемите в секция "БИОМОНИТОРИНГ И ЕКОЛОГИЧЕН РИСК" на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН. 18 години работи в сферата на Консервационната биология и по-конкретно в проучване и опазване на бозайниците. Публикувал е повече от 25 научни публикации и глави от книги в български и световни научни журнали, цитирани над сто пъти от чужди автори. Член на Мрежата за инвазивни чужди видове в Югоизточна Европа (ESENIAS). Извършва проучвания на чуждите видове бозайници на Балканския полуостров. Изразеното лично мнение на автора е резюме на научни и научно-популярни публикации и не ангажира по никакъв начин ИБЕИ и БАН.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
3050
2
11.11 2020 в 12:45
Severe acute respiratory syndrome (SARS) originated in Southern China in November 2002... At the end of the epidemic in June, the global cumulative total was 8422 cases with 916 deaths (case fatality rate of 11%).
https://onlinelibrary.wiley.com/doi/abs/10.1046/j.1440-1843.2003.00518.x
Middle East respiratory syndrome (MERS). At the end of November 2019, a total of 2494 laboratory-confirmed cases of MERS, including 858 associated deaths (case–fatality rate: 34.4%) were reported globally.
https://www.who.int/emergencies/mers-cov/en/
6136
1
11.11 2020 в 09:28
А да трепеме ли прилепите? В България има малка, но активна група против бизнеса с норки. Разбирам тяхната позиция но съвсем олекват ако използват SARS-CoV като оправдание за масово избиване на животни. В Дания вече се усещат че сгрешиха.
Последни коментари