Според ново генетично изследване се оказва, че полът на детето за всички видове бозайници, включително при хората, се определя от вирус, който преди повече от 1,5 милиона години и се заселва в генома на бозайниците.
"По принцип, благодарение на тези вируси геномът на бозайниците непрекъснато се развива, но те също могат да внесат нестабилност", отбелязва Андрю Сяо (Andrew Xiao) в прессъобщението на университета. Той е от Департамента по генетика в Университета Йейл и е водещ автор на статията, публикувана онлайн в списанието Nature. "Освен в ембриона, единствените други места, където е активен този вирус е в тумори и в неврони".
Сяо и екипът му са открили нов механизъм, с помощта на който ранния ембрион може да изключва този вирус в X хромозомата, която в крайна сметка определя пола на даден организъм.
Броят на родените момчета и момичета може да бъдат еднакъв, ако хромозомите, отговорни за пола на децата са активни и нивото на маркера не надвишава нормата. В този случай, ако този маркер е свръхпредставен, то момчетата ще се раждат два пъти по-често в сравнение с момичетата, а хромозомата, която определя бъдещия пол ще бъде потисната. Промяната на индикатора в една или друга посока се повлиява от ендовирус (внедрен в ДНК-то на организма вирусен геном).
Епигенетичните маркери, наречени химически маркери, не променят последователността на ДНК, но контролират дейността на един или друг от кодираните гени. С помощта на епигенетичните маркери клетката може да потисне *експресията на гените, които не са необходими в този момент, или напротив, да стимулира работат на тези, които са необходими.
*Генна експресия е процесът, при който наследяваната информация от един ген, кодирана в дадена ДНК секвенция, се трансформира във функционален генетичен продукт като протеин или РНК.
В прокариоти (низши организми, които нямат ядро в клетките си) маркерите са обикновено просто химическа модификация на нуклеотидите в ДНК, например метилиране на аденина. В еукариотите (състоящи се от клетки с обособени ядра) повечето от епигенетичната информация е представена не като модификация в самата ДНК, а в тези протеини, на които тя се намотава - наречени хистони.
Учените са открили необичаен механизъм, който потиска вируса. Той е свързан с онаследяването на епигенетичната информация. Модификацията представлява добавяне на метилова група (метилиране) към молекулата на аденина. Преди се смяташе, че дезактивирането на гените в бозайниците става само чрез модификация по цитозин.
В новото изследване, учените са успели да докажат, че "чисто прокариотната" модификация, 6-метиладенин се случва дори при бозайници, където може да играе специална роля. И въпреки че количествено това е рядък случай (6-7 модификации на аденин на милион нуклеотидни бази), функционално от тези изменения може да зависи много.
Учените се надяват, че този механизъм ще може да се използва за борба с рака.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Памет на водата или как ни промиват мозъка
Необикновена космическа експлозия, случваща се веднъж на хилядолетие
Памет на водата или как ни промиват мозъка
Произходът на мартеницата трябва да се търси далече - в Индия и Древна Гърция