Появата на цветните растения, които днес така очароват сетивата ни, или т. нар. покритосеменни (Angiosperms), е едно от най-важните събития в историята на биосферата.
Ерата на цветята е настъпила сравнително неотдавна – преди около сто милиона години, заедно с края на динозаврите. И едновременно със залеза на гигантските гущери е свършило и господството на едрите бавнорастящи иглолистни дървета. Монотонното зелено е сменено с пъстри поляни, обсипани с цветя.
Днес живеем в цветен свят, а голосеменните растат само там, където не се харесва на покритосеменните – блата, пясъци, студ.
Снимка: Pinterest
Какво дава решаващо предимство на цветните растения? На първо място това е защитеното и запазено с хранителни вещества семенце. Тревистите форми (такива нямат голосеменните), растат бързо и завземат пространства. Листата на цветните растения служат за храна на общирна фауна от насекоми и до бозайници.
И може би най-удивителното е любовната им връзка с насекомите - ентомофилията (от гр. еntoma — насекоми и philia — любов, представлява кръстосано опрашване при растенията, осъществявано от насекоми). Разцветът на насекомите е свързан по време с появата на покритосеменните. Показателно е, че най-голямо разнообразие получават насекомите, които са най-тясно ангажирани с опрашването - оси, пчели, мравки, пеперуди.
Това открива за цветните растения път към сложната коеволюция с насекомите - един непрестанен процес на взаимно нагаждане, размяна на подаръчета и услуги.
Ти на мене - аз на тебе
Самият цвят на покритосеменните се е оформял, докато се е адаптирал към опрашващите насекоми, за да ги привлича, да им е удобен за кацане и да предложи награда (прашец, нектар, убежище), а както и за защита на плода от повреди от самите опрашвачи.
Опрашването вероятно се е развило в отговор на ранните насекоми-палинофаги (хранещи се с прашец). Растенията започнали да предлагат алтернативна храна за насекомите – нектар, а те от своя страна, хранейки се от цвят на цвят помагат за успешното възпроизводство на растенията. Всеки от партньорите постепенно се приспособяват един към друг:
Растенията:
- произвеждат допълнително прашец и нектар за храна;
- с цвят, мирис и форма привличат опрашвачите;
- така се оформят, че чрез удобство или принуда да накарат насекомите да ги опрашат;
- приютяват ларвите и им дават храна ;
- Насекомите:
- оформят хоботче с необходимата дължина за да достигнат нектара;
- кошнички по краката за прашец;
- цветовете на крилата на пеперудите повтарят шарките на посещаваните цветя;
- летят, за да могат да стигнат любимата си храна;
- изграждат сложна съгласувана система на обществени взаимоотношения (пчели, мравки).
Цветната сигнализация: Оцветяването е и указание за насекомите дали има нектар в цвета. Цветовете на конския кестен (Aesculus hippocastanum) се променят от жълто към червено когато вече не произвежда нектар. Това се случва след като цветчето е опрашено и яйцеклетката вече работи. Цветовете вече по-рядко се посещават от насекомите. След като опрашването е станало, цветчето може бързо да увехне, свие и падне, защото повече не е необходимо, освен ако не е част от по-голямо съцветие.
Война на световете
Отношенията между флората и фауната не винаги са на взаимна изгода. Между растението и опитващите се да го изядат се води ожесточена война и постепенно превъоръжаване с физически (власинки, дебела кожа, бодли), химични и биологични оръжия.
Хрониката на войната на пасифлората с пеперудата Heliconius
Пеперудата Heliconius снася яйцата си на листата на лианата Пасифлора (Passiflora sp.). Когато от яйцата се излюпят гладни гъсеници и започнат да ядат лакомо листата на пасифлората, тя минава в законна самоотбрана.
Адаптацията на пасифлората |
Реадаптацията на пеперудата |
 |
 |
|
…не пречат заради развилите се у тях храносмилателни ензими. Поглъщайки токсините и съхранявайки ги в телата си, самите те и възрастните екземляри стават отровни. Тази специализация им осигурява ефективна защита срещу птици и гущери. |
 |
 |
| Някои от растенията пасифлора имат бодливи власинки по листата си, които ще заклещят гъсениците на Heliconius докато не умрат от глад. | …Гъсениците на Heliconius са способни напълно да обезлистят пасифлората. |
 |
 |
| …а някои лиани пускат фалшиви мустаци, които са слаби и увисват под теглото на излюпените яйца на пеперудата | Някои пеперуди Heliconius избягват това като снасят яйцата си в горния край на завъртяните мустаци на лианите… |
 |
 |
| …Пасифлората отделя големи капки жълт нектар, които приличат на яйцата на Heliconius. Видът на тези фалшиви яйца, отказват женските пеперуди да снасят тук яйцата си, заради срещания канибализъм и отиват да търсят други растения. | Самките-пеперуди на вида Heliconius избягват да снасят яйца (ярко жълтата капсула) на тези листа, където вече има положени други яйца – за да избегнат конкуренцията за листа. А злите езици казват, че заедно с листа ларвите изяждат и конкуренцията… |
 |
 |
| По листата и стъблата на пасифлората има жлези, които отделят приятен нектар, богат на аминокиселини, които привличат мравки и оси, които да патрулират и защитават растението от упорития му враг. | Ескалацията на военните действия между пасифлората и пеперудата Heliconius не е довел до изчезването на нито един от двата вида. Напротив, те са здраво обвързани – ларвите Heliconius не могат да се хранят от други растения заради тясната си специализация. |
Около 76 вида от пеперудата Heliconius са открити в тропиците на Централна и Южна Америка, където тези пеперуди, познати като отровни, имат богата и сложна група имитатори.
Източници:
Zoology 369 Gilbert’s Lecture 6 ,
Habitats. . .Strategic Defenses for Life in the Open ,
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари