Огромните 200-килограмови слонски костенурки от островите Галапагос са едни от най-удивителните същества на планетата. Те поразяват с размерите си и разпалват въображението.

Но тези острови, на които еволюцията е оформила уникална фауна, вдъхновила Дарвин за неговия „Произход на видовете”', отдавна са достъпни само за специалисти и едва няколко зоопарка в света имат щастието да притежават по някой екземпляр от редките влечуги. С такива размери има само на още едно място - гигантските или сейшелски костенурки от остров Алдабра.

Но кой е следващият по големина вид сухоземни костенурки и най-голям на континенталната суша? 

Това са африкански костенурки, наречени шпороноси, заради конусовидните рогови плочки, които носят на краката си.

Размерите, до които достигат също са внушителни - над 80 см (понякога 100 см) дължина и над 100 килограма тегло.

Едва ли сте предполагали, но ето, че може да видите на живо тези симпатични гиганти.

Къде? В село Баня край морето, близо до Иракли, в Центъра за рехабилитация и размножаване на сухоземни костенурки.

В центъра в с. Баня са настанени двама петгодишни мъжки и две женски на по две години. Тези костенурки са били в колекцията на любител, който ги е отглеждал в апартамента си, но все пак е взел правилното решение да ги предаде на специалистите.

^{Макс и Мориц - двамата мъжки сулкати на по 5 години в Центъра за рехабилитация и размножаване на сухоземни костенурки.}

^{Двете женски нямат още имена и са много срамежливи.}

Въпреки че са толкова млади, размерите им са изненадващо големи - вече близо половин метър и 15 кг. И растат с респектиращи темпове от по 5-10 см на година и само за 10-20 години ще достигнат огромни размери.

Тук те са на открито и обхождат от май до октомври обширното си владение с лозички, удобни скривалища и с удоволствие похапват от нашенските треви. Ядат и различни зеленчуци, плодове, трева и сено, но понякога използват протеинови храни от животински произход - например охлюви. 

В естествени условия

Шпороносите костенурки (Centrochelys sulcata) в естествени условия обитават Сахара и в Сахел - преходна област с полусух климат с тревни съобщества, савани и трънести храсталаци на територията на Централна Африка от Сенегал до Етиопия. 

C. sulcata се защитават от летните горещини и студените зимни вечери, погребвайки се в рохкавата земя, без да изпадат в хибернация. За да презимуват при нашите климатични условия в центъра в с. Баня им е отредено специално помещение. 

В стремежа си да намерят влага и хлад тези костенурки изкопават дупки, достигащи дълбочина 75 см, а някои тунелни системи се простират на 3 или повече метра под земята. 

^{Те са само на 5 години.}

Те са единственият съществуващ вид в рода Centrochelys. 

Шпороносите костенурки достигат сексуална зрялост, когато дължината на черупката им стане 35-40 см. Те се чифтосват през цялата година, но снасят яйца само през месеците юли и август. Самците организират ожесточени битки за женски. Такива двубои дори завършат понякога със смъртта на единия от съперниците (ако е обърнат по гръб и не може да се върне в нормалното си положение). Снасят се от 17 до 31 яйца.

При изкуствени условия остават в инкубатор при температура от 30-32 ° С в продължение на 99-103 дни. 

Оцелели са 220 млн години, но днес са сериозно застрашени 

Учените определят костенурките като най-древните живи влечуги в света и като шампиони в оцеляването. Вероятно това дължат на най-забележимата си характеристика - корубата.

И макар че са оцелели милиони години като семейство, на много места по света те са застрашени и критично застрашени видове.

Някои ще кажат, че в България има много сухоземни костенурки и почти всеки ги е виждал свободно в природата. Вероятно същото са мислели и местните африканци за носорозите. Би трябвало като цивилизовани хора да погледнем на проблема по-глобално, защото ако на Балканския полуостров и България популациите на сухоземните костенурки са значителни, то в останалата част на Европа почти навсякъде са изчезнали от дивата природа.

У нас се срещат два вида сухоземни костенурки - шипобедрената (Testudo graeca) и шипоопашатата (Testudo hermanni) като и двата вида са световно застрашени и са приоритет за опазване от българския закон за биологичното разнообразие и редица международни конвенции и за повреждането, улавянето, притежаването и търговията с костенурки се предвиждат солидни глоби.

^{Тук живеят и се възстановяват около 200 пострадали костенурки от цялата страна.}

Всяка година Центърът за рехабилитация и размножаване на сухоземни костенурки оказва помощ и дава втори шанс за пълноценен свободен живот на няколко стотин сухоземни костенурки, излюпва над 150 костенурки от двата вида и освобождава над 250 млади и излекувани костенурки в подходящи за тях райони в природата.

Кому е нужно размотаването по институциите?

През 2012 г. със заповед на МОСВ е обявен за Спасителен център за костенурки. Но тромавата процедура, която изисква пострадалите животни първо да се регистрират в местните РИОС, които после да ги изпратят в центъра в с. Баня. За съжаление, това отнема много време и почти половината от костенурките, които при бърза реакция можеше да бъдат спасени, загиват, докато минат бюрократичните процедури.

Представете си, че имате нужда от спешна помощ, но вместо направо към "Пирогов", трябва да минете през Министерството на здравеопазването и да се помотаете по кабинетите от чиновник на чиновник, че и да почакате, за да ви впишат някъде и закарат до болницата (ако има транспорт).

Важно е да се отбележи, че костенурките са много консервативни животни и трудно се адаптират към нови територии. Затова, ако видите някоя костенурка да се опитва да пресече пътя ви - само я отместете извън него и я оставете от страната, където се е запътила. Не ги местете. Борисовата градина или Витоша не са естествени хабитати на сухоземните костенурки.

Ако имате въпроси или желаете с нещо да помогнете, обадете се в Спасителния център за костенурки в с. Баня на тел: 0886 923 926 или имейл: [email protected]. Посете и сайта на центъра, където може да намерите още информация: geachelonia.org

^{Обитателите на центъра са по-пъргави от процедурите в РИОС.}