Защо не трябва да приписваме човешки мотиви на животните

Ваня Милева Последна промяна на 13 януари 2023 в 00:01 5524 0

Кредит Pxhere

Антропоморфизирането на животни като шимпанзета, делфини и пчели спъва научните изследвания, вместо да ги насърчава, отбелязва пред New Scientist еволюционният биолог Марлене Зук (Marlene Zuk).

В неотдавнашна статия се разказва за търкалянето на малки дървени топчета от пчели, но не за награда, а очевидно просто за забавление. Авторите стигат до заключението, че поведението отговаря на критериите за игра, отбелязвайки: "Това показва, че въпреки малкия си размер и малкия си мозък, те са нещо повече от малки роботизирани същества."

Казано по друг начин, пчелите просто искат да се забавляват и това вероятно ги прави малко подобни на нас, хората.

Това откритие откроява едно дългогодишно противоречие в нашето отношение към животните. От една страна, искаме да открием характеристиките, които отличават хората от другите животни: инструменти, език, теория на ума (при която животните могат да правят изводи за умствените състояния на другите). От друга страна, с удоволствие откриваме животни, които нарушават тези граници: шимпанзета, врани, а сега и пчели, които използват инструменти, делфини с характерния си "език".

Но какво означават тези граници?

"Не много или поне не това, което хората понякога си мислят. Като еволюционен биолог, който изучава поведението на животните, съм озадачена от усилията да се класират животните по техните способности. Класацията е погрешна не защото животните не притежават невероятни способности, а защото еволюцията не създава организация като армията, в която има еквивалент на редници от амеби и генерали - примати", обяснява Марлене Зук, професор по биология в Калифорнийския университет, Ривърсайд.

Тя подчертава, че всички живи днес същества са в еднаква степен развити и еволюирали. Някои видове като крокодилите и хлебарките приличат повече на древните си предци от други и може би се държат по-скоро като тях, но това не означава, че някои същества са повече или по-малко високоразвити от останалите.

Да обърнем внимание на пчелите и други животни, които правят неща, които не сме предполагали, че могат да правят, не е начин да се заобиколи тази класация и това не прави представата ни за природата по-реалистична, отбелязва проф. Зук и допълва, че е "безсмислено е да издигаме съществата, независимо дали са пчели или шимпанзета, за да ги поставим в ексклузивен клуб, в който преди са били само хората".

"В основата на тези усилия стои желанието да се покаже, че животните, дори малките с много крака, са като нас и не бива да бъдат пренебрегвани като автомати. Приветствам това желание. Но ние можем да признаем животните такива, каквито са, и да се възхищаваме от техните способности, без да се налага поведението им да отразява това на хората. Пчелите могат да играят, но това не означава, че са като деца с екзоскелети", посочва Марлене Зук.

Тя призовава да излезем от тиранията на тези класации, от мисленето, че животните трябва да бъдат като хората с човешки мотиви и чувства, за да сме свободни да разгледаме механизмите, които стоят зад поведението, които често включват конвергентна еволюция - процесът на независимо развитие на сходни белези у неродствени организми.

Например един и същ невротрансмитер - серотонин - влияе върху тревожността при хората и объркването при раците. В аквариум, разделен на добре осветени и сенчести зони, раците изследват и двете, но предпочитат по-тъмните зони, което съответства на нощния им начин на живот. Раците, стресирани от леки електрически шокове, избягват светлите участъци на лабиринта - реакция, която е свързана с нивата на серотонин и която може да бъде променена с помощта на серотонинов инхибитор.

Означава ли това, че раците изпитват безпокойство? Не, това просто означава, че еволюцията използва сходни пътища, за да постигне различни резултати. В случая с пчелите те може би проявяват някакво много интересно поведение, което няма нищо общо с желанието да се "забавляват" - но ние никога няма да го проучим, ако просто приемем, че те си играят точно като хората.

"Не омаловажавам изводите на изследователите на пчелите и не се опитвам да им "разваля удоволствието", но има нещо в цялото това антропоморфизиране, което потиска изследванията, вместо да ги насърчава", уточнява проф. Марлене Зук.

Ако успеем да се освободим от импулса да класифицираме животните, може да открием, че интуицията ни е погрешна. А да грешиш е едно от най-продуктивните неща в науката, смята Марлене Зук.

Източник: Why we shouldn't attribute human motivations to animals like bees, New Scientist

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !