„За величието на една нация и нейния морален прогрес можем да съдим по това как се третират животните.“[1]
Махатма Ганди
Животните са използвани за различни цели: в хранителната индустрия; за компания; агрокултурни дейности; медицински експерименти, лов, спорт и пр., но в тази статия аз бих искал да обърна вашето внимание към използването на диви животни като туристическа атракция и още по-конкретно, зоологическата градина, която за удобство понякога ще наричам зоопарк. Статията е обобщение на магисърска теза и има за цел да запознае читателите със съвременните изследвания и настроения относно тази стара институция. Важно е да се отбележи, че статията е написана през призмата на развитите общества и е полезно да се има предвид, че не всички факти изложени тук, са истина в контекста на различните общества и нации. Например, когато по-долу твърдя, че се забелязва тенденция на отказ от кожената индустрия, имам предвид, че това е истина при развитите общества, които са например западно и северно европейските и Северна Америка, и съвсем не означава, че тази тенденция е факт при развиващите се общества като Китай и Русия, където темпът на икономическо развитие значително изпреварва социалната еволюция.
Зоопаркът е силно застъпен социален феномен в повечето общества и с течение на времето се е превърнал в част от битието на много хора. Животните като цяло винаги са били неделима част от туристическата индустрия: зоологически градини; Делфинариуми; Аквариуми; Лов на трофеи; Цирк; Контакт с екзотични животни (езда, снимки и др.); Улични атракции с диви животни и др. Всички тези дейности търпят все по-жестока критика, имаща предимно морално изражение.
В последното десетилетие при научните изследванията в туризма се наблюдава остър завой към морална устойчивост. Това се забелязва и извън академичните среди – при средностатистическия турист. Човечеството еволюира и етичните въпроси биват все по-често застъпвани, което принуждава туристическата индустрия да засвидетелства особено внимание към завишените морални норми в обществото. Как туристическата индустрия отговаря на все по-морално взискателните потребители? Например, през октомври 2016 г. най-голямата онлайн платформа в света за резервации в туризма TripAdvisor излезе с официало становище[2] относно преустановяването на продажбите на туристически атракции, причиняващи страдания на животните като плуване с делфини, яздене на слон, снимка с тигър и пр. В последните години множество делфинариуми бяха затворени в Европа под натиска на общественото мнение, а използването на диви животни в цирка е вече просто история (поне в развития свят). Други индустрии също опитват да задоволят новите етични изисквания на потребителите си. Много модни компании преустановяват използването на кожа и козина в продуктите си и изобретяват заместители; Самолетните компании отказват превоз на ловни трофеи, заради притеснения от бойкот; Хранителната индустрия бива все по-сериозно ориентирана към веган производството и пр. и пр. Но нека се върнем при животните, използвани в туризма.
Академичните изследвания в областта на използването на животните са обособили две основни филисофски школи, застъпващи се за благосъстоянието на животните: Animal Welfare (AW) (Движение, пледиращо за хуманно отношение към животните) и Animal Rights (AR) (Движение, настояващо за права за животните). На пръв поглед тези движения изглеждат идентични, но всъщност са толкова противопоставени, че често са в конфликт. Накратко, в контекста на зоопарковете, AW пледират за по-просторни и добре обособени клетки за животните, докато AR настояват за празни клетки. Критикуващите AW твърдят, че техните препоръки имат за цел просто да пригодят по-добре използването на животните. Критиците на AR пък твърдят, че ако едно същество не може да носи отговорност за действията си, то не би следвало да има и права. Тази критика са отнася по-скоро за крайните привърженици на AR, но трябва да се има предвид, че за много AR привърженици е достатъчно, ако на животните бъде дадено правото на свобода; живот; живот, лишен от страдания, причинени от човешка намеса, и е важно да се отбележи, че „права на животните“ не бива да се разбира като права, каквито имат хората.
Факт е, че в началото на 90-те въпросът за права на животните се измества от периферията – към центъра на политическите и правните дебати. През 2002 г. Германия става първата европейска държава, която гласува за гарантиране на правата на животните в конституцията си, добавяйки „и животни“ към клауза, която задължава държавата да уважава и опазва достойнството на човешките същества.[3] Какви са настроенията в момента от академична и потребителска гледна точка?
Етичното отношение към животните е вече сериозно застъпено. На хоризонта се задават повече въпроси, отколкото отговори. Свидетели сме на нова терминология като например думата „видизъм“[4]. Според защитниците на правата на животните видизмът е предразсъдък, също както расизмът и сексизмът. Необоснованата социална конструкция на подобни явления е доловима и за ненаучното око. Нужно е просто да обърнем внимание на различния статус на животинските видове в различните общества и култури. Наскоро бяха изхарчени милиони долари за програма за спасяване на голямата панда от изчезване. Голямата панда е едно от малкото същества на планетата, чието изчезване не би оказало никакво влияние на околната среда. Този вид бе спасен единствено заради симпатичния си външен вид и доходите, които може да докарва на зоопарковете. Липсата на логика е безкрайна. Например прасето е много по-интелигентно от коалата, но въпреки това е отвратително да изядем коала. Едно куче е симпатично, следователно заслужава бохемски живот, друго не е имало късмета да е симпатично, следователно е ОК да живее на улицата, и пр и пр. Ние хората обичаме да поставяме нещата в категории. В съвременните развити общетва всички хора попадат в една категория, но дори тези развити общества поставят различните животни в различни категории. Все повече хора обаче избират да се откажат от този навик.
Случва ли се голямата социална промяна? На прага ли сме на тотално преосмисляне на отношението ни към животните? Готови ли сме да дадем „думата“ на нашите безсловесни приятели? Нека се върнем на един от аспектите на използване на животните – зоологическата градина, и да обсъдим нейната необходимост в съвременното общество.
В зоологическата градина често се случва нещо интересно – първи стъпки на новородено животинче или горила си прави селфи. Медиите харесват подобни атракции, децата, които са главните посетители, също. Паркът с животни в затворени пространства често се разглежда като приятно място за разходка в свободното време.
От друга страна зоологическата градина притежава не по-малко негативни практики, заради които търпи все по-жесток критисизъм. Можем да намерим безброй примери за това: Мариус – младият жираф, който бе ефтанизиран в зоологическата градина на Копенхаген, заради безмислени бюрократични спънки – в парка нямали място за Мариус. Освен това не можело той да бъде преместен в друг парк, понеже настоящият нямал подобна практика, и решението на управата бе той да бъде евтанизиран пред недоумяващите погледи на посетителите, сред които много деца. Друг пример е разстреляната горила, заради попаднало дете в клетката в Синсинати, САЩ през май 2016. Или полярният мечок Гус, в Централен зооПарк, Ню Йорк, който е първият официално признат (много други остават корпоративна тайна) пример за животно в плен, на което системно са давани антидепресанти Prozac[5]. Паркът за животни в Лондон пък наскоро удължи „работното време“ на животните, излагайки ги на неспирното внимание на посетителите дори и през нощта, лишавайки животните от сън и почивка под неспирен шум и силна изкуствена светлина. Друг факт е честото залавяне на диви животни с цел запълване на зоологическите клетки и пр. Но както казах, примерите за жестокост в зоологическите градини са безброй и затова предпочитам тук да разгледам проблемите на тази противоречива институция в дълбочина, а не като отделни случай, затова нека надникнем назад във времето и проверим как и защо човечеството започна да затваря животни в плен и потърсим смисъла на тази институция в съвременния свят.
Пленяването на животни с цел забавление датира от древността. Първите подобни паркове в развития свят се появили в Европа. В тях понякога затваряли дори хора:
Цветнокожа майка и нейното дете в „Парк за негри“ в Германия. Това изложение е било много популярно и е било посетено дори от консервативния държавник Отто фон Бисмарк.
Това е „Шоу с хора“ в Брюксел, Белгия, където младо чернокожо момиче бива хранено от бели зрители.
Един от най-старите зоопаркове в света е този в Лондон. В началото в него често пленявали диви животни, без съдържателите да имат представа как да се грижат за конкретното животно. В тези случаи наличието на ново същество в клетка било оповестявано с анонси от рода на : „Побързайте да видите горилата преди да умре“, поради фактът, че често новите обитатели на клетките умирали в първите две седмици след пленяването им.
С течение на годините парковете с животни еволюират главно под натиска на завишените етични нужди на публиката. Много неща са се променили във времето, но един от основните проблеми остава непроменен от самото начало: Зоологическите градини са създадени за хората – не за животните. Те съществуват, за да задоволяват човешките нужди, а не животинските. Смущаващото тук е, че става въпрос за задоволяване единствено на нуждата от забавление на човека.
Критисизмът към тази злоупотреба със сила, която хората упражняват над техните „затворници“ придава тежест на още по-фундаментални аргументи на защитниците на правата на животните, които настояват тези атракции да бъдат забранени оповавайки се на философския принцип, че чувстващо създание не бива да бъде държано в плен с цел забавление. Това се отнася особено силно за нашите най-близки същества, човекоподобните маймуни, и китоподобните, които често биват подлагани на дресировка. Животните, подобно на хората, могат да чувстват, не само физически, но и психически. Те могат да изпитват тъга, страх, симпатия; могат да чувстват принадлежност към тяхното семейство или общество; а в зоопарковете често сме свидетели на тежки форми на депресия и абнормално поведение у животните.
Наблюденията показват, че определени видове животни се справят по-добре от други, когато са заловени и поставени в затворено пространство. Определени животни се справят видимо добре с “новия си дом”, но за други зоопаркът означава бавна и мъчителна смърт. Някои животни имат нормална продължителност на живота, когато са зад решетките, други, като слоновете, живеят с 50% по-кратък живот в зоопарковете, докато полярната мечка е едно от най-неподходящите за плен същества. За сравнение ще изложа малко цифри: бялата мечка, в естествената си среда има нужда от 80 000 кв/км площ; лъвът от 350-900 кв/км; слонът от 1500-3700 кв/км. зоопарковете обикновенно предлагат на полярната мечка една милионна част от необходимото й пространство. Самият факт, че учените разглеждат въпроса „кое животно до каква степен би се справило с живот в плен?“ директно излага на яве един от главните проблеми на зоопарковете – какъв изобщо е смисълът на тяхното съществуване?
Зоологическата градина като институция.
Стари и могъщи институции са вкоренени дълбоко в битието на съвременните общества. Много от тях обаче често дължат съществуването си единствено на навикът на хората. Критическото мислене на съвременния човек обаче рано или късно започва да задава въпроси. Една от най-старите институции – робството, бива предизвикана за първи път едва в края на 18в. На човечеството били необходими около два века да преосмисли и изкорени това срамно петно от човешката история. Това иде да ни подсети, че дори една институция да е успяла да се превърне в част от нашето битие, навици и традиции съвсем не я прави морално оправдана, ефективна или необходима. Затворът за хора например е институция създадена под натиска на завишените морални критерии на обществото. Преди 18в за наказание на престъпника често са прилагали публични мъчения и евтаназии. В един момент обаче се зародил неприазън към тази жестокост и като алтернатива на физическото малтретиране била създадена институцията затвор, каквато я познаваме днес и която първородна цел била да вкара провинилия се в „правия път“. Научно доказано в практиката е, че затворът не успява да изпълни своята функция, което изправя институцията пред сериозна критика и нужда от намиране на алтернативи. Затворът започва бавно да еволюира и съдебните системи в някои държави започват да намират нови начини за наказание и вкарване в „правия път“. Подобен на тези примери е и институцията зоологическа градина – стара институция, която едва наскоро бе за първи път сериозно предизвикана; институция, която не успява да изпълни функциите си в обществото; институция със сериозни проблми от морално естество; институция, от която обществото няма никаква нужда; и не на последно място институция, която има алтернативи.
Както вече споменх, до неотдавна бяхме свидетели на институция за забавление с диви животни наречена цирк. Циркът загуби битката срещу етичните въпроси с бърз нокаут. Аквариуми с орки и делфинариуми днес биват затваряни почти ежедневно, а атракциите с животни в слабо развития свят биват все по-често бойкотирани. Но какво се случва със зоологическите градини и защо все още удържат на критиката? Нека проверим какво казват управниците и собствениците на зоопаркове в своя защита.
Съхраняване на застрашени от изчезване видове; Репродукция и връщане на диви животни в естествената им среда; Образователни функции; са най-силните им и всъщност единствени козове. Тези три аргументи звучат достатъчно силно за да накарат масовата публика да си затвори очите за някои проблеми. Но нека бъдем малко по-критични и разгледаме тези аргументи, които всяка зоологическа градина използва. Вярно ли е това, което казват защитниците на зоопаркове и ако да, целта оправдава ли средствата?
Както виждаме аргументите на парковете за животни са кратки и ясни. Едва ли ще намерите дори и един парк, който да не се защити ползвайки поне един от тези козове а често дори всичките наведнъж. Обаче, за да бъдат верифицирани добрите практики на конкретен парк е нужна информация, която не е достъпна за всеки, а за анализ на добрите практики в световен мащаб са необходими много научни изследвания. За щастие такива вече има и именно на тях са оповани фактите, изложени в настоящата статия.
Зоологическите градини все повече се отказват от идеята, че са място за развлечение за посетителите, каквато е всъщност първопричината създаването на институцията. Това се дължи на етичния казус при държането на диви животни в плен с цел развлечение на хората. За да могат да се защитят парковете за животни използват гореспоменатите аргументи. Истина е, че няколко зоопарка в света имат консервационни, научни, размножителни програми и програми за връщане на животни в естествената им среда, за което трябва да бъдат адмирирани. Тук изниква веднага първият въпрос, от който се страхуват всички управители на зоологически градини: каква е причината всички останали животни, незастрашени от изчезване, да бъдат зад решетките? Вторият въпрос е, до колко парковете изпълняват действията с които се защитават? Всъщност, за да говоря във факти, в света има общо около 12 000 зоологически градини, аквариуми и делфинариуми. Едва 1000 от тях имат признание за добра грижа за животните (добра според човешките разбирания). Според (Frost, 2011, 228) зооградините имат много лоши резултати в програмите си за спасяване на изчезващи видове. Едва 12% от парковете в света са регистрирани по програмата за размножаване и връщане в природата на животните и само 2% от застрашените видове в света са включени в консервационните програми на зоологическите градини. В крайна сметка едва 16 парка в цял свят успяват успешно да върнат диви животни към естетвената им среда (Shackley, 1996 in Frost, 2011, 228). Възпроизвеждането на същество може да бъде манипулирано в изкуствена среда, но връщането на родено в зоопарк животно към природата засега остава почти невъзможно поради загуба на техните инстинкти. Дори застрашеният вид да бъде спасен от изчезване, то най-вероятно е този вид да остане завинаги зад решетките и да загуби повечето си характеристики за вида, което на практика означава, че посетителите на парка никога няма да видят животното в истинската му същност. Едва ли има посетител, който иска да види табела на някоя клетка, гласяща „Не се среща в природата“.
Според (Catibog-Sinha, 2011, 15) в света има около 1 000 000 диви животни затворени в зоологически градини. Почти никое от тези животни не е застрашено от изчезване и не е възможно тяхното затваряне и погубването на естествените им навици да оправдае епизодичните спасявания на видове (при това не съвсем успешни), които могат да се изброят на пръстите на една човешка ръка.
За някои животни е изключителня рядкост да създадат поколение, когато са в плен. При полярните мечки например е изключителна рядкост да се възпроизведат когато са в зоопарк, а когато полярна мечка роди, докато е в плен, често изяжда новороденото, поради абнормално поведение, продиктувано от продължителния стрес в зоологическата градина (Случаят Ranua zoo, Ranua, Finland, 2012). Не на последно място е хубаво да напомним, че около 95% от съществувалите някога живи същества на планетата са вече безвъзвратно изчезнали. Човекът обаче изпитва непрекъснато желание да коригира грешките на природата.
Друг неудобен въпрос е как животните попадат зад решетките? Според (Hanson, 2002 in Catibog-Sinha, 2011, 15) зоопарковете често попълват колекциите си от животни, които залавят в природата или чрез размножаването им в затворени пространства. Доказано е обаче, че след пленяването животните губят навиците присъщи за естественият им хабитат, а родените в плен никога не създават такива навици. Друг проблем е продължителността на живот. Съществуват епизодични случаи, в които животните живеят по-дълго, когато са в плен. Това се дължи преди вличко на липсата на врагове и третиране на евентуалните заболявания от специалист. В повечето случай обаче това не е така и животните в плен имат по-кратък живот отколкото същите видове на свобода. Например слонове на свобода живеят два пъти по-дълго от слонове в зоопаркове.
Нека се спрем и на последния, четвърти аргумент: образователния характер на зоопарковете. Парковете претендират, че ограмотяват посетителите си на важни теми като биоразнообразите и опазването на видовете, а също така с информация за конкретните видове. Но могат ли парковете да докажат позитивен резултат от своите образователни програми? Позитивен ли е за децата крайният ефект от посещението на парка? Има ли други начини едно дете да бъде възпитано и научено на добри практики относно животинските видове – например чрез модерна мултимедия и нови технологии? Да, възможно е децата да научат интересна информация за дадено животно по време на посещение на зоопарк, дори има голям шанс детето да запомни тази информация, но какво посляние един парк дава на едно дете – любов към животните и приридата или доминация на човека над останалите живи същества? Морално оправдано ли е затварянето на диви животни в плен при наличие на толкова много образователни алтернативи? Научните изследвания в областта на образователния характер на зоопарковете също показват негативни резултати. Едно от новите изследвания[6] дори свидетелства за негативен образователен ефект у децата: Проучването, направено сред 2800 деца посетили лондонската зооградина, показва липса на повишени познания при повечето деца след посещение на парка. Понякога, за нещастие у децата се възпитава чувство на доминация на човека над другите живи същества. Има също така много изследвания доказващи, че посетителите не обръщат внимание на информационните табели. Въпреки това зоопарковете са посещавани от милиони клиенти всяка година.
Какви са мотивите на посетителите на зоопаркове? В едно от многото изследвания даващи идентични резултати[7] ясно се вижда главната причина за посещение – забавление. Това доказва, че първопричината за създаването на зоопаркове не е еволюирала. зоопарковете служат за забавление на хората. Заключение на този факт е, че целта далеч не оправдава средствата и ние все още допускаме неоправдана жестокост към животните лишавайки го от правото на свобода, с главна цел развлечение в свободния ден.
Както се вижда зоологическите градини имат много силни аргументи, но до момента не успяват да защитят нито един от тях. Проучванията, направени в областта, показват, че всички програми, които парковете използват като аргументи за да оправдаят своето съществуване, са изключително неуспешни.
Бизнес етика. До момента показах различни гледни точки относно една институция, станала неделима част от туристическия бизнес. Изложих достатъчно информация и научни доказателства. Информацията в тази статия обаче е капка в океана. Примерите за жестокост и липса на морал в зоологическите градини са безброй. Тук отново се появяват нови въпроси като например: Защо зоопарковете не предоставят на аудиторията си тази информация? Имат ли шанс посетителите да вземат информирано решение при покупката на билет за зоопарк?
За сравнение на бизнес практиките, законодателните разпоредби налагат на производителите на продукти и доставчиците на услуги, опасни за здравето и околната среда, да поставят разяснителни табели на техните продукти: производители на цигари, алкохол, батерии, полиетиленови торби, перилни препарати и пр. След като потребителят се запознае с възможните рискове, които определен продукт носи, той/тя е в състояние да вземе информирано решение бидейки предупреден за възможните рискове и последствия от своите действия. зоопаркът предлага туристическа услуга и би следвало да запознае посетителите с евентуалните казуси. Какво имам предвид и защо това е важно за противоречива институция като зоологическата градина? Нека Ви дам пример от моята житейска практика. Аз обичам животните от малък и никога не бих искал моите действия да причинят страдания на което и да е живо създание. С настоящия проблем, относно етичното отношение към животните в туризма, се занимавам задълбочено от една година. Ако обаче преди една година, по време на някое от моите пътувания, някой ми бе предложил езда на слон, то аз без да се колебая бих приел и бих си направил няколко снимки от преживяването, които да споделя в социалните мрежи. Щастлив съм, че не съм имал тази възможност, защото подобна атракция изглежда съвсем нормално на повърхността, но точно тази атракция обаче бе определена за номер едно атракция причиняваща изключителни страдания и жестокост по време на дресировката на слоновете.
Могат ли туристите да преценят дали една атракция предизвиква страдание за животните? Не! В едно изследване на Rachael Bale, публикувано в National Geographic, 21 октомври 2015г. доказва, че туристите не могат да разпознаят кои атракции причиняват страдания на животните. 82% от посетителите на атракции с тигри, които имат възможно най-нисък рейтинг за благосъстияние на животните, определят тази атракция като „отлична“ или „много добра“. Това, което се опитвам да кажа е, че един производител на продукт или услуга е длъжен да предостави цялата информация на своите потребители, едва тогава клиентите имат възможност да вземат информирано решение.
Неоспорим факт е, че най-популярната форма на използване на животни в туристическата индустрия е за забавление. Разбира се има няколко зоопарка с добри и устойчиви практики, но те са твърде малко на брой и пак напомням, че това са „устойчиви практики“ определени от остарели виждания за третиране на животните. Не съществува дори една зоологическа градина в света, която може да предостави необходимото пространство от което се нуждаят дивите животни. В затворените пространства, колкото и да наподобяват естествената среда, животните са изложени на постоянен досег с необичайни за тях материали и взаимоотношения: стъкло, цемент, метална ограда или мрежа, и най-стресиращото за тях – постоянното присъствие на туристи, жадни за тяхното внимание. Неразрешим проблем остава фактът, че животните са принудени да живеят на климат, който няма нищо общо с климата на естественото им местообитание. зоопарковете също имат много вътрешни проблеми: финансови, набиране на квалифициран персонал, поддръжка и др. и за тях е много трудно да поддържат добри условия за животните и служителите си. Пред парковете за животни в плен изникват все повече предизвикателства с които старата и мудна институция поне засега не успява да се справи. зоопарковете не са природен феномен, те са културен феномен а когато един културен феномен не е в състояние да последва ритъма на социалнате еволюция той бива изключен от обществото.
Но какво да очакваме и случва ли се голямата промяна в отношението ни към животните? Определено да! Посетителите на зоопаркове са по-взискателни от всякога. зоопарковете са бизнес и въпреки, че бизнесът няма навикът да се променя от самосебе си, всички знаем, че предлагането се ръководи от търсенето. Социалните промените днес се случват мигновено, в сравнение с подобни промени през изминалите векове, и едно нещо межем да заключим със сигурност: ако зоопарковете не аргументират своето съществуване в модерния свят, то съвсем скоро те също ще бъдат пометени от надигащата се вълна от морална промяна. Всичко е в ръцете на публиката.
Автор: Мартин Стефанов
[1] Mahatma Gandhi, quoted in Christopher C. Eck and Robert E. Bovett, “Oregon Dog Control Law and Due Process,” 4 Animal L. 95 (1998).
[2] https://www.linkedin.com/pulse/how-tripadvisor-do-our-part-raise-global-standard-care-steve-kaufer?articleId=6192371681948954624&linkId=29902635#comments-6192371681948954624&trk=prof-post (Посетен на 20.11.2016)
[3] John Hooper, “German Parliament Votes to Give Animals Constitutional Rights,” Guardian (London), May 18, 2002, p. 2.
[4] Richard D. Ryder coined the term “speciesism” in 1970.
[5] Newkirk, 1999 in Wearing & Jobberns, 2011, 51.
[6] Jensen, E., 2014, Evaluating Children’s Conservation Biology Learning at the Zoo, Conservation Biology, Vol. 28, No. 4, 1004-1011
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари