Приблизително век преди империята на инките да дойде на власт през 1400 г. сл. н. е., гръмотевични звуци, причинени от хорта, може да са гърмяли високо в Андите.
Нови доказателства сочат, че хората, които са живели там преди около 700 години, са тропали ритмично на специален дансинг, който е усилвал ударите им в гръмотевичен тътен, докато са почитали своя бог на гръмотевиците.
Разкопки на високопланински обект в Перу, наречен Виехо Сангяайко (Viejo Sangayaico), разкриват как членовете на локална земеделска и скотовъдна група, Чокорвос (Chocorvos), са конструирали тази ехтяща платформа, разказва археологът Кевин Лейн (Kevin Lane) от Университета в Буенос Айрес. Различните слоеве пръст, пепел и гуано съставят под, който абсорбира ударите, като същевременно издава резонансни звуци, когато хората стъпват по него. Тази церемониална повърхност работи като огромен барабан, на който групи от 20 до 25 души биха могли да правят музика с краката си, съобщава Лейн в септемврийския Journal of Anthropological Archaeology.
Тези находки от ритуална зона на върха на хребет, която е обърната към близкия планински връх, дават рядък поглед върху ролята, играна от звука и танца в древните общества.
Докато е работел във Виехо Сангяайко през 2014 г., екипът на Лейн за първи път забелязва, че една от двете открити платформи, разположени в ритуална зона, звучи кухо, когато хората ходят по нея.
По-късно разкопки на част от платформата разкриват шест отлагания, състоящи се от различни смеси от тинеста глина, пясък, пепел и други материали. Пепелните слоеве в участъци от гуано от животни като лами и алпака включват малки кухини, които помагат да се генерират подобни на барабани звуци от повърхността на платформата, обяснява Лейн.
Виждат се ясно различните слоеве на акустичния под. Кредит: PIACI/ORP project
Неговият екип тества акустично платформата, като стъпва върху нея един по един и в групи от двама до четирима, и измерва произведения звук. Същото е било направено, докато кръг от четирима души танцуват по платформата.
Получените звуци варират по интензитет от 60 до 80 децибела, приблизително еквивалентни на между силен разговор и шумен ресторант, разказва Лейн. По-големи групи от танцьори Чокорвос, вероятно придружени от пеене и музикални инструменти, биха вдигнали много по-голям шум.
Испанските исторически документи описват вярванията на Чокорвос в божествата на гръмотевиците, светкавиците, земетресенията и водата, които може да са вдъхновени от древните церемонии във Виехо Сангяайко, които включват танци, целящи да подражават на характерните гърмежи на бога на гръмотевиците, предполага Лейн. В съответствие с това предположение останките от възможен храм в близост до перкусионната платформа включват керамични парчета, показващи изображения на змии, които на местния език кечуа се отнасят до вода или реки, а в някои случаи и мълнии.
Танцът с тропане отпреди инките също може да е повлиял на танц, практикуван от Чокорвос и други групи от Андите в средата на 1500 г., след испанското завладяване на инките през 1532 г., подозира Лейн. Хората Чорковос са били поданици на империята на инките през по-голямата част от нейното управление. Като част от движение за съпротива срещу испанската култура, наречено Taki Onqoy , жителите на Андите са танцували и тропали екстатично в кръгове, вероятно за да предизвикат духовете на техните традиционни божества.
Намирането на друга перкусионна платформа заедно с артефакти, свързани с ритуали, посветени на водата и мълниите,на други древни места в Андите, би подкрепило по-добре аргумента на Лейн, че платформите за усилване на звука са били начин да се почете бог на гръмотевиците като част от по-големи церемониални събития, разказва антропологичният археолог Кайли Куейв (Kylie Quave). За тази цел изследователите могат да разкопават платформи на други места, за да проверят за слоеве от гуано и други елементи от подобни на барабани дансинг подове, разказва Куейв от Университета Джордж Вашингтон във Вашингтон, окръг Колумбия
Независимо дали създателите на платформата Виехо Сангяайко да са я проектирали специално за усилване на звуците, хората Чокорвос е възможно да са открили подобните на барабан свойства на повърхността и след това да са я използвали за церемониални танци, посочва Мириам Колар (Miriam Kolar), изследовател по археоакустика в Станфордския университет.
Доказателства за други структури, променящи звука, са открити и на други места в Андите, по-стари от Виехо Сангяайко, разказва Колар. Колар и колегите ѝ са намерили музикални инструменти като рогове от раковина в церемониален център на около 3000 години, наречен Чавин де Хауантат (Chavin de Huántar), които биха могли да произвеждат набор от звуци, от почти чисти тонове до силно бучене, усилвани в церемониални проходи и вентилационни шахти.
Карнавалът на Сантяго де Чокорвос (El Gran Guerrero 2023)
Хората днес, които живеят близо до Виехо Сангяайко, разказват, че друг древен обект в района съдържа подобна платформа, която резонира под краката. Лейн и колегите му все още не са посетили този обект.
Намирането на повече платформи за усилване на звука ще зависи от това "да сте настроили ухото си как звучат различните части на обекта", коментира Лейн, "което е нещо, което археолозите рядко правят".
Справка: Kevin Lane, Pounding the ground for the thunder god: Sounding platforms in the Prehispanic Andes (CE 1000–1532), Journal of Anthropological Archaeology, Volume 71, 2023, 101515, ISSN 0278-4165, https://doi.org/10.1016/j.jaa.2023.101515 ( https://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0278416523000314 )
Източник: Pre-Inca people stomped salutes to their thunder god on a special dance floor, Science News
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари