24 ноември 2020
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Ето кои са носителите на "Оскарите за наука" - наградите Breakthrough Prize за 2021 г.

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 12 септември 2020 в 00:00 47891
Статуетката на наградите Breakthrough Prize, във формата на тороид, която обединява концепциите за черни дупки, галактики, спиралата на ДНК и други природни форми. Снимка: Breaktrough initiative

Вече са известни носителите на годишните награди за пробив в науката Breakthrough Prize за 2021 г. в областите фундаментална физика, науки за живота и математика, както и няколко награди за млади учени. Лауреатите на осмото издание на наградите ще си разделят общо 21,75 милиона щатски долара за своите научни достижения.

Наградите "Пробив на годината" са основани през 2012 г. от милиардери от Силициевата долина, включително основателите на Google Сергей Брин и Facebook Марк Зукърбърг и бизнесмена от руски произход Юри Милнер. Тази година са присъдени една награда за математика, четири за науки за живота и една за физика. Подобно на миналата година комитетът връчи и една специална награда за фундаментална физика. Деветима млади физици и трима млади математици са отличени с наградата New Horizons Prize.

Специалното тази година са първите трима лауреати на наградата Maryam Mirzakhani New Frontiers Prize с премия от 50 000 щатски долара, връчени на млади жени с високи постижения в областта на математиката, кръстени на известния ирански математик Мариам Мирзахани, първата жена, спечелила и престижната награда Фийлдс за математика. 

Носител на наградата Breakthrough Prize за математика е Мартин Найрер (Martin Hairer), чиято работа върху определянето на подредба в случайни (или стохастични) процеси може да се приложи в моделирането на физични системи.

"Математиката е вярна. Веднъж щом откриеш нещо в математиката, то е приложимо завинаги", споделя ученият от Имперския колеж в Лондон. 

Четирите награди за науките за живота са присъдени на учени, работещи в различни области:

Дейвид Бейкър (David Baker) от Университета на Вашингтон е отличен за разработването на технология, която позволява да се създадат протеини, които не съществуват естествено в природата.

Денис Ло (Dennis Lo) от Китайския университет в Хонконг открива, че ДНК на плода се открива и в кръвта на майката и може да се използва за пренатален скрининг вместо по-рискованата амниоцентеза.

Ричард Дж. Юл (Richard J. Youle) от Националния институт по неврологични разстройства и инсулт е награден за работата си върху начина, по който клетките умират и специално как той допринася за развитието на болестта на Паркинсон и други невродегенеративни заболявания.

Катерин Дюлак (Catherine Dulac) от Университета Харвард печели наградата за описанието на инстинктивното родителско поведение при мишките в дълбочина до всеки неврон и връзката между тях. Тя открива, че майчиното и бащинското поведение се откриват и при двата пола и проявата им зависи от условията на средата и други фактори. 

Наградата за фундаментална физика се присъжда на Ерик Аделбъргър (Eric Adelberger), Йенс Гундлак (Jens Gundlach) и Блейн Хекел (Blayne Heckel) от Университета на Вашингтон за създаването на удивителни измервания, които изследват нашето разбиране за гравитацията. Те търсят възможните изменения на принципа на строгата еквивалентност, според който гравитационното движение на малко тяло не зависи от състава му. Учените провеждат най-точните тестове на принципа на строгата еквивалентност на къси разстояния. Друг важен аспект от нашата представа за гравитацията е законът за обратния квадрат - силата е обратно пропорционална на разстоянието или ако обект е на два пъти по-голямо разстояние от нас, гравитацията му е четири пъти по-малка. Този закон може да се използва при определянето на размера на възможните измерения.

Специалната награда за фундаментална физика е присъдена на теоретичният физик и Нобелов лауреат Стивън Уайнбърг (Steven Weinberg) за "продължително лидерство във фундаменталната физика".

Трите награди New Horizons Prize за математика са присъдени на Баргав Бат (Bhargav Bhatt) от Университета на Мичиган, Александър Логунов (Alexander Logunov) от Университета Принстън и Сонг Сун (Song Sun) от Университета на Калифорния Бъркли. Всеки от младите математици получава по 100 000 щатски долара.

Носителките на наградата Maryam Mirzakhani New Frontiers Prize са Нина Холдън (Nina Holden) от ЕТН Цюрих, Урмила Махадев (Urmila Mahadev) от Калифорнийския технологичен институт и Лиса М. Пичирийо (Lisa M. Piccirillo) от Масачузетския технологичен институт. Всяка от дамите със забележителни постижения в математиката получава по 50 000 щатски долара премия.

Наградата New Horizons за физика с премия 50 000 щатски долара е присъдена на Трейси Слатиър (Tracy Slatyer) от Масачузетския технологичен институт за приноса й в областта на астрофизиката с работата й върху модели за тъмна материя. Нейната работа води до важно, макар и не свързано откритие. През 2010 г. тя и екипът й откриват т.нар. балони на Ферми - две големи структури, намиращи се на 25 000 светлинни години над и под равнината на Млечния път. Слатиър изследва потенциални сигнали, свързани с тъмната материя, когато откриват тези структури.

Втората награда New Horizons за физика е разделена между четирима физици, които работят върху експеримента за тъмната материя SENSEI - Рувен Есиг (Rouven Essig), Хавиер Тифенбърг (Javier Tiffenberg), Томер Волански (Tomer Volansky) и Тиен-Тиен Ю (Tien-Tien Yu).

Третата награда New Horizons за физика си споделят Ахмед Алмхейри (Ahmed Almheiri), Нета Енгелхарт (Netta Engelhardt), Хенри Максфийлд (Henry Maxfield) и Джеф Пенингтън (Geoff Penington) за тяхната работа върху изчислението на информацията, съдържаща се в черна дупка. Този комплексен проблем първо е отчетен от Стивън Хокинг и Джейкъб Бекенщайн през 1970-те години и продължава да бъде изследван и днес. 

Черните дупки притежават т.нар. хоризонт на събитията, от който нищо не може да излезе, защото скоростта на излизане извън тази точка надминава скоростта на светлината. Според общата теория на относителността, веднъж щом обект премине хоризонта на събитията, той е изгубен завинаги, включително и всяка информация. Но това не е възможно според другите постулати на съвременната физика. 

Алмхейри и колегите му опитват да разберат теоретичната основа, която поддържа тези екстремни обекти и техните открития може да помогнат за създаването на съвсем ново разбиране за физиката.  

Източник: IFLScience - The Winners Of The 2021 Breakthrough Prizes Have Been Announced


Препоръчани материали
tarabata
Рейтинг : 1532
13.09 2020 в 12:53 1
+ 0
- 1
Очевидно науката се развива само в западния и прозападния свят. По другите части на планетата цари пълен мрак и тук таме тъма, видно от някои имена на наградените.
 
Още от : Новини
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.