По-интересен обаче е вторият извод на Каназава и Ли. За никого не е изненада, че връзките с приятелите и семейството са разглеждани като основен компонент на щастието и благополучие. Защо обаче тези връзки също са с отрицателен знак в главите на интелигентните хора?

"Данните тук предполагат (и това не е изненада), че хората с повече интелект и капацитет да го използват е по-малко вероятно да прекарат много време за социално общуване, защото са съсредоточени върху друга по-дългосрочна цел", обяснява Каръл Греъм (Carol Graham), изследовател в "The Brookings Institution", която изучава икономика на щастието.

"Теорията за щастието в саваната" на двамата психолози обаче предлага друго обяснение. Идеята започва с предпоставката, че човешкият мозък е еволюирал, за да посрещне условията на първобитната среда в африканската савана, където където гъстотата на населението е била близко до това, което ще намерите днес в провинциална Аляска, например - по-малко от един човек на квадратен километър. Вземете мозък, нагодил се към такива условия на живот, потопете го в съвременен Манхатън (27 685 човека на квадратен километър) и наблюдавайте неговия еволюционен шок.

Същото е при приятелството: "Нашите предци са живели като ловци-събирачи в малки групи по около 150 индивида", обясняват Каназава и Ли. "В подобни условия да имаш чест контакт със стари приятели и съюзници вероятно е било необходимо за оцеляването и възпроизвеждането на двата пола".

Типичният живот на хората се е променил значително от тогава - в саваната не сме имали нито коли, нито смартфони. Има вероятност организмът ни да не е могъл да еволюира достатъчно бързо, за да смогне. Възможно е да има "разминаване" между това, за което са предвидени мозъците и телата ни, и светът, в който повечето от нас живеят днес.

Има обаче един обрат в мисленето, според двамата еволюционни психолози. По-умните хора може да са по-добре подготвени да се справят с новите (поне от еволюционна гледна точка) предизвикателства, които съвременният живот ни поставя.

"По-интелигентните индивиди, които имат по-високи нива на обща интелигентност и по този начин по-голяма способност за решаване на еволюционно нови задачи, може да срещнат по-малко трудности в разбирането и справянето с еволюционно нови лица и ситуации", пишат те.

По-умните хора са по-способни да се адаптират към заобикалящите ги условия и събития и те могат по-лесно да съвместяват еволюционните унаследености с модерния свят. Именно затова животът в гъстонаселена област може да окаже по-малък ефект върху тяхното цялостно благополучие. Това е заключението на Каназава и Ли въз основа на допитването.

Те смятат, че по-умните хора може да са по-добре подготвени за цялостно отхвърляне на социалната система от тип "ловци-събирачи", особено, ако преследват някаква по-възвишена цел.

Още по темата

23/11/2015

Животът

Отговарящият за щастието участък на мозъка е намерен от японски учени

30/10/2015

Човекът

Хормон на щастието прилича по ефект на марихуаната

09/07/2015

Човекът

Страхът от щастието