На 14 август гръцкият парламент и Европейският съвет на министрите одобриха проекта за трета спасителна програма за настоящата икономическа криза в Гърция. Това, заедно с лекото подобрение във финансовата ликвидност на страната, открива пътя за освобождаването на два големи транша пари за изследванията, съобщи Костас Фотакис, гръцкият министър на научните изследвания.
Първият транш ще отиде за покани за представяне на предложения за научни изследвания, които ще бъдат пуснати през октомври - първите големи покани за предложения от няколко години.
Без тези покани, изследователите са разчитали само на безвъзмездни средства от международни грантове.
През януари новото правителство, формирано от лявата партия СИРИЗА и ръководено от премиера Алексис Ципрас, назначи Костас Фотакис, който е виден лазерен физик. Той заяви, че има планове да даде нов тласък на гръцката наука като създаде първия фонд на Гърция, посветена на научни изследвания и иновации.
Гърция е сравнително малка страна, но е девета по брой на проекти, спечелили финансиране от "Хоризонт 2020". "Хоризонт 2020" е най-голямата програма на ЕС за научни изследвания и иновации с близо € 80 милиарда финансиране за 7 години (2014-2020).
И двата транша пари в брой идват от Европейския съюз (ЕС) от структурни фондове - субсидии за бедните региони, които могат да бъдат използвани за научни изследвания. Единият, в размер на € 59 милиона не е бил освободен от структурния фонд, който приключи през 2014 г., коментира Фотакис.
Той ще осигури финансиране за покани за предложения, които бяха замразени заради кризата. Другият, за € 53 милиона е част от пакет, който ще обхване следващите седем години. Освен финансиране на нови покани, вторият транш пари ще покрие вноските в международни научни организации и плащания за HEAL-Link - портал, финансиран от правителството, осигуряващ на учените достъп до електронни издания. Порталът е закрит на 1 юли поради липса на средства.
Подробности за предстоящите покани не са оповестени, но Фотакис казва, че ще се фокусират върху предложенията, които са предназначени за справяне с непосредствените приоритети, като например забавяне или обръщане на процеса на осакатяващото изтичане на мозъци и създаване на по-привлекателна изследователска среда. Но още по-важни са, заяви той, плановете за "деня след кризата". "Ние разработваме политика за нова научна среда, която да е готова за времето, когато нещата започнат да се нормализират тук", заключава Фотакис.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари