Пътуването във времето е отдавнашна мечта на човечеството. И не толкова към бъдещето (накъдето искаме или не искаме си пътуваме бавно), а към миналото, където ни води любопитството, за да разберем откъде сме тръгнали. Това е теоретично възможно, но много трудно и сложно, защото е минирано с парадокси - представете си, че убиете своя прадядо например или пък да настъпите някоя пеперудка и вече президентът на САЩ да не е същия. В нашия случай бих изпотъпкала много насекоми, но да не се отклоняваме.
Искам да ви представя една завладяваща история от миналия век, която най-вероятно е просто мистификация, но е достойна за въображението на Дан Браун поне. И все пак тук не става въпрос за физическо пътешествие във времето като във филма "Завръщане в бъдещето", а за едно хитро устройство, наречено "хроновизор", което може да настроим на канал към миналото, за да видим и чуем лекция на някой от древногръцките философи например.
Вътре зад крепостните стени на Ватикана, под векове натрупани тайни и свещени реликви, се крие може би едно от най-необикновените твърдения на съвременната епоха: устройство, способно да наднича през завесите на самото време. Хроновизорът, за който се твърди, че е изобретен през 50-те години на миналия век от бенедиктински монах на име отец Пелегрино Ернети (Pellegrino Ernetti), обещава да направи революция в представата на човечеството за историята, като заснема триизмерни холограми на минали събития. Сред най-противоречивите му постижения е, че е станал свидетел и записал разпятието на Исус Христос, твърдение, което разтърсва както в научните, така и в религиозните общности, когато се появява през 1972 г.
Отец Ернети (1925-1994) не е бил обикновен духовник. Изтъкнат музиколог, заемал катедрата по преполифония в престижната консерватория "Бенедето Марчело" във Венеция, той притежавал квалификации, които придавали значителна тежест на неговите необикновени твърдения. Академичният му опит включвал не само музикални познания, но и висши степени по квантова и субатомна физика, което го правело уникално позициониран да преодолява привидно несъвместимите сфери на вярата и науката. Когато журналистът Винченцо Мадалони интервюирал Ернети за италианското периодично издание La Domenica del Corriere през 1972 г., монахът разкрил не само съществуването на забележителното си устройство, но и снимка, за която се твърди, че показва измъченото лице на умиращия Христос на кръста. Разкритието предизвикало едновременно очарование и скептицизъм, поставяйки началото на една от най-трайните и обсъждани мистерии на ХХ век.
Отец Пелегрино Ернети. Кредит: Public Domain
Звездният научен екип зад Хроновизора
Според подробния разказ на Ернети, хроновизорът не е дело на един човек, а по-скоро съвместни усилия на дванадесет изтъкнати учени, работещи в абсолютна тайна. Предполагаемият екип е включвал някои от най-блестящите умове на средата на ХХ век, сред които Енрико Ферми, италианският физик, носител на Нобелова награда, създал първия ядрен реактор и преобърнал представите на човечеството за атомната енергия, и Вернер фон Браун, немският ракетен учен, чиито новаторски иновации са изстреляли човечеството до Луната и са трансформирали космическите изследвания. Този звезден списък от сътрудници предполага, че ако проектът съществува, той представлява сериозно научно изследване, а не просто фантазия или религиозен мистицизъм.
Амбициозната работа според изявлението на Ернети, започва през 1952 г. в лабораторията за експериментална физика на Католическия университет в Милано, където отец Ернети е сътрудничил с отец Агостино Джемели и избрана група други изследователи, заклели се да пазят в тайна работата си.
Теоретичната основа на устройството се основава на един завладяващ и изненадващо правдоподобен принцип на физиката: че звуковите и визуалните вълни, веднъж излъчени във Вселената, никога не се унищожават истински, а просто се трансформират в други форми на енергия. Според тази теория тези вълни остават вечни и вездесъщи, разпръснати в пространството като космически отпечатъци от минали събития, чакащи да бъдат открити и реконструирани. Ако човек може да разработи достатъчно сложна технология, за да улови и реконструира тези дезинтегрирани вълни, теоретично би могъл да стане свидетел на всеки момент от историята, от изграждането на древните пирамиди до убийството на Цезар в Римския сенат.
Самият хроновизор се е състояи от сложен набор от специализирани антени, проектирани да се настройват на специфични исторически честоти, работещи на принципи, подобни на начина, по който астрономите изчисляват светлинни години, за да наблюдават звезди, които отдавна са изгорели.
Сложната система, както се твърди, работела чрез електронна осцилография, анализирайки звуковите вълни с безпрецедентна прецизност и преобразувайки ги обратно в първоначалните им форми. Светлината можела да се трансформира в звук и обратно, създавайки цялостна реконструкция на минали събития с аудио и визуални компоненти.
Най-забележителното и противоречиво е твърдението на Ернети, че устройството може дори да улавя самите мисли, тъй като мисълта представлява излъчване на енергия, откриваемо от достатъчно чувствителни инструменти. Всяко човешко същество оставя след себе си уникална двойна следа - както звукова, така и визуална - толкова отличителна, колкото пръстовите отпечатъци. Последиците били потресаващи и дълбоко тревожни: никоя тайна не можела да остане скрита, никое историческо събитие не можело да остане неясно, а неприкосновеността на личния живот, такава каквато човечеството я разбирало, би престанала да съществува напълно.
Древни хроники за пътешествия във времето
Концепцията за преодоляване на времевите граници не е нова за човешката цивилизация. Древните хроники съдържат множество разкази за хора, които сякаш са пробили бариерите на времето, въпреки че методите им са останали мистериозни и необясними.
Гръцкият историк Херодот е записал озадачаващата история за Аристей от Проконес, който уж е починал в магазин в родния си град, само за да бъде видян жив и здрав другаде в същия ден. Когато неговите разстроени роднини отишли в магазина, за да вземат тялото му за подобаващо погребение, те не намерили абсолютно нищо - нито труп, нито доказателства за смърт. Шест години по-късно Аристей необяснимо се появил отново в същия град, написал епична поема, описваща предполагаемите му пътешествия сред митичните хиперборейци, и след това изчезнал отново без обяснение. Най-забележителното е, че изумителните 240 години след очевидната си смърт, той се материализирал в далечния град Метапонто, като инструктирал смаяните му жители да построят сложен олтар на бог Аполон с възпоменателна статуя, носеща неговото име.
Автографи (предполагаеми) на Аристей от Проконес от 704, 696 и 644 г. пр.н.е. Кредит: homerandatlantis.com
Подобни разкази повдигат дразнещи въпроси, на които функциониращ хроновизор би могъл да отговори окончателно: Дали Аристей наистина е съществувал през шести век пр.н.е. или е било просто легенда? Дали наистина е бил учител на Омир, както предполагат някои класически учени? Може ли наистина да пътува във времето по неизвестни начини или е притежавал свръхестествения дар да бъде на много места едновременно? Дали е бил може би шаман, способен да овладее мистериозни сили отвъд обикновеното човешко разбиране?
Работеща машина на времето би могла да осветли безброй исторически загадки, които озадачават учените от хилядолетия.
Еврейският историк Йосиф Флавий документира също толкова озадачаващи явления в своята "Еврейска война", описвайки бойни колесници и армии, появяващи се в небето над Йерусалим, видими за множество свидетели. На Петдесетница свещениците чували безтелесни гласове, които заявявали: "Напускаме това място". Хроновизор би могъл да потвърди или опровергае подобни разкази, като окончателно отдели фактите от легендите.
Спорната снимка и нарастващият скептицизъм
Снимката, публикувана през 1972 г., за която се твърди, че показва измъченото лице на Христос по време на разпятието, се превръща в център на ожесточени спорове и разследвания. Зърнестото черно-бяло изображение изобразява брадат мъж в очевидно страдание, с лице, обърнато нагоре с израз на страдание. Почти веднага се появяват скептици. Анонимен човек твърди, че изображението е фалшиво, твърдейки, че всъщност изобразява дървено разпятие, намиращо се в Светилището на Милосърдната Любов (Santuario dell'Amore Misericordioso) в Колеваленца, Тоди, Италия - религиозно произведение, създадено от испанския художник Лоренцо Куло Валера, следвайки подробни инструкции от Майка Сперанца, испанска мистичка, известна с виденията си. Това разкритие хвърля сериозно съмнение върху целия разказ на Ернети и предизвиква ожесточен дебат относно автентичността на хроновизора.
Снимката, за която Пелегрино Ернети твърди, че е на Исус Христос по време на разпятието му, направена от хроновизора. Кредит: Public Domain
Исус Христос от дървеното разпятие в Santuario dell'Amore Misericordioso в Колеваленца, Тоди, Италия. Кредит: www.amormisericordioso.org.
Серджо Конти (Sergio Conti), известен парапсихолог, пишещ в италианското периодично списание Il Giornale dei Misteri, предлага интригуващо алтернативно обяснение, което се опитва да запази честта на Ернети, като същевременно обясни несъответствието.
Вместо да фотографира действителни минали събития, може би устройството по някакъв начин е уловило несъзнателни ментални вибрации - дълбоко заровени визуални спомени, съхранени в подсъзнанието на отец Ернети. Ако Ернети преди това е виждал с разпятието от Колеваленца и съзнателно е забравил за него, подсъзнанието му може би е проектирало този съхранен образ чрез апарата. Конти признава, че хипотезата е фантастична, но според парапсихолога фундаменталната добросъвестност и искреност на отец Ернети не могат да бъдат поставяни под въпрос.
Отец Франсоа Брюн, дългогодишен приятел и твърд защитник на Ернети, който подробно описа историята с хроновизора в книгата си от 2002 г. "Новата мистерия на Ватикана", напълно отхвърля парапсихологичното обяснение.
Според отец Брюн, теорията на Конти не успява да обясни движението - хората около Христос на кръста са били виждани да се движат естествено. Тя не може да обясни други исторически сцени, на които Ернети твърди, че е бил свидетел, включително речи на Мусолини и Наполеон.
Когато Брюн притиска приятеля си относно подозрителната прилика на снимката с разпятието от Колеваленца, Ернети признава, че публикуваното изображение наистина е на тази скулптура, а не е резултат от хроновизора.
Той обяснява, че се е срещал с Майка Сперанца, която е ръководила създаването на разпятието въз основа на нейните мистични видения за действителния вид на Христос. Въпреки това Ернети не дава задоволително обяснение защо е позволил публикуването на фалшивата снимка или не е коригирал незабавно невярното ѝ представяне.
Тишина във Ватикана и мистериозни признания
Най-завладяващият и мистериозен аспект от цялата афера с хроновизора може би е наложеното мълчание, което се е спуснало след първоначалните разкрития.
Според подробния разказ на отец Брюн, Ернети е споделил лично, че неговите началници във Ватикана изрично са му забранили да прави по-нататъшни публични изявления за устройството или неговите възможности.
Когато е попитан защо не може да даде разяснения на журналисти и скептици, които оспорват твърденията му, Ернети отговаря загадъчно, че "не е свободен да говори", че "вече е говорил твърде много" и че висшите власти са му попречили да дава нови обяснения, да отговаря на обвинения, да потвърждава реалността на машината или да обсъжда постигнатите резултати.
Йерархията на Католическата църква, осъзнавайки потенциално катастрофалните последици от подобна технология, твърди се, че е наредила хроновизорът да бъде напълно демонтиран и компонентите му да бъдат скрити в сигурни хранилища на Ватикана.
През март 2000 г., когато Питър Краса публикува книгата на отец Ернети "Хроновизор: Създаването и изчезването на първата машина на времето в света", се появяват нови усложнения, които задълбочават мистерията.
Анонимен италианец, твърдящ, че е "духовният син" на Ернети, изпраща писмо-изповед, в което твърди, че Ернети е изфабрикувал ключови твърдения, включително превода на древноримската пиеса и образа на Христос. Отец Брюн веднага обявява това признание за лъжа, отбелязвайки, че мистериозният кореспондент никога не се е свързвал с него през тридесетте години приятелство с Ернети.
И все пак Ернети веднъж нарушава мълчанието си, изпращайки писмо до колегата си Дон Луиджи Борело, в което заявява, че всичко за устройството и Христовите страсти е "свещената истина". Той никога публично не се отрича от това до смъртта си през 1994 г. В интервю от 2002 г. отец Брюн остана убеден в фундаменталната честност на приятеля си, описвайки го като изключителен свещеник и изключителен учен, уникално квалифициран за такива амбициозни изследвания.
Историческият Исус и дълбоките последици
Спорът за хроновизора се свързва значително с дългогодишните научни дебати дали Исус е бил историческа личност.
Историци се опитват от векове да докажат съществуването на Христос чрез документи на нехристиянски автори.
Христяните библеисти цитират свидетелства в "Еврейски древности" на евреина Йосиф Флавий, описващи Исус като извършващ изключителни дела и явяващ се на учениците след разпятието. Но има сериозни дебати между историците относно автентичността им, като се смята, че са били допълнени или променени от християнски преписвачи.
Ако хроновизорът наистина е съществувал и е записал изчерпателно живота на Христос, какви спорни подробности би могъл да улови?
Може ли да е документирал аспекти, противоречащи на установената църковна доктрина? Устройството теоретично би могло да потвърди или опровергае фундаментални твърдения на всички религии, потенциално унищожавайки вярата на милиарди вярващи.
Възможно е заради това религиозните власти да биха искали такава опасна технология да бъде трайно скрита...
Наследство от една вечна мистерия
Историята с хроновизора в крайна сметка повдига по-дълбоки въпроси, отколкото дава окончателни отговори. Дали отец Ернети е бил брилянтен учен, безмилостно заглушаван от опасяващи се църковни власти, или мошеник, извършващ сложна измама с неизвестни мотиви? Пълната липса на физически доказателства, съчетана с признатата измама с фотографията и наложеното мълчание, прави съществуването на машината силно съмнително.
Никога не са се появявали научни статии, описващи конструктивни детайли. След смъртта на Ернети не са се явили сътрудници, които да подкрепят твърденията му.
Според отец Брюн, хроновизорът остава скрит дълбоко във ватиканските хранилища. Независимо дали е заключен в църковни трезори, унищожен, за да се предотврати злоупотреба, или съществуващ само във въображението, хроновизорът на отец Ернети продължава да очарова онези, които се питат: какво би открило човечеството, ако можехме наистина да виждаме далече в миналото?
Източник: The Chronovisor: Vatican's Time Machine That Allegedly Captured Christ's Crucifixion, Аncient Оrigins
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
"Ад" на Данте описва удар на астероид 500 години преди съвременната наука
10-годишно момиче открива рядък мексикански аксолотъл. Какво знаем за тези животни
Хората с тъмни черти на характера са естествено склонни към лидерски роли, установява ново проучване
Хората с тъмни черти на характера са естествено склонни към лидерски роли, установява ново проучване