20,6% от населението на България е под прага на бедността и живее с по-малко от 637,92 лв. на месец

Бедните хора са непропорционално засегнати заради изменението на климата. В България всеки пети човек е беден – страната ни е на дъното на класацията за издръжка на живот в Европейския съюз. Има най-малко 3 канала, чрез които въздействието на изменението на климата може да повлияе на благосъстоянието на домакинствата – разходи, активи и производителност. У нас се очаква увеличение на реалните цени в цялата икономика, което вероятно ще доведе до значително намаляване на реалните доходи и до увеличаване на бедността за домакинствата. Доходите също ще се променят – приходите от квалифициран и неквалифициран труд се очаква да намалеят, което предполага повече хора да паднат под линията на бедността. Инфлацията при храните, дължаща се на промените в климата, ще бъде 3% годишно до 2035 г. А за момента българите дават най-голям дял от месечния си доход за храна, в сравнение с останалите европейци – 34,9% при 21,2% средно в Европа. Освен това икономическото неравенство е най-голямо у нас от страните в целия Евросъюз, а както бедността, така и неравенството, имат пряко отношение към проблема за изменение на климата. Освен това всеки шести работещ у нас упражнява дейност на открито, с което е изложен пряко на екстремни метеорологични явления, зачестяващи заради затоплящия се климат. Налице е необходимост от вземане на спешни мерки за защита на уязвимото население, които обаче у нас почти не присъстват в нормативните документи, анализи и планове на държавата и подчинените ѝ отговорни институции.

Не сте ли се запитвали защо проблемът с изменението на климата стои на толкова задна позиция в обществения дневен ред у нас? Не би ли следвало България, като най-бедна страна в Европейския съюз (ЕС), да се интересува най-много от негативните последици от изменението на климата върху човешкото здраве и благополучие? От тази година, след 12 поредни най-топли месеца, се чуват първите слаби гласове, че вероятно сме преминали т.нар. точка на пречупване (“tipping point”) по отношение на глобалното затопляне. Ако това е така, последиците за голяма част от българите ще бъдат сериозни. Защото именно бедните хора се намират на “фронтовата линия” на климатичните промени.

Проблемът с бедността и климатичните промени е особено актуален за България.

Населението на България, и най-вече хората с нисък социално-икономически статус, са сред най-уязвимите групи в ЕС по отношение на промените в климата. Причините за това са няколко:

• нисък стандарт на живот, най-бедна страна в ЕС. Страната ни е на дъното на класацията за издръжка на живот в ЕС, според класацията на глобалната база данни Numbeo. Според нея, към средата на 2021 г., България е на 91-во място от общо 139 държави спрямо издръжката на живот;
• голям дял на бедните хора – всеки пети човек у нас е под границата на бедността;
• неравенството в разпределението на доходите у нас е най-високото в ЕС и се увеличава непрекъснато през последните години. Разликата между доходите на най-бедните и най-богатите 20% от домакинствата е 7,3 пъти през 2022 г., при средно 5,2 пъти в ЕС.
• географско разположение – Югоизточна Европа е сред най-силно засегнатите от неблагоприятните последици от изменението на климата;
• сравнително голям е делът на хората, заети със земеделие, строителство, услуги и др., т.е. дейности на открито и отрасли, пряко зависещи от метеорологичното време;
• имаме най-нисък процент на климатизация на жилищата в ЕС;
• липса на политики за адаптация в здравния и социалния сектор, конкретно насочени към бедните хора като една от уязвимите групи към промените в климата.

Всичко това прави българското население по-уязвимо на климатичните промени и има пряка връзка с възможностите за адаптация към изменението на климата, която пък изисква средства, и влияе негативно по отношение прилагането на климатични политики – виждаме, че у нас е голям броят на скептиците, а преговорите за декарбонизация срещат силната съпротива на въглищното лоби.

Трудно обяснимо е защо в най-бедната страна от ЕС проблемът за климатичните промени не се разглежда през фокуса на бедните хора. Промените в климата няма да засегнат еднакво всички българи и затова към една от особено уязвимите групи – тази на бедните – е необходимо да има отделно изследване на степента на уязвимост и да се предложат мерки за адаптация, които да обхващат тази конкретна група. Такова проучване – пълно, цялостно и комплексно – не е правено досега, нито са отчетени каналите, чрез които климатичните промени ще повлияят върху материалното състояние на засегнатите. 

Има най-малко 3 канала, чрез които въздействието на изменението на климата може да повлияе на благосъстоянието на домакинствата, 

според публикуван анализ на Евро-средиземноморския център по изменение на климата, изготвен по поръчка на Европейската комисия (2023). Те са:

1. Разходен канал – промяна на цените за здравеопазване, храна, енергия и др. и следователно потреблението;
2. Канал за активи – унищожаване на активи или намаляване на стойността им, но също и чрез забавяне на натрупването на капитал;
3. Производителен канал – промяна на производителността на труда и възнаграждението на домакинството.

Един от малкото документи, в които се засяга въпросът за бедността у нас, е макроикономическият анализ на Националната стратегия за адаптация към изменението на климата (2019). В него се казва, че

Много е вероятно промените в климата да доведат до нарастване на бедността в България

Според прогнозите на специалистите „при всички сценарии за изменението на климата се наблюдава увеличение на реалните цени в цялата икономика”, което вероятно ще доведе до значително намаляване на реалните доходи и до увеличаване на бедността за домакинствата, които харчат голяма част от дохода си за тези стоки, чиято цена се е увеличила значително. Доходите също ще се променят – приходите както от квалифициран, така и от неквалифициран труд се очаква да намалеят при всички анализирани сценарии. “Следователно се очаква повече хора да паднат под линията на бедността заради комбинирания ефект от покачващите се реални цени и намаляващите приходи от труда.“, се казва в анализа.

По отношение на реалните мерки, в момента социалната политика е внедрена в политиките за смекчаване и адаптация към изменението на климата единствено в прилагането на общи европейски политики и инструменти като Механизма за справедлив преход, Социалния фонд за климата и Европейския фонд за приспособяване към глобализацията за съкратени работници. Те касаят основно защита на уязвимите групи работещи, засегнати при прехода към зелена икономика, както и енергийно бедните домакинства, в усилията им към подобряване енергийната ефективност на техните домове, преминаване към екологично чисти начини за отопление и транспорт и т.н., т.е. засягат основно предприемането на действия по смекчаване на изменението на климата. В националните политики за адаптация към промените в климата въпросът за уязвимостта на бедните и вземането на мерки за защитата им не фигурира. Националната стратегия за адаптация, приета през 2019 г., е с хоризонт 2030 г. и в бъдеще подобни инструменти биха могли да бъдат допълнени.

Какво е равнището на бедност в България?

В България линията на бедност се определя като 60% от нивото на медианния доход. Медианният доход представлява ниво на дохода в едно общество, което разделя лицата или домакинствата в него на две равни части – половината получават по-висок доход, а другата половина – по-нисък. Медианният доход е различно понятие от средния доход.

Линията на бедност общо за страната e 637,92 лв. средномесечно на лице от домакинство – под прага на бедността са 1,33 млн. лица, или 20,6% от населението 

по данни на НСИ за 2023 г. Линията на бедност е различна за отделните области, като най-висока е за област София-град – 990,42 лв. месечно за едно лице, а най-ниска в Монтана – 446,25 лв. и Видин – 465,66 лв. месечно.

Според проучване на Световната банка и НСИ от 2018 г., по райони в страната най-висок е относителният дял на бедните в Северозападен район – 29,9%, следван от Югоизточен район с 28,9% и Южен централен район – 27,3%. Най-нисък е относителният дял на бедните в Югозападния район – 11,6%, следван от Северен централен (24,4%) и Североизточен район – 25%. Разпределението по области дава по-детайлна картина на географското разпределение на бедността (Фиг. 1).

^{Фиг. 1. Оценка на бедността по области. Източник: Картографиране на бедността в България, 2018}

Как климатичните промени ще засегнат по-бедните хора у нас?

Бедните хора са непропорционално засегнати от изменението на климата не само защото често са по-уязвими и изложени на сътресения, но и защото имат по-малко ресурси и получават по-малко подкрепа от семейството, общността, финансовата система и дори мрежите за социална сигурност за предотвратяване, справяне и адаптиране. Бедните са по-изложени на неблагоприятните последици от промените в климата и защото те по-често се установяват в рискови райони. Също така, те губят повече, когато са засегнати, спрямо техния доход или имущество, в сравнение с богатите.

Повишаващите се средни температури и зачестяващите екстремни метеорологични явления засягат повече по-бедното население у нас.

Бедните по-често упражняват дейности на открито, излагайки се пряко на метеорологичните опасности като горещи вълни, бури, наводнения, силен вятър, интензивна слънчева радиация и т.н., които зачестяват с изменението на климата. Изчислено е, че при липса на мерки за адаптация към изменението на климата производителността на труда на открито може да намалее с 10 – 15% до края на века в България. Това засяга стотици хиляди работещи у нас. Макар заради промените след 10 ноември 1989 г. броят на заетите в земеделието например да спадна неколкократно, все още внушителните над 185 000 души работят в сектор селско, горско и рибно стопанство (по данни на НСИ за 2022 г.). Заетите в добивната промишленост през тази година са 25,2 хил. души, а в сектор строителство – 252.1 хил. души.

^{Фиг. 2 При липса на мерки за адаптация към изменението на климата производителността на труда на открито може да намалее с 10 – 15% до края на века в България. Особено засегнат сектор ще е земеделието, който е традиционен за страната. Източник}

Най-силно негативно влияние в бъдеще ще оказват горещите вълни. Освен с пряко отражение върху човешкото здраве, те са свързани с компрометирани или по-ниски реколти, повече пожари, намаляване запасите на вода, повреди по транспортната инфраструктура и щети за транспорта, повече пътнотранспортни произшествия, увеличение на престъпленията срещу личността и т.н. Горещите вълни засягат непропорционално хората с ниски доходи поради липсата на средства за климатизация, защото те по-често работят на открито, използват стари неклиматизирани автомобили или не разполагат с автомобили и по-често се придвижват пеша или разчитат на обществен транспорт, който не винаги е климатизиран, и т.н..

С все по-горещите лета у нас излиза въпросът за лятната енергийна бедност, т.е. невъзможността да поддържаме домовете си комфортно хладни през лятото.

Енергийната бедност традиционно се свързва с неспособността на домакинствата да задоволят нуждите си от отопление през зимата. Около 19% от домакинствата в ЕС обаче декларират, че не им е комфортно хладно през лятото (по данни на Евростат). Климатиците към момента са най-ефективното, макар и енергоемко решение при гореща вълна. В България делът на домакинствата, разполагащи с климатик в дома, е 46%, което е най-ниското ниво в ЕС, а 70% от хората с ниски доходи нямат климатик в домовете си (по данни на НСИ). Особено уязвими ще бъдат т.нар. „градски бедни“, които често живеят в панелни комплекси, където зеленината е малко и е налице въздействието на градския „топлинен остров“. От особено значение е фактът, че по средства от Плана за възстановяване за България не се предвижда закупуване на климатици за представители на уязвимите групи именно поради тяхната енергоемкост. Залага се на термопомпи, което технически невинаги е приложимо за всяко жилище.

В развиващите се държави е проблем дори не само липсата на климатици, но и на електричество – само 41,9% от населението на страните с ниски доходи е имало достъп до електричество към 2019 г. Освен това при претоварване на системата (например при масово използване на климатици при гореща вълна) и у нас могат да се случат сривове по енергопреносната мрежа, което да лиши домакинствата от електричество и възможност за охлаждане. Подобна ситуация се случи през лятото на 2023 г. в Гърция. При по-стара инсталация в дома също така е възможно ограничение в поставянето на енергоемки уреди, каквито са климатиците, което също да лиши обитателите на по-остарели морално или по-бедни жилища от възможност за охлаждане. Не е за пренебрегване и цената на електричеството, което може да накара потребителите да се въздържат от употреба на електроуреди заради високите сметки, което отново да ги постави в риск при гореща вълна.

Очаква се със затоплянето на климата да се намали зависимостта от енергийни източници като газ, дърва, въглища и др., но да се увеличи търсенето на енергия за охлаждане. Електроенергията ще има все по-голям дял в енергийния микс. Очаква се увеличение на потреблението на електроенергия с 10,7% при сценарий на затопляне с 4°С.

^{Фиг. 3. Ръст на горещите вълни в България в периода 1930 – 2022 г. Източник: НИМХ}

Предвид големия брой енергийно бедни, този въпрос ще стои с особена важност само след няколко години поради предстоящата либерализация на енергийния пазар за битовите потребители. От Института за икономически изследвания при БАН са препоръчали механизмът за целева помощ да разшири обхвата си, като един от вариантите е тя да не важи само за отоплителния сезон, но и за летния сезон, защото с климатичните промени вече има все по-голяма нужда от охлаждане.

Необходимо е на национално ниво да бъде разработен, приет и приложен т.нар. „План за защита здравето на населението при горещи вълни“,

 в който да се разпишат целеви мерки за населението с ниски доходи. Световната здравна организация още през 2011 г. публикува ръководство за изготвянето на такъв план, а също сформира и работна група от специалисти, която да помогне за изготвянето, прокарването и прилагането на политики в областта на здравеопазването и изменението на климата на национално ниво. България няма представител в тази работна група. 

По отношение на работещите на открито Франция още миналата година успя да извоюва прекратяване на работата в дни с максимални температури от 35℃. У нас контролът по спазването на хигиенните норми на работното място се осъществява от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, като работата при оранжев и червен код се прекратява. Оранжев код обаче у нас се издава едва при 38℃, което е доста сериозно топлинно натоварване.

Студените вълни, поради особеностите при промяната на атмосферната циркулация, не намаляват своята честота, въпреки че зимите като цяло стават по-меки. Особено уязвими са енергийно и транспортно бедните, хората, работещи на открито, бездомните хора.

^{Фиг. 4. Разпределение на студените вълни по декади през периода 1952 – 2011 г. (вляво – честота за Северна България, вдясно – за Южна България). Източник: Малчева К., 2017.}

Увеличават се и другите екстремни метеорологични явления като гръмотевичните бури, засушаванията, наводненията, пожарите, към които отново бедните са по-уязвими. Само през последните 10 години бяхме свидетели на наводненията в Мизия, Варненско, Карлово, Царево и т.н. Със затоплянето нараства и опасността от векторно преносими заболявания.

^{Фиг. 5 Брой регистрирани горски пожари в България. (Преди 70-те години на ХХ век има периоди, за които липсват данни. Наличните данни за 2020 г. са до м. октомври). Източници: Данни от ИАГ и данни от наличната литература, събрани от Панайотов и к-в, 2017 (по Национален профил на риска от бедствия в България, Оценка на риска от горски пожари в България, 2021)}

Цените на храните ще растат под влияние на по-неблагоприятните климатични условия в земеделието. 

Според проучване инфлацията при храните, дължаща се на промените в климата, ще бъде 3% годишно до 2035 г. В Източния ЕС най-бедните изпитват най-голям ръст на разходите за храна. Българите дават най-голям дял от месечния си доход за храна, в сравнение с останалите европейци (34,9% при 21,2% средно в Европа). При хората под границата на бедността у нас този процент е по-висок, следователно продоволствената сигурност ще бъде сериозен проблем за тях в бъдеще. С повишението на температурите при бедните домакинства дори се установява спад на разходите за храна, който вероятно се дължи на пренареждане на избора на потребление след повишаването на цените на храните предвид ограничените ресурси на бедното домакинство или на промяна в диетата към по-евтина (и нездравословна) храна.

Застраховането срещу климатични рискове все още е на много ниско равнище в България. Очаква се с изменението на климата застрахователните полици да се оскъпят поради повишения риск. Проучванията показват, че при сценарий на силно изменение на климата ще има увеличение с 10,4% на застрахователните разходи в ЕС. Бедните домакинства обаче намаляват своите застрахователни разходи при климатични бедствия поради ограничените доходи, тласкащи домакинството да отклонява разходи за стоки от първа необходимост за сметка на защита от по-далечни бъдещи опасности.

Осъзнават ли по-бедните уязвимото си положение във време на изменящ се климат?

По-бедните хора често не са добре осведомени за рисковете, които крие изменението на климата лично за тях. От една страна, това се обяснява с липсата на достъпна информация, но и в по-ниската степен на образованост понякога. От друга страна, фокусът върху икономическото оцеляване и по-голямата ежедневна заетост и липса на свободно време може да бъде причина за неглижиране на проблем, който се очаква в неопределено бъдеще.

Тези изводи се потвърждават и от друго непредставително проучване, правено за първи път в България на основа на въпросник на Pew Research Center, САЩ. Хората с по-ниски месечни доходи в по-малка степен разпознават изменението на климата като лична заплаха.

Често по отношение на климатичните рискове уязвимостта поради бедност се комбинира с други социално-икономически уязвимости. Така например е установено, че жените са по-чувствителни по отношение на въздействието на изменението на климата върху тяхното здраве. Възрастните, хората с хронични заболявания, са също уязвими групи по отношение икономическото и здравното въздействие на климичните промени. Във всички гореизброени групи бедността е по-често явление. Това налага изучаването на проблема и изготвянето на политики за справяне с него да бъде съобразено с по-широк набор от фактори освен средния доход. От друга страна, този комплексен подход предоставя възможност да бъдат включени различни заинтересовани институции – например занимаващи се с въпросите на пола, неправителствени организации, министерство на труда и социалната политика, на икономиката, на здравеопазването и т.н. 

Като се има предвид връзката между здравето, енергията и храненето, която неблагоприятните въздействия на изменението на климата засягат едновременно и което води до комбинирани неблагоприятни резултати за домакинствата, хоризонталната интеграция на политиките се очаква да доведе до по-ефективни резултати.

Тагове: Адаптация, Бедствия, България, Глобално затопляне, Горещи вълни, Градове, Градски остров на топлина, Европа, Екстремни явления, Енергийна бедност, Загуби и щети, Здраве, Икономика, Климатична справедливост, Мерки, Общество, Социална справедливост, Топлинен стрес, Финанси, Храни, Човешки права

Виж и първата част от темата “Присъда ли е да си беден във времена на климатична криза?” тук. 

Статията е разработена по материали от проект “Климатичните промени и бедността в България”, финансиран от Фондация “Фридрихт Еберт”.

В публикацията са използвани материали от:

1. ВОЗ, Планы действий по защите населения от воздействия аномальной жары, 2011
2. Гочева, A., Трифонова, Л., Маринова, T., & Бочева, Л. (2006) Периоди с екстремни горещини и горещи вълни на територията на България. Информационна система за наблюдение на водата и за подкрепа на решенията, 23 – 26
3. Коалиция за климата – България, Социален климатичен фонд ще подпомага енергийно бедните у нас от 2026 г., 26.01.2024, 
4. Линия на бедност, https://www.infograf.bg/dictionary/36
5. Моралийска – Иванова, М. Доходното неравенство в Европейския съюз и неговата взаимовръзка с икономическия растеж и бедността, Научни трудове на УНСС (3) 2021, ИК – УНСС, 57 – 94
6. Наредба №РД-07-3 от 18.07.2014 за минималните изисквания за микроклимата на работните места, издадена от министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването, обн., ДВ, бр. 63 от 1.08.2014, в сила от 2.11.2014
7. Национален профил на риска от бедствия в България, 2021
8. Национална стратегия за адаптация към изменението на климата в България и План за действие, 2019
9. НИМХ, Променящият се климат на България – данни и анализи, под редакцията на проф. Таня Маринова и доц. Лилия Бочева, 2023
10. НСИ, Индикатори за бедност и социално включване през 2022 година
11. Рюстем, Р., Димитрова, Д., Костова, М., Корал, П., Азеведо, Ж. Национален статистически институт, Световна банка, Картографиране на бедността в Република България, 2018
12. Световна банка, Застраховка срещу климатичните промени, 2014
13. Bocheva, L., Malcheva, K., Chervenkov, H. RECENT CLIMATE ASSESSMENT AND FUTURE CLIMATE CHANGE IN BULGARIA: BRIEF ANALYSIS, Conference Paper, Oct 2023, 23rd SGEM International Multidisciplinary Scientific GeoConference 2023
14. Campagnolo, L., De Cian, E., Pavanello, F., Falchetta, G., Colelli, F., Mansi, G.A., Bigano, A., Parrado, R., Frassetto, E. The cost of climate change on households and families in the EU, 2023
15. Kotz, M., Kuik, F., Lis, E., Nicke, Ch. The impact of global warming on inflation: averages, seasonality and extremes, 2023
16. Malcheva K., Cold waves on the territory of Bulgaria in the period 1952-2011, Bulgarian Journal of Meteorology and Hydrology, 22/3-4 (2017) 16-31
17. Pew Research Center, Global Concern about Climate Change, Broad Support for Limiting Editions, 2015
18. Working on a warmer planet: The impact of heat stress on labour productivity and decent work, International Labour Office – Geneva, ILO, 2019
19. https://www.infograf.bg/dictionary/37

Източник: Климатичните промени вероятно ще доведат до нарастване на бедността у нас, Климатека

Авторът Зорница Спасова е главен асистент в Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) към Министерство на здравеопазването. Има докторска степен по специалност “Климатология” от СУ „Св. Климент Охридски“. Занимава се с въздействие на изменението на климата върху човешкото здраве от 2008 г., като е специализирала многократно в чужбина. Научен секретар е на Българското дружество по медицинска география, хъб мениджър на програма Climate KIC за НЦОЗА (2021-2023) и организатор на the Lancet Countdown on Health and Climate Change в България. Участва като експерт при изготвянето на Плана за действие за устойчива енергия и климат на Столична община 2021 – 2030 г. Със статиите в “Климатека” става носител на Наградата за журналистика на Европейското метеорологично дружество – EMS Journalistic Award 2023, печели второ място в категория „Икономика“ на конкурса Web report 2023, както и трето място в категория „Онлайн медия“ на Националния конкурс за зелена журналистика „Див кестен“ през 2022 г. От януари 2024 г. е посланик на Европейския климатичен пакт за България.

Още по темата

12/01/2024

Човекът

Намаляват ли зимните травми заради по-високите температури?

20/10/2023

Земята

Каква е връзката между „дяволските ветрове“ и адските жеги през лятото?

29/06/2023

Човекът

Как влияят по-високите температури върху произшествията на пътя?

06/04/2023

Медицина

Как резките промени на времето влияят на здравето ни?