Намаляват ли зимните травми заради по-високите температури?

Климатека Последна промяна на 12 януари 2024 в 00:01 3456 0

Кредит Pixabay

Изкуственият сняг на пистите увеличава рисковете от нараняване 

Зимата е красив бял сезон, любим на децата, но той крие своите рискове. Студените вълни, които – парадоксално – зачестяват на фона на глобалното затопляне, могат да увеличат случаите на измръзване. Заледяванията са сериозна опасност за шофьорите и за пешеходците, особено за по-възрастните. Непочистените улици и тротоари, застрашително надвисналите ледени висулки понякога ни карат да се чувстваме като в минно поле в града, а не като в зимна приказка. „Спасение“ няма и в планината, където заради все по-топлия климат вече става масово използването на изкуствен сняг. Той, оказва се, крие риск от повече травми за скиорите от естествения. Заради повишеното съдържание на влага в по-топлата атмосфера по-често пада мокър сняг, което може да съкрати времето на преживяемост на затрупаните от лавини. Други туристически дейности, като ловене на риба, разходка или каране на кънки на замръзнало езеро крият все по-голям риск от пропукване на леда и удавяне, заради повишението на температурите.

Беше краят на една зима преди почти 10 г., когато имах щастието да посетя най-северно разположения университет в света – в град Тромсьо, Норвегия. Покрай нещата, които ме удивиха, бяха чистите от сняг и лед пътеки, които контрастираха с бялата стена от поне метър сняг, встрани на пътеката. Като знаех колко трудно е да се чисти сняг и лед и как винаги остават хлъзгави участъци, бях изумена от вида на гладкия чист асфалт. Не се сдържах и попитах организаторите как се постига това. Оказа се, че под самия асфалт е вградена система за отопление, която топи снега. “Това е да си богат”, казах си – “имаш си подово отопление дори на открити обществени места.”

Със сигурност подобна система струва много скъпо, иначе и в България щяхме да сме чули за нея. И не че няма нужда – всяка година болниците се пълнят с хора с контузии, със счупени ръце и крака. Те са и хората, които плащат цената на непочистените тротоари, понякога и с живота си. Можем да причислим към тях и жертвите от ледени висулки, каквато веднъж за малко не станах и аз.

Фигура 1: Зимните травми при подхлъзване и падане са едно от неприятните лица на сезона. Източник

Подхлъзването и падането са основни причини за повечето контузии през зимните месеци 2/3 от травмите, счупвания или навяхвания, се дължат на тях. 

Най-уязвими са възрастните хора, защото са по-трудноподвижни и поради честите случаи на остеопороза, най-вече при жените. Сред зимните травми най-честа е фрактурата на китката, тъй като при падане човек най-често се опира на нея. Следващата по честота фрактура е на шийката на тазобедрената става. Тя е най-сериозната и потенциално най-смъртоносната, като рискът идва от последващото залежаване, както и от трудното раздвижване на пациентите и опасността от застойна пневмония. Третата по честота фрактура е на глезенната става.

Друг вид зимна травма е измръзването. То представлява термична травма, предизвикана от продължителен престой на ниски температури. Вследствие на това водата в тъканите замръзва и причинява клетъчна и тъканна смърт. Най-често биват засегнати ръцете и ходилата, следвани от ушите, бузите и носа.

Донякъде „утешително“ за някои е, че с глобалното затопляне се очаква в световен мащаб да се намали площта на териториите, заети от лед и сняг. По сателитни данни, Европа, която е най-бързо затоплящият се континент, за периода 2000 – 2022 г. е загубила 17% от площите, традиционно заети със сняг, като размерът на засегнатата територия е 935 859 кв. км. Централна и Югоизточна Европа – от Унгария до България, са териториите с най-голяма загуба на снежна покривка.

Дали обаче с по-високите градуси ще намалее броят на зимните травми?

Това е въпрос, който все още не е добре изучен от изследователите. Логично е зимната смъртност да намалее с повишаването на температурите, но видяхме от проучването на т.нар. студени вълни, че те засега запазват честотата си, а дори в някои региони стават и по-чести именно поради глобалното затопляне. Така и тук – възможно е честотата на мразовитото време да намалее, честотата на снеговалежа и времетраенето на задържане на снежната покривка да намалее, но за сметка на това да се увеличи честотата на т.нар. „време с преход на температурата през 0℃“, да се повиши броят на случаите на образуване на твърди хоризонтални валежи, като слана; честотата на образуване на т.нар. „черен лед“ (асфалт, покрит със слой прозрачен лед) и т.н., което също носи рискове от зимни травми. Този въпрос е ново поле за изследване на учените, които се занимават с климата и човешкото здраве.

Зимните травми традиционно включват и травмите при каране на ски и сноуборд, съответно тези травми са типични за любителите на белите спортове, но как би могло да им повлияе глобалното затопляне? Изменението на климата намалява наличието на естествен сняг, което налага все по-честата употреба на изкуствен сняг. 

Изкуственият сняг се оказва по-опасен за скиорите.

Експерти и скиори казват, че състезанията върху изкуствен сняг не са за предпочитане, тъй като изкуственият сняг съдържа повече влага, която се превръща в лед по-бързо. Изкуственият сняг обикновено е по-мокър, по-твърд и по-плътен от естествения, което прави трасетата по-бързи за спортистите, но също така увеличава рисковете от нараняване, ако направят грешка.

Фигура 2: Изкуственият сняг има по-голямо съдържание на влага от естествения. Източник

Според Йохана Талихарм, естонска олимпийска биатлонистка, „изкуственият сняг е по-леден, следователно по-хлъзгав и по-опасен. Също така боли повече, ако паднете извън трасето, когато няма пухкав снежен насип, а камениста и кална твърда земя.“

Професорът по атмосферни науки от Университета на Юта Джим Стийнбърг е на мнение, че изкуственият сняг “всъщност не е сняг. Процесът включва машина, която разгражда водата през дюзи, които създават малки капчици, които замръзват във въздуха, като по този начин създават “сняг”.

Изкуственият сняг съдържа почти 30% лед и 70% въздух в сравнение с естествения сняг, който е приблизително 10% лед и 90% въздух, като по този начин създава по-пухкава снежна покривка.

Изкуственият сняг първоначално е изобретен в лаборатория в Япония, а първите машини за сняг се създават в САЩ. Използван е за първи път на Зимните олимпийски игри в Лейк Плесид през 1980 г. А зимната олимпиада в Пекин през 2022 г. беше първата зимна олимпиада, която разчиташе на почти 100% изкуствен сняг.

Към днешна дата е изчислено, че 95% от ски курортите в световен мащаб разчитат на изкуствен сняг или за осигуряване на по-стабилни условия за ски, или за удължаване на ски сезона, или и за двете. Обикновено курортите с по-малка надморска височина и тези в по-топли места изискват повече помощ за правене на сняг. 

Изменението на климата излага индустрията на снежните спортове на риск, не само защото естественият сняг става по-оскъден в някои региони, но и защото водните ресурси за правене на сняг са намалени. 

Изкуственият сняг е и по-неблагоприятен за климата, заради огромните количества вода и енергия, които са необходими за направата му, освен това се отразява негативно на биоразнообразието и чистотата на водите.

Изкуственият сняг ще става все по-необходим през следващите десетилетия, тъй като ефектите от изменението на климата се проявяват по-осезаемо, което означава, че нуждите от вода и енергия ще продължат да растат, за да се запази ски сезонът със същата продължителност. 

Според проучване на университета Ватерло, Онтарио, в партньорство с Университета в Инсбрук, Австрия, нуждите от вода и енергия за правене на сняг ще се увеличат между 55% и 97% до 2050 г., което създава един порочен кръг, със съответните вреди за климата. Изследването се отнася за Канада, но тенденцията е сходна и в останалата част от света.

От друга страна, правенето на сняг би могло да помогне за намаляване на въглеродните емисии, като позволи на милиони скиори да карат ски регионално, вместо да шофират или летят до далечни дестинации, за да намерят работещ ски курорт.

Фигура 3: Карането на ски на изкуствен сняг крие повече рискове от травми за скиорите. Източник

Климатичните промени могат да са свързани и с по-голям риск от наранявания и смърт при падане на лавини.

При по-влажен и по-топъл снежен климат последствията от падането на лавини могат да станат по-тежки. По-високата плътност на снега в лавината вероятно ще затрудни допълнително дишането и ще съкрати времето на преживяемост под снега на напълно затрупани хора. Асфиксията и травмата, като причини за лавинна смърт, могат да се увеличат. 

При скиорите, нараняванията вероятно ще зачестят не само под влияние на по-тежкия сняг в лавините, а в чести случаи поради недостига му – заради по-топлия климат се очаква снежната покривка да изтънее и неравностите на терена да се увеличат. Това ще доведе до увеличение на случаите на т. нар. “тъпи травми” (клас увреждания, които се развиват след удар с тъпа повърхност).

Фигура 4: Лавините могат да станат по-тежки и опасни заради климатичните промени. Източник

Специално внимание през зимата заслужават пътно-транспортните травми. 

Рууни (1967) и де Фритас (1975) изследват влиянието на снеговалежите върху пътната безопасност. И двамата стигат до заключението, че градският транспорт е най-засегнатият от снега сектор и всеки от тях предлага праг относно критичната дебелина на снежната покривка, отвъд която има най-много щети. Снеговалежите по време на час пик имат критично въздействие. Според Колдинг (1974) инцидентите с наранявания са двойно повече в снежни дни, но Смит (1982) установява, че увеличението при пътно-транспортните произшествия е само 2,2%. Други автори не постигат валидни резултати поради малкия брой на изследваните снежни дни.

Айзенберг и Уорнър (2005) твърдят, че броят на катастрофите не е непременно по-висок при снеговалеж в сравнение със сухо време. От една страна, снегът прави шофирането по-опасно, като увеличава умората на водача и намалява видимостта. От друга страна, опитните шофьори обикновено карат по-бавно и внимателно в снежно време, а много хора избягват или отлагат пътувания, които не са належащи. Според авторите, в дни със снеговалежи има по-малко произшествия със смъртни случаи в сравнение със сухите дни, но има повече катастрофи с ранени и такива, свързани с материални щети. Първият снежен ден от годината по принцип е значително по-опасен в сравнение с останалите снежни дни по отношение на катастрофите, особено за възрастните шофьори.

Според едно скандинавско проучване, по време на снеговалеж броят на катастрофите е намалял с 1,2% в сравнение с други снежни дни. Наблюдението е показало, че по това време транспортният трафик не е бил по-малък. Според авторите, намаляването на броя на катастрофите се дължи на съобразено с пътните условия шофиране, по-малкия брой неопитни шофьори, както и на ограничаващия ефект на превозните средства, които спират встрани на пътя.

Според анализ, изготвен по поръчка на Столична община, “по-високите зимни температури и по-малкото обледяване и заснежаване на пътищата ще доведат до по-малко пътни инциденти вследствие на лоша пътна обстановка”.

Фигура 5: Катастрофите в снежно време вероятно ще намалеят заради климатичното затопляне. Източник

Изтъняването на снежната покривка, предизвикано от климатичните промени, може да доведе и до увеличаване на случаите на удавяния.

Ново изследване на връзката между изменението на климата и удавянията през зимата установява, че отчетените смъртни случаи от удавяне нарастват експоненциално в районите с по-топли зими. Проучването, публикувано в списанието PLoS One, разглежда случаите на удавяне в 10 страни в Северното полукълбо. Най-голям брой удавяния са настъпили, когато температурите на въздуха са били малко под точката на замръзване, между -5℃ и 0℃.

Някои от най-резките увеличения са в райони, където местните обичаи и поминък изискват продължително стоене на лед, например риболов от замръзнало езеро, каране на кънки, придвижване със снегомобил, които дейности обаче не са толкова типични за България, поради по-топлия климат. В изследваните държави децата под 9-годишна възраст и тийнейджърите и възрастните между 15 и 39 г. са най-уязвими от инциденти с удавяне през зимата.

Рискове крият и вариациите на температурите – така например, в един ден може да е -20℃, но температурите предходната седмица да са се покачили до 15℃. И въпреки че хората често забравят такива случки, ледът „помни“. Липсата на продължителен студ, който води до повече случаи на замръзване-размразяване, е от решаващо значение. Всеки път, когато ледът се размрази и замръзне отново, той става малко по-слаб и може да остане такъв до края на студения сезон.

Фигура 6: Ловенето на риба на замръзнало езеро ще става все по-рисково удоволствие със затоплянето на климата. Източник 

Авторите сравняват данните за смъртните случаи и температурните данни в Канада, Естония, Германия, Латвия, Финландия, Русия, Швеция, Италия, Япония и северните части на САЩ. Те анализират общо около 4000 записа за период от 26 г., като периодът от време варира в зависимост от наличните данни във всяка страна. Изследователите установяват, че повечето удавяния в студено време се случват през пролетта, когато дневните минимални температури се повишават твърде много, за да поддържат стабилни ледените структури. В същото време тези по-високи температури правят прекарването на времето на открито по-приятно, което означава, че повече хора излизат на леда.

Зимата у нас е в стихията си и вече се вижда, ще бъде по-снежна и студена от миналогодишната, която пък беше рекордно топла. Тазгодишната зима повече прилича на нормална, а сезонът традиционно крие рискове за човешкото здраве. Да припомним, че все още в глобален мащаб зимната смъртност превишава лятната. Затова нека стоим повече на топло, да се пазим от мръсния въздух в градовете, да носим стабилни обувки както в града, така и в планината, да ограничим разходките по тъмно, а когато сме на ски, да имаме едно наум за пистите, покрити с изкуствен сняг.

В публикацията са използвани материали от:

  1. Аврамов М., Оценка на уязвимостта и риска от климатичните промени за Столична община, анализ на сектор “Транспорт”, София, 2020
  2. Иванова Д., Измръзване – какво се случва с тялото?, Puls.bg, 27.01.2016, https://www.puls.bg/aktualno-c-6/izmrzvane-kakvo-se-sluchva-s-tialoto-n-22429
  3. Правова Р., Честите травми през зимата могат да бъдат намалени, Puls.bg, 4.12.2020, https://www.puls.bg/aktualno-c-6/chestite-travmi-prez-zimata-mogat-da-bdat-namaleni-n-39678
  4. Спасова З., Валежи и пътна безопасност, Сборник с научни доклади, изнесени на VII конгрес по медицинска география с международно участие, С., 2011, стр. 99-205
  5. Стефанов, Ц., Политравма – какви видове бива и до какво води?, Puls.bg, 13.02.2017, https://www.puls.bg/aktualno-c-6/politravma-kakvi-vidove-biva-i-do-kakvo-vodi-n-26393
  6. Codling PJ (1974) Weather and road accidents. In: Taylor JA (ed) Climatic resources and economic activity. David&Charles Holdings, Newton Abbot, pp. 205-222
  7. de Freitas CR (1975) Estimation of the disruptive impact of snowfalls in urban areas. J Appl Meteorol 14:1166-1173
  8. Eisenberg D, Warner KE (2005), Effects of snowfall on motor vehicle collisions, injuries, and fatalities, Am J Public Health, Jan; 95(1):120-4
  9. FridstrØm L., Ifver J., Ingebrigtsen, S., Kulmala, R. & Krogsgård Thomsen, L. (1995). Measuring the contribution of randomness, exposure, weather and daylight to the variation of road accident counts. In: Accidents Analysis and Prevention, vol. 27, nr. 1, p.1-20
  10. Knowles N., The Future of Canada’s Ski and Mountain Destinations in an Era of Climate Change, PhD thesis presented to the University of Waterloo, 2023, https://uwspace.uwaterloo.ca/bitstream/handle/10012/19977/Knowles_Natalie.pdf?sequence=6&isAllowed=y
  11. Penney V., Climate Change Is Making Winter Ice More Dangerous, New York Times, Nov. 20, 2020
  12. Rolfe B., Beijing Winter Olympics snow blamed for causing horrific competitor injuries, The unique conditions created by Beijing’s artificial snow may be causing injuries among athletes, with some Olympians completely ambushed, February 8, 2022 – 6:28, https://www.news.com.au/sport/winter-olympics/beijing-winter-olympics-snow-blamed-for-causing-horrific-competitor-injuries/news-story/e702a42a8e0c4b5eab3c0947d4cabd72
  13. Rooney JF Jr (1967) The urban snow hazard in United States, Geogr Rev 57:538-559 
  14. Sharma S., K. Blagrave, S. R. Watson, C. M. O’Reilly, R. Batt, J. J. Magnuson, T. Clemens, B. A. Denfeld, G. Flaim, L. Grinberga, Y. Hori, A. Laas, L. B. Knoll, [ … ],Gesa A. Weyhenmeyer, Increased winter drownings in ice-covered regions with warmer winters, PlosOne, November 18, 2020, 
  15. Smith K. (1982) How seasonal and weather conditions influence road accidents in Glasgow. Scottish Geographical Magazine, vol. 98, p. 103-114
  16. Steedman D.J., Artificial ski slope injuries: a 1-year prospective study, Injury, Volume 17, Issue 3, May 1986, Pages 208-212
  17. Strapazzon Giacomo, Jürg Schweizer, Igor Chiambretti, Monika Brodmann Maeder, Hermann Brugger, and Ken Zafren, Effects of Climate Change on Avalanche Accidents and Survival, Front Physiol. 2021; 12: 639433
  18. Wermus K., Manmade Snow Due to Effects of Climate Change Lead to More Crashes, Injuries, Skiers Say, Newsweek, Jan 11, 2022
  19. Young S., Global and Regional Snow Cover Decline: 2000–2022, July 2023, Climate 11(8):162
  20. https://www.vesti.bg/lyubopitno/eto-kak-da-izbegnem-zimnite-travmi-6186754
  21. https://www.zdrave.bg/?c=n&id=3193

Източник: Намаляват ли зимните травми заради по-високите температури?, Климатека

Авторът Зорница Спасова е главен асистент в Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) към Министерство на здравеопазването. Има докторска степен по специалност “Климатология” от СУ „Св. Климент Охридски“. Занимава се с въздействие на изменението на климата върху човешкото здраве от 2008 г., като е специализирала многократно в чужбина. Научен секретар е на Българското дружество по медицинска география, хъб мениджър на програма Climate KIC за НЦОЗА (2021-2023) и организатор на the Lancet Countdown on Health and Climate Change в България. Със статиите в “Климатека” става носител на Наградата за журналистика на Европейското метеорологично дружество – EMS Journalistic Award 2023, печели второ място в категория „Икономика“ на конкурса Web report 2023, както и трето място в категория „Онлайн медия“ на Националния конкурс за зелена журналистика „Див кестен“ през 2022 г. От януари 2024 г. е Посланик на Европейския климатичен пакт за България.

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !