Многото работа пречи на творчеството

Георги Гърков Последна промяна на 11 март 2019 в 01:04 5633 0

Кредит Boundless

Някои от нас са развили навика да се занимават с много дейности наведнъж или да се претоварват информационно.

Проучвания обаче показват, че когато сме ангажирани с твърде много неща, това може да се отрази зле на творческите ни способности.

Превключването между целенасочените дейности и свободното реене в мислите ни е важно умение, което се губи при прекалената заетост.

Както споделя Ема Сепала от Университета в Станфорд пред Big Think: "Идеята е да съчетаем линейното мислене — което изисква добра насоченост, с творческото мислене, което се появява от бездействието. Превключването между тези две настройки на ума е най-добрият начин да вършим добра и творческа работа."

Но тя не е първият изследовател с такава идея. В своя книга невроученият Даниъл Левитин стига до сходен извод. Информационното претоварване ни потапя в шум. През 2011 г. американците са "погълнали" пет пъти повече информация, отколкото преди 25 години; някои изчисления показват, че извън работа хората обработват средно около 100 000 думи всеки ден.

Това ни лишава не само от силата на волята ни (от която имаме ограничено количество), но и от креативността ни. Той използва малко по-различен език от Сепала — линейното мислене произтича от централната изпълнителна мрежа в мозъка, докато творческото мислене зависи от мрежата на основния режим в мозъка (default mode network), която повишава активността си, когато не сме заети с нещо или мислим за живота си.

Подобряването на творческите способности изисква отделянето на някакво време за бездействие и почивка през деня. Може да ни се струва непосилна задача, тъй като през свободното си време мнозина се протягат към телефоните си. Следователно така системата за вниманието в мозъка ни привиква към постоянната стимулация; ставаме неспокойни и раздразнителни, когато не получаваме тази стимулация. Пристрастяваме се към заетостта.

И тук има опасност за качеството ни на живот. Както Сепала отбелязва, много от най-изтъкнатите умове в науката са направили важни открития, докато не са се занимавали с нищо особено. Никола Тесла например получава прозрение за въртящите се магнитни полета при разходка из Будапеща; Алберт Айнщайн е работил в патентно бюро и е обичал да слуша Моцарт през почивките след продължителните разсъждения по някакъв проблем.

Сепала дава четири предложения за намаляване на разсейващите ни фактори:

1. Правете дълги разходки — без телефон, ежедневно.

2. Излезте от зоната си на комфорт и пробвайте нещо ново, без да се притеснявате, че може да направите грешка.

3. Отделете повече време за развлекателни дейности и игри.

4. Редувайте целенасочената работа с дейности, които са по-малко натоварващи мисловно.

Непрекъснатото седене в социалните мрежи крие опасността от засилването на страха от изоставане (fear of missing out). Проучвания показват, че този страх, подобно на перфекционистичните стремежи, може да навреди на психичното и физическото ни здраве в дългосрочен план.

С други думи, понякога по-малкото може да се окаже повече.

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !