Нашият прародител Луси може да е използвал инструменти преди повече от 3 милиона години

Анализ на костите на ръцете на австралопитеци, маймуни и хора разкрива, че използването на инструменти вероятно се е развило преди появата на рода Homo.

Ваня Милева Последна промяна на 14 ноември 2024 в 00:00 2534 0

човек се държи за ръка с шимпанзе

Кредит Getty Images

Нови изследвания показват, че ръцете на австралопитеците са били смесица от маймунски и човешки черти.

Ново изследване на мускулите на ръцете показва, че Луси и нейните събратя австралопитеци може да са създавали и използвали инструменти преди повече от 3 милиона години. Откритието предоставя още едно доказателство, че използването на инструменти е започнало много преди появата на рода Homo.

"Макар да не можем да твърдим категорично, че тези ранни хора са изработвали каменни инструменти, нашите открития показват, че ръцете им често са били използвани по начини, които са в тясно съответствие с действията, необходими за манипулирането на човешките инструменти", коментира пред Live Science съавторът на изследването Фотиос Александрос Каракостис (Fotios Alexandros Karakostis), палеоантрополог от Университета в Тюбинген, Германия.

В проучването, публикувано в ноемврийския брой на Journal of Human Evolution, изследователите разглеждат местата на прикрепване на мускулите върху костите на ръцете на три вида австралопитеци и ги сравняват с ръцете на маймуни и хора, за да се опитат да разберат кога нашите предци са придобили сръчността, която имат съвременните хора. Тъй като австралопитеците представляват хронологично средната точка в еволюцията на човека от древните маймуни, изследователите подозират, че костите на ръцете на австралопитеците може да притежават характеристики както на маймуните, така и на хората.

Реконструкция на до голяма степен обезкосмен мъжки A. sediba от Адри и Алфонс Кенис в Неандерталския музей, Германия. Кредит: Wikimedia Commons

Изследователите се фокусират върху ентезите на ръцете - местата, където сухожилията свързват мускулите с костите. Когато мускулите и ставите се използват често, тези места за прикрепване се адаптират, което води до модел на промени в костите, които подсказват за специфични обичайни дейности.

"Като изучаваме тези места за прикрепване на мускулите, можем да реконструираме как мускулите и сухожилията са били активно ангажирани през целия живот, което ни дава по-ясна представа за поведението на ранните хоминини", посочва Каракостис.

Местата на прикрепване на мускулите на ръцете на три вида австралопитеци разкриват, че всички те вероятно са можели да манипулират предмети. Но сравнително неотдавнашният хоминин Australopithecus sediba (преди 1,95-1,78 млн. години) е имал по-човекоподобна ръка, отколкото по-древните A. africanus (преди 3,7-3,4 млн. години) и A. afarensis (преди 3,7-3 млн. години), които са имали мозайка от човекоподобни и маймуноподобни характеристики.

Въпреки че маймуните могат да хващат и манипулират предмети, сръчността им при тези задачи е ограничена от анатомията на ръцете им. В същото време Homo sapiens имат две ключови анатомични особености, които са от съществено значение за способността за прецизно улавяне, задържане и стискане на предмети, установяват изследователите.

Първият дорзален междинен мускул е разположен в дланта между палеца и показалеца и ни позволява прецизно да хващаме предмети.

"Тази уникална функционалност е осигурила на ранните хоминини сръчността, необходима за ефективното манипулиране на предмети - включително инструменти - и е проправила пътя както към технологичния, така и към културния прогрес", коментира първият автор на изследването Яна Кунзе (Jana Kunze), палеоантрополог от Университета в Тюбинген.

Костите на ръката на Australopithecus sediba. Кредит: Wikimedia Commons

Малкият пръст също играе решаваща роля в човешкото хващане, отбелязват изследователите. Ранните хоминини като A. afarensis и A. sediba вероятно са разчитали на розови мускули за основни ежедневни задачи като работа с инструменти и приготвяне на храна.

"По-общо казано, съвместната еволюция на палеца и кутрето е била решаваща за биокултурната еволюция на хоминина, поставяйки основата за напредналата човешка сръчност, която виждаме при хората днес", отбелязват изследователите.

Въпросът колко сръчни са били ръцете на австралопитеците е пряко свързан с въпроса кой вид първи е направил и използвал инструменти. Когато бе открит Homo habilis през 60-те години на миналия век, учените го наричат "майстор", защото бе намерен с много стари каменни инструменти, датиращи от преди 2,3 милиона години. В продължение на много години изследователите са приемали, че австралопитеците нямат умствения или физическия капацитет да правят инструменти. Но откритието през 2015 г. на инструменти на 3,3 милиона години на място, наречено Lomekwi в Кения, повдигна противоречивата възможност A. afarensis да ги е създал.

"Нашето проучване показва, че Australopithecus afarensis - видът, към който принадлежи Луси - често изпълнява човешки модели на хващане, използвайки ръцете си по начини, които предполагат редовно, умело манипулиране на предмети в ръката", коментира Каракостис. Въпреки това, "тези открития не показват директно, че A. afarensis или A. sediba са правили или използвали каменни инструменти по-специално."

Справка: Standring, S. (2016) Gray's Anatomy: The Anatomical Basis of Clinical Practice. Gray's Anatomy Series 41st edn.: Elsevier Limited. https://www.elsevier.com/resources/anatomy/muscular-system/muscles-of-upper-limb/first-dorsal-interosseous-muscle-of-hand/17985 

Източник: Our ancestor Lucy may have used tools more than 3 million years ago, Live Science

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !