Немските деца се учат да пишат по 4 различни начина

Преди 150 години се ражда Лудвиг Зютерлин. Създаденият от него новаторски шрифт има за цел преодоляване на хаоса, царящ в областта на писмеността в Германската империя по това време. През 1915 шрифтът е въведен в Прусия. Забранен е по-късно, през 1941, разказва Die Welt.

В днешна Германия дете, чиито родители често сменят местоживеенето си, може да усвои общо 4 вида ръкописно писане: латинския базисен шрифт, създаденият в ГДР училищен базисен шрифт, опростената версия на латинския базисен шрифт и доближаващия се до печатния шрифт „основен шрифт“. В сравнение с хаоса, който царял в германските училища около 1900 година, това е направо безобидно. Продължаващата векове наред вражда между привържениците на декоративния, възприеман като типично немски калиграфски шрифт Fraktur и защитниците на четливия, заоблен в основата шрифт Antiqua водел до това, че навсякъде в училищата се изучавал различен вид шрифт. Допълнително объркване внасял фактът, че дори самите писатели, които използвали шрифта Fraktur, изписвали латинските и френски чуждици в Antiqua. В допълнение на всичко това за определени цели бил въведен и ръкописен шрифт, доближаващ се до печатните букви. В текстове от ежедневието от 19-ти век още от пръв поглед се вижда използването на различни видове шрифт наравно един с друг в един и същ текст.

Образец на немския шрифт Fraktur

Наред с това имало и допълнителни изисквания към изписване на буквите. Ефектните долни камшичета и изразителния дуктус били смятани не само за красиви, но и за израз на характера на техния създател. Някои от тези особености отпаднали от само себе си при използването на саморъчно направени писалки от гъши пера. А когато в средата на 19-ти век по примера на Великобритания те били изместени от металните пера, учителите дълго време опитвали да съхранят особеностите на старата писмена култура.

Зютерлин искал да улесни децата

Специалистът по история на езика Петер фон Поленц пише, че в нито една друга европейска държава въпросът за избора на шрифт не е бил толкова идеологически натоварен, както в Германия. Първоначално фрактурният шрифт представлявал продължение на значително усъвършенстваните в калиграфско отношение ръкописни шрифтове, използвани в книгите през късното Средновековие. След откриване на книгопечатането печатарите запазили тези шрифтове, тъй като искали да съхранят особената аура на скъпото, ръчно изработеното – това, което книгите всъщност представлявали дотогава и което било решаващ фактор за техните продажби. По-късно изборът на шрифт често бил диктуван от религиозни, политически или обществени мотиви. Границите се движели между Реформация и католицизъм, между Просвещение и традиционализъм, между модернисти и консерватори и в края на 19-ти век – между защитниците на идеята за приобщаване към международния модернизъм, с което всъщност аргументират и своите „ЗА“ в полза на шрифта Antiqua (фрактурният шрифт бил смятан за пречка за развитие на търговията и износа на Германия) и неоромантиците, които виждали връзка между „немския“ шрифт и немската душевност.

Лудвиг Зютерлин искал да подпомогне разрешаването на тази дилема и да улесни учениците в процеса на писане. През 1911 по възложение на пруското Министерство на образованието и младежта той разработва модифицирана форма на разпространения от началото на Новото време немски ръкописен полегат шрифт Kurrent – шрифт, доближаващ се до фрактурния ръкописен. Творението на Зютерлин се отличавало с отсъствието на сенки и полусенки, всички линии били с еднаква изразителност, разстоянията между буквите били в съотношение 1:1:1. През 1915 шрифтът бил въведен в пруските училища, а през 1935 става част от официалния учебен план. Самият Зютерлин не доживява разпространението на своята идея, тъй като умира през 1917.

Роденият на 15.07.1865 в Лар/Шварцвалд Зютерлин се премества в Берлин на 23-годишна възраст. Там, в Музея на изкуствата, той посещава часовете на историческия живописец Макс Кох и на майстора по графика Емил Дьоплер, който е създател и на новия имперски орел. В тези години Зютерлин разработва първите си плакати – напр. известния „Плакат с чук“ за Берлинската изложба на занаятите през 1896, както и първото лого на германската електрическа компания AEG. Той създава също рекламни графики, от време на време изработва чаши, вази, кожени изделия и подвързии за книги. През 1902 се заема с украсата на книгата „Повратни моменти от световната литература в оригинален шрифт“ – неговият дебют в изкуството на шрифта.

Рекламният „Плакат с чук“ за Берлинската изложба на занаятите през 1896

Първото лого на германската електрическа компания AEG, създадено от Зютерлин

Самият Хитлер използвал различни видове шрифт при писане

В съзнанието на много възрастни създаденият от Зютерлин шрифт се е запечатал като „немски шрифт“. До 60-те години той все още е изучаван на места като втори шрифт наред с основния, било то и само, за да могат младите да четат писмата на своите родители, баби и дядовци.

Защо нацистите през 1941 забраняват шрифта Зютерлин, както и печатния фрактурен шрифт и издигат на пиедестал шрифта Antiqua все още не е съвсем ясно. Известно е само, че мярката е предприета по изрична заповед на Хитлер, който сам не можел да бъде причислен към нито един от двата враждуващи по това време лагера – неговият почерк е смесица между елементи от двата шрифта Kurrent и Antiqua. В продължение на известно време той впрочем пропагандирал възраждането на германския рунически шрифт.

Изведнъж фрактурният шрифт станал „еврейски“

Основната причина за забраната на „немските“ шрифтове всъщност е фактът, че Германският райх с цел инсценировка още преди руското настъпление изтъква себе си в своята пропаганда спрямо комунистическия Изток като защитник на общоевропейската култура. В тази картина съответно застъпничеството за старонемския оригинален шрифт не се вписвало. Освен това в окупираните региони никой не бил в състояние да чете наредбите, написани с печатарски фрактурен шрифт или Зютерлин. Тези шрифтове били омразни и на чуждестранните пленници в Германия, полагащи принудителен труд.

Друга причина е, че в началото на 1941 след успешната Светкавична война Хитлер е на върха на своята мощ. Като владетел на почти цялата сухоземна част на Европа той вече не трябвало да се съобразява с немскоговорящи особняци, които той принципно презирал, но които в началото използвал за разрастване на своята власт. Със сигурност не е случайно, че забраната на „немските“ шрифтове съвпаднала с кампания срещу преувеличеното и комично „погерманчване“ на чуждиците в немския език. Хитлер вече не се нуждаел от ревностните пазители на чистотата на езика

.Циркулярното писмо на Мартин Борман, секретаря на Хитлер, във връзка със забраната на фрактурния шрифт от 03.01.1941

И в двата случая аргументацията била антисемитска и обърнала с главата надолу дотогавашната аргументация. Смятаният до този момент за изключително немски фрактурен шрифт бил заклеймен със „заповед за нормалния шрифт“, обявена на 3-ти януари 1941 от Мартин Борман , като „старонемско юдейско писмо“, т.е. един вид издънка на юдейски печатари. В същото време дотогава непозволеният от немските националисти шрифт Antiqua изведнъж бил представен като „нормален шрифт“ за израз на здравословната немска народопсихология. А пред пуристите нацистите излезли с твърдението, че най-известният езиковед Едуард Енгел бил евреин.

Самият Лудвиг Зютерлин не доживява нито възхода на създадения от него шрифт, нито неговата забрана. Той умира през 1917. Днес неговият шрифт може да бъде изучаван в интернет-курсове, както и в отделни университети. Неговото познаване е важно най-вече за историците, които целят разчитане на писмени източници от ранните години на 20-ти век. За разлика от фрактурния шрифт, който днес е използван и от млади дизайнери напр. в областта на хип-хоп и хеви метъл музиката, до момента шрифтът на Зютерлин не е изживял своето възраждане.

Още по темата

26/06/2015

Технологии

Космическата програма на Третия Райх

17/06/2015

Скептик

Нацистките изобретения - реалност или легенди