Нов анализ на датирането на съществуващи човешки останки, открити по целия свят, повдигна въпроси за някои от настоящите ни представи за човешката еволюция.
Съществуването на ранния Homo sapiens в Европа е с над 150 000 години по-рано, отколкото се смяташе досега.
Прилагането на съвременни методи за датиране на изкопаеми човешки останки предизвика сериозни промени в разбирането ни за човешката еволюция.
В нов обзор, публикуван в списание Quaternary Science Reviews, Райнер Грюн (Rainer Grün) от Австралийския национален университет в Канбера и Крис Стрингър (Chris Stringer) от Природонаучния музей в Лондон показват как повторният анализ на вкаменелости, открити по целия свят, поставя под въпрос досегашните ни представи за човешката еволюция, някои от които може да се окажат погрешни.
Палеоантропологичните изследвания са трудни и се характеризират с противоречиви доказателства. Традиционните методи за датиране се основават или на разпадането на радиоактивни елементи, особено на радиовъглеродното датиране, което е ефективно само за вкаменелости, по-млади от 50 000 години, или на анализа на седиментите, в които са открити вкаменелостите.
Ограниченията на последния метод са показани при повторното датиране на Homo floresiensis, който, въпреки че първоначално е бил определен на възраст под 20 000 години, при прякото датиране се оказва на възраст над 60 000 години. Това несъответствие се дължи на това, че при разкопките по невнимание са датирани много по-млади седименти, които се намират в близост до скелета на Floresiensis.
Вместо това съавторите на новото изследване използват директно датиране с уранови серии, което измерва дела на урановите изотопи във вкаменелостите и може да датира образци на възраст стотици хиляди години. Първоначално това е бил труден метод за анализ, включващ разрязване на понякога изключително важни образци, но Грюн и колегите му са разработили точни начини за достъп до вътрешността на вкаменелостите, ограничавайки структурните повреди, за да могат да се направят тези по-точни и отчетливи показания.
"Проблемът с костта е, че тя е отворена система. Уранът може да попадне в костта, което позволява да бъде датирана, но също така с течение на времето може да бъде добавен или отмит. По-рано можеше да се наложи да се разреже фосилът наполовина и да се проследи уранът по целия път през костта, но това не беше възможно при ценни фосили като тези, които анализирахме отново. Вместо това Райнер помогна да се миниатюризира процесът, така че да могат да се вземат малки проби с помощта на лазери, за да се сведе до минимум увреждането на важни области от образеца", заявява професор Крис Стрингър, ръководител на научните изследвания в Природонаучния музей в Лондон.
Едно от тези революционни доказателства, изтъкнати в това проучване, е пещерата Апидима в Гърция, в която са открити два частични черепа. От анатомична гледна точка те са принадлежали на два различни вида - ранен неандерталец и ранен Homo sapiens.
Методът на урановите серии датира екземпляра от Homo sapiens с 40 000 години по-стар от останките на неандерталеца, което някои учени трудно приемат, тъй като хронологически неандерталците изглежда са присъствали в Европа много преди Homo sapiens. Някои твърдяха, че вкаменелостите са били отложени заедно и следователно е по-вероятно да представляват една популация неандерталци с някои отличителни черти.
След допълнителните анализи на Грюн и Стрингер, представени в статията, те показват, че екземплярите от Homo sapiens и неандерталците първоначално са били депозирани в различни геоложки среди и след това са били повторно депозирани заедно. Следователно вкаменелостта на Homo sapiens действително е присъствала в Европа преди поне 210 000 години, което е с над 150 000 години по-рано от предишните идеи за това кога Homo sapiens е мигрирал за първи път в Европа и е най-старата вкаменелост на Homo sapiens, открита досега в Европа.
По подобен начин допълнителните анализи на останките, намерени в пещерата Калао във Филипините през 2010 г., хвърлят нова светлина върху предполагаемата възраст на мистериозния Homo luzonensis - нов човешки вид по време на откриването. При първоначалния анатомичен анализ останките са датирани на възраст ~65 000 години.
Нов анализ на вкаменелости току-що пренаписа еволюцията на човека. Кредит: NHM
При по-нататъшния анализ се оказа, че тези вкаменелости са на възраст най-малко 130 000 години, което е около два пъти повече от възрастта, посочена в съществуващата литература. Предишните оценки на възрастта предполагаха, че H. luzonensis може да е съществувал заедно с ранния H. sapiens в региона, докато новите датировки правят това по-малко вероятно.
За да надградят това впечатляващо изследване, учените се надяват, че сега повече специалисти в областта ще се върнат назад и ще разширят работата по датирането на тези и други фосили.
Въпреки анализа на стотици останки от съществуващи обекти в Европа, Африка, Азия и Океания обаче трябва да се работи още, за да се открият нови обекти, съдържащи вкаменелости от ранни хора. Райони като Арабия, Индийския субконтинент, Югоизточна Азия и Централна и Западна Африка не са толкова задълбочено изследвани, а все пак са от решаващо значение за по-нататъшното ни разбиране за картографиране на историята на нашите древни роднини.
Справка: Rainer Grün, Chris Stringer, Direct dating of human fossils and the ever-changing story of human evolution,
Quaternary Science Reviews, Volume 322, 2023, 108379, ISSN 0277-3791, https://doi.org/10.1016/j.quascirev.2023.108379
Източник: New Fossil Analysis Has Just Re-Written The Human Evolution Timeline, Jan Bartek, AncientPages.com
Още по темата
Човекът
Неандерталците са носили гени от древни срещи с братовчеди на съвременните хора
Човекът
Преди 900 хиляди години нашите предци са били на ръба на изчезването (видео)
Човекът
Човешкото родословие се е формирало чрез смесване и съчетаване на алели
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари