Падане от дърво е убило най-известния ни предшественик Люси

Падане от дърво е убило Люси, най-известния ни предшественик с един от най-пълните намерени скелети. Това показва нов анализ на трагичния край на този прачовек преди около 3.2 милиона години, разказва он-лайн изданието на списание Science.

Констатацията на учените е представена в списание Nature.

Екипът на Джон Капелман (John Kappelman) от Университета на Тексас в Остин са изследвали черепа, костите нас ръката, таза и долните крайници, провели са и томографско изследване на останките, за да определят причината за смъртта.

^{Кост на ръката на Луси се сканира в Университета на Тексас, Остин.}

"Знаех за фрактури, но просто никога не съм се замислял да попитам какво ги е причинило. И никой не е, тъй като доколкото знам, никога не е представяна теория за това как е загинала Люси" - споделя Капелман.

Сравнението с други клинични случаи показва, че повечето от уврежданията са причинени по време на смъртта, а не след това, и са най-вероятно в резултат от падане от голяма височина. Освен това травмите на костите на ръцете преподлагат, че Луси е протегнала предните си крайници, опитвайки се да смекчи удара. 

^{Реконструкция на Люси. Източник: John Gurche, Cleveland Museum of Natural History}

Капелман и неговия екип след щателното изследване на фрактурите в от скелета на Луси, създават 3D модел за цифрова дисекция и за да пресъздадат някои липсващи компоненти. Анализът показва такава свързана картина в глезена, коляното, раменете и китката, която свидетелства за падане от височина (12 метра и скорост 60км/ч), която би осигурила силата, необходима, за да се счупят по този начин костите й.

^{Версията за смъртта на Люси на Капелман. Източник: John Kappelman, UT Austin}

Изследването предлага нов поглед върху мистериозната смърт на едно от най-емблематичните лица палеоантропологията, а авторите коментират, че работата им дава свидетелсва за начина на живот на вида Australopithecus afarensis, към който приналежи Люси, а именно, че тези наши прадеди са прекарвали все още времето си по дърветата. Въпреки че Люси е имала мозък и тяло с размерите на голямо шимпанзе, вероятно е спяла в гнезда по дърветатао гнездо, вървяла е напълно изправена, но нейният вид, може би вече е загубил своята гъвкавост за животно обитаващо дърветата, адаптирайки се към живот на земята. Но има палеонтолози, които наричат ​п​роучването "нагласена" история, като коментират, че пукнатините вероятно се дължат на рутинно трошене на костите дълго след смъртта.

Фрактура в раменна кост на Луси може да се види на тези 3D разпечатки (горната от тях е пълната, реконструирана версия)

Още по темата

24/11/2015

Животът

Днес Google почете Люси, най-древното намерено човекоподобно

02/04/2015

Човекът

Определен е най-старият скелет на хоминид - "Малката стъпка" на 3, 7 милиона години

05/03/2015

Животът

Открит е най-древния представител на човешкия род