Политическата пропаганда е много по-стара - още от древен Рим

Откога се води политическа пропаганда? Откога плакати агитират за кандидатите за власт? От миналия век? Не, не познахте - първите нагледни агитационни материали са още от древен Рим, разказва Scientific American.  

Последните месеци Америка и България бяха разкъсани от предизборни страсти. Живеем във време, когато споделянето на нашите становища никога не е било по-лесно, но това причини разделение между приятели, колеги и дори семейства. 

Преди да се появят социалните медии, плакатите са били един от малкото начини за подкрепа на кандидатите за политически постове. Унищожаването на тези знаци пък е средство за протест. За първи път в американската история се появяват през 1824 г., когато Джон Куинси Адамс отпечатва посланията си за президентската надпревара. Сегашната им версия е създадена през шейсетте години.

Но корените на този вид политическа пропаганда е много по-стар.

Древните римляни са ни оставили с няколко отлични примери за използване на плакати за популяризиране на гледни точки, които са важни за тях. Външните стени на къщите, открити в Помпей, например, са надраскани с обяви за разпродажби, даване под наем, липсващи животни или предмети. На фасадата на дома на важен римски гражданин се рекламират обществени игри, които семейството спонсорира, вероятно като доказателство за тяхното богатство и статус.

Римските графити разказват и за общинската политика. Най-простите послания са само от една или две думи на латиница (например, Casellius aedile - Каселий едил - едил - римски магистрат, отговарящ за спортните състезания, строителния надзор, осигуряване на зърнените запаси на града и грижа за инфраструктурата) или просто името на кандидата. Други определено са по-сложни:

• "Моля ви да гласувате за C. Юлий Полибий за едил. Той прави добър хляб."
• "Моля ви да гласувате за C. Гавий Руфий за дуумвир (дуумвир - едно от двете лица, на които съвместно държавата поръчва обществена поръчка). Той е полезен за държавата. Vesonius Primus го препоръчва." 
• "Моля ви да гласувате за Пупий Руфий за дуумвир за съдебен орган; той заслужава обществена длъжност. Mustius тепавичарят го подкрепя за пълна победа, неженен писар, различен от останалите членове на гилдията си".
• "Примий и неговото семейство подкрепя Хелвий Сабин за едил."
• "Продавачите на плодове заедно с Хелвий Весталик препоръчват Холконий Приск за дуумвир за правораздавател."

Може би получихте представа. Тази практика е толкова широко разпространена, че някои римляни са писали проклятия за тези, които драскат по стените им. За пример на един паметник в близост до Рим има надпис, който гласи: "Драскачи, моля ви да отминете този паметник - ако някога нечие име на кандидат бъде написано на този паметник, аз се надявам той да се провали и никога да не полуъчи служба!"

Не се знае доколко тези графити са имаи реално влияние върху избирателите, но най-малкото те позволяват на хората да заемат позиция по даден въпрос или да подкрепят човек, който чувстват, че може да ги представлява. Те дават възможност на хората смелостта да излязат публично с непопулярно мнение и да кажат на другите нещо, което да отговори на обществения интерес.

Така съвременните плакати продължават една традиция, която произхожда от древния Рим. 

Още по темата

09/11/2016

Човекът

Професорът, който изчисли победата на Тръмп

06/09/2016

Медицина

Какво е вомиторий?