Ексклузивно Протеините и мазнините също повишават инсулина. Това означава, че диетата трябва да е персонализирана

Преплетената история на григорианския и китайския календар

Ваня Милева Последна промяна на 16 февруари 2024 в 00:00 2904 0

Преплетената история на григорианския и китайския календар

Кредит Rawpixel

Преплетената история на григорианския и китайския календар

Лунната нова година започна в събота, 10 февруари. Но задавали ли сте си някога въпроса защо се празнува по това време или откъде идва сегашният китайски календар?

Има три основни вида календари, използвани за проследяване на времето по света:

  • Слънчевите календари проследяват положението на слънцето на небето и се използват в по-голямата част от света днес под формата на Григорианския календар.
  • Лунните календари отчитат фазите на Луната. Месеците следват фазите на Луната. Пример за това е ислямският календар.
  • Лунно-слънчевите календари проследяват както слънцето, така и луната. Пример за това е китайският календар.

Тези разлики в начина, по който се проследява времето в отделните календари, са причината да има множество новогодишни празници, като например този, който се случва на 1 януари всяка година, и лунната Нова година, която обикновено се пада между края на януари и края на февруари.

Календарите са свързани с планирането на бъдещето, отбелязва планетарният учен Емили Лакдауала (Emily Lakdawalla). С тяхна помощ може да се планира всичко - от културните събития през годината до селскостопанските сезони и реколтата. "Няма причина да назовавате дните и месеците и да разделяте годината на сегменти, освен ако не се опитвате да планирате бъдещи събития", заявява тя.

Календарите, които хората са спазвали в миналото, са били "доста противоречиви, защото исторически календарите са били свързани с чувството за идентичност", посочва историкът Оснат Кац Мун (Osnat Katz Moon). 

Това е видно от бунта, който избухва, след като през 1752 г. Англия преминава от Юлианския към Григорианския календар и губи единадесет дни.

На пръв поглед отделните календари са много различни.

Но ето че Григорианският и китайският календар например имат обща история, датираща от стотици години, заявява за NPR изследователят на историята на науката Джанамар Джованети-Сингх (Gianamar Giovanetti-Singh).

В средата на XVI в. йезуитският мисионер Мартино Мартини посещава Китай. Известно е, че страната разполага с обширни и прецизни исторически документи, а пътуването на Мартини е с цел установяване на фактите. В продължение на десетилетия Католическата църква се опитва да разбере по-добре хронологията на библейската история, като например големия потоп, в който участва Ноевият ковчег.

По същото време Китай преживява криза. 

В много части на страната има суша и глад, а династията Мин е на ръба на краха. "Това е било и астрономическа криза или календарна криза, защото когато една династия приключва, това означава, че небесният мандат по същество е в ръцете на хората", обяснява Джованети-Сингх. "Именно в този контекст астрономията става абсолютно решаваща за политическите победи".

По време на този уязвим период друг мисионер представя на императора на династията Мин версия на Григорианския календар. Императорът бързо го приема през последната си година като владетел, като все пак включва важни за културата дати като Лунната нова година. Джованети-Сингх разказва, че след като династията Цин поема властта, те се стремят да продължат да го използват, тъй като той им позволява да предвиждат по-точно небесните аномалии като слънчевите затъмнения, които от своя страна укрепват предполагаемия им божествен мандат от небето да управляват.

Новата китайска власт на династията Цин до края на 17-ти век възстановява икономиката си - развива вътрешните си пазари и международната търговия, което води до развитие на конкуренцията. Правителството разширява съсловието на земевладелците, връщайки на собствениците земите, отнети в края на епохата Мин за неплатен поземлен данък. Данъчното бреме е намалено, за да се насърчи търговската инициатива на населението.

До края на 18-ти век населението се е увеличило до 300 милиона, спрямо приблизително 150 милиона в края на империята Мин. Динамичният растеж на населението се подхранва от дълъг период на мир и стабилност и въвеждането на нови зърнени храни в Китай от Америка, включително фъстъци, сладки картофи и царевица. Новите сортове ориз от Южна Азия са по-продуктивни.

Но по същото време, около 100 години по-късно след установяването на династията Цин, Европа е опустошена от Седемгодишната война, която, подчертава Джованети-Сингх, се води предимно в земеделските полета, което докарва зърнени кризи и глад.

"Именно в този контекст група френски реформатори, физиократи, започват да сочат Китай като модел за възстановяване на европейското селско стопанство", разказва Джованети-Сингх. "Те казват, че трябва да се изучи китайският календар и китайската астрономия."

Но вместо да взаимстват точните земеделски и астрономически науки, които могат да почерпят от китайския календар, европейските владетели прибягват до китайските културни практики.

"Така че това е буквално заимстване на китайската астрономическа концепция и неин превод в европейската политика", обяснява Джованети-Сингх.

Те са се надявали, че по този начин ще укрепят авторитета си, както пролетният фестивал в началото на лунната нова година е правил за китайския император, когато той е разоравал нивите всяка година.

За съжаление, старанието на френския престолонаследник да оре нива, няма същия ефект.

"Това не помага за справянето със зърнената криза, която опустошава Франция в този период", разказва Джованети-Сингх. "След като френският крал извършва церемонията, веднага възниква асоциация между католическото и китайското, но всъщност това не му носи полза".

Може би това е урок за всички нас.

Източник: The science and shared history behind the Gregorian and Chinese calendars, NPR

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !