Ново изследване показва, че същите личностни черти, свързвани с токсичните корпоративни лидери днес, може да са присъствали и при самото зараждане на глобалния капитализъм преди 400 години.
Проучването, публикувано в Asian Journal of Business Ethics, идентифицира Йероним Корнелис, който е бил търговец предприемач в Холандската Източноиндийска компания, като вероятно най-ранния документиран пример за корпоративен психопат.
Смята се, че изследването, проведено от д-р Клайв Боди (Clive Boddy) от Университета на Англия Ръскин (ARU), е първото, което систематично оценява поведението на Корнелис, използвайки призната рамка за корпоративна психопатия, вместо да се разчита единствено на исторически интерпретации.
Проучването установява, че той проявява всичките 10 основни характеристики, свързани с корпоративните психопати, сред които са:
- използване на чар, за да се спечели доверие;
- обграждане с лоялни поддръжници;
- премахване на потенциални претенденти;
- създаване на разделения сред съперниците;
- установяване на климат на страх;
- избягване на отговорност, когато нещата се объркат; и
- преследване на власт, пари и контрол над всичко.
Холандската Източноиндийска компания е първата в света мултинационална компания, собственост на акционери, и те основават това, което става една от първите фондови борси в света в Амстердам през 1602 г.
Според проучването, случаят на Корнелис предполага, че хора, мотивирани от власт, богатство и личен просперитет, са били привлечени от търговски предприятия още от най-ранните дни на капиталистическия бизнес.
Реплика на "Батавия" в пълен мащаб по време на снимки на филм. Оригиналният кораб, "Батавия", е претърпял корабокрушение през 1629 г. край островите Хаутман Аброльос, на около 50 км от брега на Западна Австралия, по време на първото си пътуване до Холандските Източни Индии. Кредит: Wikimedia Commons
Изследването е съсредоточено върху скандалното корабокрушение на "Батавия" през 1629 г. на рифове край бреговете на Западна Австралия. След корабокрушението приблизително 200 оцелели са заседнали на група изолирани острови. След като висши офицери са отплавали до днешна Джакарта, за да търсят спасение, Корнелис, младши търговец, нает от компанията, се превръща в най-високопоставената корпоративна фигура, останала сред оцелелите.
Оцелелите са прехвърляни от разбития кораб "Батавия" до близките острови с корабните лодки. "Ongeluckige voyagie, van 't schip Batavia, nae de Oost-Indien", F. Pelsaert, F., & Vliet, J., 1647. State Library of New South Wales. Кредит: Wikimedia Commons
В изследването си д-р Боди обяснява как Корнелис крои планове да отвлече всеки спасителен кораб, който може да се върне, и да използва плавателния съд, за да търси друго безопасно убежище. Корнелис прави пресилени планове да основе ново кралство, използвайки златото и среброто от останките от кораба. За да осъществи този план обаче, първо трябва да елиминира евентуални противници.
Корнелис бързо е консолидирал властта си, като е заменил членовете на съвета с лоялни поддръжници, изисквайки лични клетви за вярност и изолирайки потенциални опоненти. Първото умишлено действие на Корнелис е да конфискува всички оръжия и хранителни запаси и да ги постави под свой контрол.
Клането на оцелелите от корабокрушението на Batavia, плоча 3, от оригинална гравюра на дърво, F. Pelsaert, F., & Vliet, J. (1647), Tot Amsterdam: Voor Jan Jansz. M DSM/ C530 FL3726282. Кредит: Wikimedia Commons
Корнелис не е извършил нито едно от убийствата сам, въпреки че се е опитал и не е успял да отрови бебе (което в крайна сметка е удушено). Той принуждавал други да убиват вместо него, обикновено под претекст, че жертвата е извършила кражба на хранителни и водни запаси, но така са премахвани и предполагаемите му съперници. Корнелис и неговите подчинени първоначално са убивали, за да спасят себе си, но в крайна сметка са започнали да убиват за удоволствие или по навик.
Сребърни монети Rijksdaalder от корабокрушението на Батавия (1629 г.). Музей Джералдтън, Западна Австралия.Geraldton Museum, Western Australia. Кредит: The World History Encyclopedia, Guy de la Bedoyere, Kim Martins, (Creative Commons Attribution-ShareAlike)
Корнелис планирал да намали населението на острова до около 45 души, за да могат запасите им да стигнат възможно най-дълго. Той също така се опасявал, че много от оцелелите са останали лоялни към Холандската Източноиндийска компания. Общо последователите на Корнелис са убили най-малко 110 мъже, жени и деца. Някои жени са били държани като секс робини.
Междувременно Корнелис изпраща група войници, водени от Уибе Хейс, до близкия остров Уест Уолаби. Хейс организира усърдно търсене на прясна вода и храна и благодарение на тези усилия откриват два сладководни кладенеца, яйца на морски птици за храна, както и изобилие от риба, валабита и тюлени за месо. Един от последователите на Хейс съобщава, че това е достатъчно храна за всички оцелели за "хиляда години". Случаят подчертава разликата как, че при подобни условия може да се справи без насилие ръководител, който не е психопат.
Една от жертвите на клането в Батавия, разкопана на остров Бийкън и сега изложена в Музея на корабокрушенията във Фримантъл. Мъж, на възраст около 35–39 години, с разкъсан череп, счупена лопатка и липсващ десен крак. Кредит: Wikimedia Commons
Д-р Боди, доцент по мениджмънт в университета Англия Ръскин (ARU) и пионер в областта на корпоративната психопатия, коментира:
"Това, което прави този случай забележителен, е че когато анализирахме Корнелис, използвайки съвременна рамка за управленска психопатия, той показа всяка основна характеристика, свързана с корпоративните психопати."
"Същият наръчник, който виждаме на токсични работни места днес, се появява в този случай от 1629 г. Той премахва опоненти, възнаграждава лоялисти, създава страх, манипулира последователи и се стреми към власт на всяка цена."
Може би най-поразителното откритие е, че друг лидер, изправен пред същите обстоятелства, е постигнал напълно различни резултати. Уиби Хейс е изградил сътрудничество, е открил нови ресурси и е запазил хората си живи.
"Това на практика е било естествен експеримент в лидерството. Едната група просперира, докато другата се срива до убийства и малтретиране."
В проучването се твърди също, че корпоративните психопати продължават да представляват значително предизвикателство за съвременните организации, свързвайки психопатичното лидерство с тормоза на работното място, влошеното благосъстояние на служителите, по-високото текучество на персонала и организационните провали. Констатациите подкрепят призивите работодателите да поставят по-голям акцент върху характера, етиката и ценностите при избора на висши ръководители.
Справка: Boddy, C. Asia bound: shareholder capitalism, corporate psychopathy and psychopathic leadership. Asian J Bus Ethics (2026). https://doi.org/10.1007/s13520-026-00274-y
Източник: Study identifies world’s first corporate psychopath, EurekAlert!
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Crew Dragon достига МКС за първи път след по-малко от 8 часа (видео)
Европа е обявена за родно място на прилепите
1000-годишен амулет, открит в Русия, съчетава християнски светец с Горгона Медуза
Памет на водата или как ни промиват мозъка