След колко години е най-вероятно да се провали една държава

Ваня Милева Последна промяна на 06 декември 2023 в 00:00 4842 0

Статуя на Чингис Хан в Улан Батор в Монголия

Кредит Getty images

Статуя на Чингис Хан в Улан Батор в Монголия

Обществата и политическите структури, също като хората, на които служат, изглежда стават по-уязвими и с влошено здраве с напредване на възрастта според анализ на стотици предмодерни общества.

Изследователи са определили най-опасната възраст на една държава, когато рискува да изчезне от картата на света.

Новото проучване, което има последици за съвременния свят, предоставя първата количествена оценка за теорията, че устойчивостта на политическите държави намалява с времето.

Защо много големи империи са възникнали и след това доста внезапно са се разпаднали? Дават се различни отговори - от суша и земетресения до продължителни войни - но понякога изглежда, че няма обективни причини за гибелта на една държава.

Има ли някакви закономерности в динамиката на унищожаването на империи или отделни общества и стават ли държавите в даден момент по-уязвими от колапс?

На тези въпроси се опитаха да отговорят учени от университетите във Вагенинген (Нидерландия), Кеймбридж, Ексетър (Великобритания) и щата Вашингтон (САЩ). 

Това ново проучване показва, че предмодерните държави са били изправени пред рязко нарастващ риск от колапс през първите два века след формирането си.

Изследването идентифицира няколко механизма, които могат да предизвикат тези ефекти на стареенето.
Някои от механизмите, като влошаването на околната среда и нарастващото икономическо неравенство,
работят и днес.

Констатациите, публикувани в Proceedings of the National Academy of Sciences, подчертават необходимостта от разбиране на вътрешните процеси, които могат да допринесат за колапса на държавите, коментира професор Тим Колер (Tim Kohler) от Вашингтонския държавен университет.

"Склонни сме да се концентрираме върху външни двигатели като суша или и други природни или причинени от човека бедствия. Да, те имат роля, но често са само тригери, които са ефективни или не, в зависимост от вътрешната динамика на конкретни общества", обяснява Колер, един от автори на изследването.

Учените анализират историята на 324 древни държави, които обхващат пет хилядолетия. Този подход обикновено се използва за изследване на риска от смърт на застаряващи хора, но според учените никой преди тях не се е сетил да разглежда по същия начин вероятността за гибелта на определено общество.

При хората рискът от смърт се удвоява приблизително на всеки 6-7 години след ранна детска възраст.

Тъй като този експоненциален процес се влошава с възрастта, много малко хора живеят над 100-годишна възраст. Авторите показват, че в случая на държавите този процес се случва малко по-различно.

Рискът от тяхното унищожаване нараства рязко през първите два века след формирането и след това се изравнява, което позволява на някои общества да съществуват много по-дълго от други.

Този модел се оказва характерен за целия свят - от европейските общества от модерната епоха до ранните цивилизации на Северна и Южна Америка, както и китайските династии.

"Древните китайски държави или династии са имали горна граница на дълголетие около 300 години през последните две хилядолетия. Това се знае от учебниците в средното училище в Китай и има безброй обяснения, но не е постигнат консенсус", разказва съавторът Чи Сю (Chi Xu ) от Университета Нанкин в Китай.

"Може би отговорът е в глобалния модел на човешките цивилизации - случилото се в древен Китай е перфектно отражение, че всички общества ще остареят и ще станат уязвими."

Загубата на устойчивост на обществата

Въпреки че съвременните общества са много различни от древните, изследователите казват, че няма причина да се смята, че първите са били имунизирани срещу механизмите, които са довели държавите както до растеж, така и до упадък в продължение на хилядолетия.

"Нашите резултати сочат към общ модел на постепенна загуба на устойчивост между държавите през първите два века от тяхното съществуване. Различни механизми биха могли да допринесат за такава нарастваща уязвимост", коментират авторите.

С течение на времето деградацията на околната среда (напр. обезлесяване, ерозия на почвата и засоляване) и нарастващият брой на населението могат да доведат до недостиг. Освен това рисковете от възникването на епидемии и болести може да се повишат във все по-пренаселени места.

Освен това има тенденция богатството да попада все повече в ръцете на малък елит, което води до нарастваща пропаст между елитите и останалите. Това може да доведе до засилване на корупцията и вземането на все по-лоши решения и до изостряне на редица социални недъзи, включително междуличностно насилие и по-малко солидарност в предстоящите предизвикателства и рискове.

Всички подобни механизми могат да направят застаряващите общества по-малко устойчиви, когато се засегнат от неблагоприятни събития. Например деградацията на почвата изостря уязвимостта към суша и разширяването на територията може да изтощи бюджетите и да увеличи риска от безсилие пред чужди нашествия.

Въпреки че във всеки отделен случай има плетеница от различни механизми, резултатите показват, че общият знаменател е нарастването на уязвимостта с течение на времето. 

"Нашето заключение, че устойчивостта на обществата намалява с възрастта и това може да бъде проверено чрез изследване на показатели за тяхната динамика", пишат изследователите.

Концептуален модел на загубата на устойчивост в застаряващите общества. С времето устойчивите общества стават крехки в смисъл, че дори умерени сътресения могат да доведат до самопродължаваща промяна към друго състояние. Склоновете на долината представляват проценти на възвръщаемост при смущение на състоянията. Загубата на устойчивост предполага по-равни склонове, причиняващи по-бавно възстановяване от смущенията, както се случва през неолита, в периода, водещ до колапса. Кредит: M. Scheffer, E. H. van Nes, D. Bird, R. K. Bocinsky, T. A. Kohler, Loss of resilience preceded transformations of pre-Hispanic Pueblo societies. Proc. Natl. Acad. Sci. U.S.A. 118, e2024397118 (2021).

Систематичното изследване на динамиката на размера на популацията открива статистически значими доказателства за критично забавяне на преди до колапса, намаляването на населението. Това предполага, че загубата на устойчивост е настъпила преди техния демографски срив, например такъв показател е интензивността на строителната дейност, което предполага, че намаляващата устойчивост е предшествала повечето от добре проучените трансформации на обществата.

Археологическите доказателства за нарастващото насилие около тези прекратявания подкрепят идеята, че общественото напрежение е дестабилизирало тези общества преди колапса.

Изводите

Настоящите заплахи за глобалното общество правят тези открития особено приложими, добавя съавторът Тим ​​Лентън (Tim Lenton) от Университета в Ексетър.

"Тъй като нашето общество навлиза в климатична и екологична криза, която ние създаваме, доказателствата, че то става по-малко устойчиво, само увеличават системните и екзистенциални рискове, пред които сме изправени“, твърди Тим ​​Лентън. "Проблясък надежда е, че някои минали общества са преживели кризи и са оцелели много по-дълго - но е трябвало да се преоткрият в този процес."

За авторите тяхното изследване е само "скромно начало". 

"Това трябва да се разглежда като първа предварителна стъпка към по-широка изследователска програма, насочена към разбиране какво прави държавите устойчиви. Това е от повече от академичен интерес, тъй като не можем да сме сигурни, че съвременните общества са имунизирани срещу механизмите, които движат възхода и упадъка на държавите в продължение на хилядолетия. Има очевидни начини, по които сегашното глобализирано общество се различава от предмодерните държави. Например държавите сега разполагат с много по-напреднали технологии, често индустриални икономики, и съществуват в единна силно взаимосвързана глобална икономическа система. Въпреки това изглежда правдоподобно, че механизми, подобни на тези, движещи древните колапси, все още играят роля в съвременния глобализиран свят", заключават авторите.

Справка: Marten Scheffer, Egbert H. van Nes, Luke Kemp, Timothy A. Kohler, Timothy M. Lenton, Chi Xu. The vulnerability of aging states: A survival analysis across premodern societies. Proceedings of the National Academy of Sciences, 2023; 120 (48) DOI: 10.1073/pnas.2218834120

Източник: Aging societies more vulnerable to collapse, Santa Fe Institute

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !