В подземията на Света София: Тунели и скрито наследство

В хода на текущите работи по реставрация и структурно укрепване на "Света София" разкриват дълго неразкривани тайни, заровени в тунелите и коридорите на една от най-величествените забележителности на Истанбул – лабиринт, който ще бъде открит за обществеността в близко бъдеще.

Тази фаза на проекта стартира в началото на миналата година, след триизмерната документация на подземните пластове, извършена през 2020 г, съобщава професор Хасан Фират Дикер (Hasan Fırat Diker), член на Научния комитет на "Света София", в интервю за всекидневника "Хюриет".

След завършването си проектът се очаква да има значителен принос в областта на архитектурната история и археологията, а Дикер отбелязва, че инициативата изважда наяве невидимите слоеве от наследството на Истанбул.

Въпреки че се въздържа да даде конкретен срок за откриването за публиката на реставрираните подземия, той подчертава, че ще стане скоро.

"С разкриването на взаимовръзките между подземните структури, продължават да се появяват нови камери и коридори", обяснява Дайкър.

"Не всички пространства са подходящи за обществен достъп, но има големи подземни наводнени участъци, които ще бъдат направени достъпни за посещение."

Достъпът до тези подземни структури, където е възможно, вероятно ще се управлява по модел на посещения, основан на квоти, съобщава Дикер, като се очаква Министерството на културата и туризма да въведе необходимата регулаторна рамка.

"Система, базирана на предварителни резервации, ще позволи посещения без пренаселеност."

На въпроса за общата дължина на подземията, Дикер отговаря: "Трудно е да се определи точно количествено, но общата дължина надвишава 1 километър."

"Представете си ги като кръвоносна система – точно както не може да измерите кръвоносните съдове поотделно, тези коридори са свързани помежду си по подобен начин. По същество ние отпушваме артериите на "Света София".

Обсъждайки първоначалната функция на коридорите, Дикер обяснява, че те са служили предимно за разпределение на вода.

"Вътре в тунелите открихме теракотени водопроводи. На много места проходът е толкова тесен, че за да мине човек, трябва да пълзи. Те не са били предназначени за масово преминаване, а са проектирани за специалисти, които да инспектират и поддържат водните канали."

"Те са служили и като вентилационни системи за регулиране на циркулацията на въздуха между вътрешните и външните пространства. Освен това са били използвани за отводняване на дъждовна вода, насочвайки вода от недостъпни зони към външни резервоари."

Дикер подчертава, че "Света София" не е единственият паметник в Истанбул, построен върху такава сложна инфраструктура:

"В града има множество пренебрегвани подземни системи, първоначално построени за пренос и съхранение на вода."

Дълголетието на тези монументални сгради винаги е зависело от целостта на основите им, посочва експертът.

Ако работата, извършвана в "Света София", създаде прецедент, тя би могла да проправи пътя за подобни проекти за опазване в целия град, отбелязва Дикер.

"Подземните слоеве на Истанбул – често пренебрегвани в полза на силуета му – заслужават внимание. Осигуряването на видимост на тези пространства гарантира тяхната защита и помага за разсейване на митове и градски легенди. Това ни позволява да се ангажираме с тях не като с абстрактни мистерии, а като с материално наследство. Спешно е необходима повече работа за опазване на това многопластово наследство."

Източник: Into the depths of Hagia Sophia: Tunnels and hidden legacy, Hürriyet

Още по темата

09/06/2025

Човекът

Учени възпроизвеждат сияйното египетско синьо, озарявало гробниците на фараоните

29/01/2025

Човекът

Може би вече знаем как са били построени пирамидите

11/12/2024

Човекът

Първите пещерни перли, съдържащи археологически артефакти, са намери в тунел под древен Ерусалим

17/08/2021

Животът

Живeли ли са някога човешки общества под земята?