Древният град Мохенджо Даро е известен с добре планираните си улици и водопроводи, първите в историята на цивилизацията обществени тоалетни и градска канализация, показващи, че ранните обитатели на изгубения град са разбирали от градоустройство, знаели са как да защитят града си от обилни дъждове и наводнения. Но толкова години след откриването му археолозите не можаха да намерят отговор кой е обитавал този град през третото хилядолетие пр.н.е.
Мохенджо Даро - град-държава, в който чистотата е идеология
За първи път археолози стъпват на обекта през далечната 1911 г., а по-късно, през 20-те години на 20-ти век, в района започват разкопките. По-нататъшните проекти за разкопки продължават през 1950 г. и 1964 г., разкривайки някои подробности за някогашните жители на града. В града липсват обаче показни дворци, храмове или паметници. Няма очевидно централно седалище на управление. Трябва да се отбележи, че никой от археолозите не може да намери доказателства, че градът е управляван от установена монархия.
Някои експерти твърдят, че градът никога не е бил владян от цар, а Мохенджо Даро е бил град-държава и най-вероятно е управляван от изборни градски служители или елити. Колко богат е бил този град, може да се разбере лесно от откритите артефакти от слонова кост, лапис лазурит карнеол и златни мъниста, както и самите градски съоръжения от изпечени тухли.
Но според историците е ясно, че скромността, редът и по-специално чистотата са били характерни черти на жителите на древния град. Грънчарството и инструментите от мед и камък са стандартизирани. Печатите и теглилките предполагат система от строго контролирана търговия.
Водонепроницаемият басейн, наречен Голямата баня с площ от 83 м², разположен върху върха на глинен хълм и изграден от стени от изпечени тухли, е най-близката сграда в Мохенджо Даро, която прилича на храм.
Това кара Грегъри Посел (Gregory Possehl) от Университета на Пенсилвания, Филаделфия, специалист по цивилизации от долината на Инд, .да заяви, че идеологията на града се е основавала на чистотата. Археолозите откриват, че има кладенци из целия град и в почти всяка къща има място за къпане и дренажна система, което потвърждава думите на Посел.
Баня в Мохенджо Даро. Кредит: Wikimedia Commons
Градът на могилите
Името Мохенджо Даро буквално означава „Хълмът на мъртвите“. Градът е бил сред най-важните за цивилизацията от поречието на р. Инд, отбелязва Посел. Разпростира се на около 250 декара върху поредица от могили, а Голямата баня и свързаната с нея голяма сграда заемат най-високата могила.
Територията на града е разделена на квартали („острови”) с еднакъв размер (384 метра север - юг и 228 метра запад - изток). Всеки квартал от своя страна е разделен с прави или извити улици. Така наречената "Цитадела" заема централния квартал в западната част на града, където строителната кота е издигната с изкуствен насип от глина и неизпечен кирпич до височина от 6 до 12 м. Цитаделата някога е била укрепена от квадратни кули от изпечени тухли.
Освен зърнохранилището и басейна, на територията на цитаделата има поне две зали за събрания с редици от седалки, разделени от пътеки за преминаване, а в града не са открити дворци или храмове. Този факт послужи като основа за теорията, че Мохенджо Даро е град-държава, управлявана не от монарх или жреци, а от избрани служители или елити и изповядва култ към телесната чистота.
Мохенджо Даро. Кредит: Wikimedia Commons
Ценни артефакти
Миниатюрната бронзова статуетка на гола жена, известна като танцуващото момиче, е предизвикала сензация сред археолозите, когато е била открита през 1926 г., отбелязва Джонатан Марк Кеноер (Jonathan Mark Kenoyer), от Университета на Уисконсин.
По-голям интерес за него обаче са няколко каменни скулптури на седящи мъжки фигури, като сложно издълбаният и оцветен "цар-жрец", така наречен, въпреки че няма доказателства, че е бил свещеник или цар.
Всички скулптури бяха намерени счупени, разказва Кеноер. „Който и да бил нашественика в самия край на цивилизацията на Инд очевидно не е харесвал хората или техните старейшини“, коментира археологът.
Кредит: Wikimedia Commons
Какво е сложило край на цивилизацията Мохенджо Даро
Какво е сложило край на цивилизацията по поречието на Инд - и Мохенджо Даро - също е загадка. Към 1900 г. пр. н. е. много градове са били изоставени, но археолозите смятат, че нещата започват да се разпадат около 1700 г. пр. н. е., докато някои от историците също твърдят, че сривът на търговията с основния търговски партньор на градовете по Инд - Месопотамия - е причината за упадъка на Индската цивилизация.
В Ригведа, древноиндийски епос от ведически санскритски химни, се споменава за северни нашественици, завладяващи градовете на долината на Инд. По-късно, когато археологът Мортимър Уилър открива 40 човешки скелета от Мохенджо Даро през 40-те години, заявява, че са на хора, убити от нашественици. Но тази теория не се възприема сред повечето съвременни археолози.
Друго проучване на Индийския технологичен институт, Харагпур (IITKGP), твърди, че изменението на климата е причинило миграцията на хората от тази култура и така се е стигнало до срива на цивилизацията на долината на Инд.
Кеноер предполага, че река Инд е променила руслото си, което е затруднило местната селскостопанска икономика и значението на града като център на търговията.
Но не съществуват доказателства, че наводнение е унищожило града и градът не е бил напълно изоставен, отбелязва Кеноер.
А според Посел променящият се речен курс не обяснява разпадането на цялата цивилизация на Инд. В цялата долина културата се променя, казва Посел.
Източник:
Archaeological finding at lost ancient city of Mohenjo Daro puzzles researchers, IBTimes
Mohenjo Daro. "Faceless" Indus Valley City Puzzles Archaeologists, National Geographic
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари