Братята Теньо и Димитър Попминчеви откриха нов метод в нелинейната оптика и го реализираха за първи път през 2015 г. рентгенов лазер със свръхкъси импулси.
Тяхното революционно откритие, направено в лаборатория в САЩ, може да намери приложение във фундаменталната наука и индустрията, нанотехнологиите, бъдещата наноелектроника, за създаване на следващата генерация свърхбързи микропроцесори и хардискове, за ранната диагностика на болести.
"Ние използваме абсолютно различна физика – т. нар. нелинейна оптика. От видимата област сътворяваме светлина в ултравиолета. Практически успяхме да реализираме това напълно неочаквано. Устройството се побира в човешка длан и е съизмеримо с некохерентната тръба на Вилхелм Рьонтген", заяви д-р Теньо Попминчев, старши научен сътрудник в института JILA към Колорадския университет в Боулдър, САЩ, цитиран от сайта на Софийския университет.
Рентгеновата тръба е създадена преди повече от 100 години от Вилхелм Рьонтген и днес има множество приложения. Но нейният лазерен вариант бе смятан доскоро за невъзможен. Братята Теньо и Димитър Попминчеви доказаха обратното - прекарвайки инфрачервени лазерни лъчи през благороден газ под високо налягане, те успяват да генерират кохерентни рентгенови вълни.
С помощта на тяхното изобретение, за което българските физици имат вече издаден патент, ще може да заснемат и най-бързите движения в природата с безпрецедентна разделителна способност (до един атом) едновременно във времето и пространството, което бе невъзможно досега с никоя съвременна технология.
Видео на презентация на д-р Теньо Попминчев за рентгеновия лазер.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
07.01 2016 в 18:10
Самите процеси са познати и имат добра теоретична основа.
опростено казано, това е взаимодействие на лазерно лъчение с висока плътност с дадено вещество. При един от случаите се наблюдава удвояване на честотата. В общия случай дадено монохроматично лъчение може да бъде превърнато в такова с неколкократно по-висока честота(по-къса дължина на вълната). Но ефектите са от съответния по-висок порядък (втори, трети...)на степените на вектора на ел. поле, като ефективността на добива пада с увеличението на порядъка. И необходимата плътност на лъчението се увеличава. Затова и тези ефекти на преобразуване са слаби.
Но тъй като това е взаимодействие на лъчението с частиците на веществото, и по-точно с електронните им обвивки, то тук са валидни законите за поглъщане и преизлъчване на фотони от тези частици.
Известно е, че поглъщането се осъществява когато енергията на преминаващия фотон съвпада с енергийния скок между две електронни състояния в обвивката на частицата.
Но когато плътността на лъчението е достатъчна за да се случи тъй, че два фотона да взаимодействат с електрон "едновременно", и ако тяхната сумарна енергия съвпада с енергийната разлика на електронния преход, то електронът ще ги погълне извършвайки прехода.
Естествено е такива възможности да се осъществяват при по-голяма плътност на лъчението, както и при по-голяма гъстота на частиците от активното вещество.
Тъй, че не разбирам защо ръководителите в лабораторията са се противопоставяли на опитите с газове под високо налягане.
Последни коментари
Прост Човек
Последната теорема на Стивън Хокинг преобръща времето и причинността
Прост Човек
Разрязването на фотон на две създава безкраен рояк от частици
zlatkov
Учени сканират 74 милиона радиосигнала от междузвезден обект за признаци на извънземни технологии
Джендо Джедев
За срещата на Земята с Халеевата комета през 1910 г. някои са пили "противокометни хапчета"
dolivo
Чифтосали ли са се Хомо еректус и денисовците? Зъбните протеини намекват за древни срещи