Докато светът изгражда все по-големи инсталации от вятърни и слънчеви енергийни системи, необходимостта от икономични, широкомащабни батерии за осигуряване на енергия, когато слънцето е залязло и въздухът е спокоен, нараства бързо. Днешните литиево-йонни батерии все още са твърде скъпи за повечето подобни приложения, а други опции като помпено-акумулаторни водноелектрически централи (като ПАВЕЦ „Чаира“) изискват много капиталовложения и специфична топография, които не винаги са налични.
Сега инженери от Масачузетския технологичен институт (MIT) са разработили нов вариант на батерия, използвайки обикновени материали - алуминий, сяра и сол. Батерията е не само евтина, но е устойчива на огън и повреди и може да се зарежда много бързо, което може да я направи полезна за захранване на дома или за зареждане на електромобили.
Литиево-йонните батерии доминират в тази област през последните няколко десетилетия, благодарение на своята надеждност и висока енергийна плътност. Въпреки това литият става все по-рядък и по-скъп, а клетките могат да бъдат опасни, като експлодират или избухват в пламъци при повреда или неправилна употреба. Необходими са по-евтини и по-безопасни алтернативи, особено с преминаването на света към възобновяема енергия и електрически автомобили.
Затова екипът на Масачузетския технологичен институт (MIT) си поставя за цел да разработи нов тип батерия от леснодостъпни и евтини материали. След търсене и някои опити и грешки, те се спират на алуминий за единия електрод и сяра за другия, допълнени с електролит от разтопена хлоро-алуминиева сол. Всички тези съставки не само са евтини и често срещани, но и не са запалими, така че няма опасност от пожар или експлозия.
По време на тестовете екипът демонстрира, че новите акумулаторни клетки могат да издържат на стотици цикли на зареждане и да се зареждат много бързо - при някои експерименти за по-малко от минута. Цената на клетките е само една шеста от цената на литиево-йонна клетка с подобен размер.
Те не само могат да работят при високи температури до 200 °C, но всъщност работят по-добре, когато са по-горещи - при 110 °C батериите се зареждат 25 пъти по-бързо, отколкото при 25 °C. Важно е да се отбележи, че според изследователите батерията не се нуждае от външна енергия, за да достигне тази повишена температура - обичайният цикъл на зареждане и разреждане е достатъчен, за да я поддържа толкова топла.
Въпреки че видът на солта в електролита е избран, защото има ниска температура на топене, тя по стечение на обстоятелствата има и друго предимство - по естествен начин предотвратява образуването на дендрити. Тези метални налепи, които постепенно нарастват между двата електрода, докато предизвикат късо съединение, са сериозна пречка за батериите, особено за литиево-йонните клетки.
Екипът твърди, че този проект за батерия би бил най-подходящ за мащаби от няколко десетки киловатчаса, като например захранването на индивидуален дом от възобновяеми източници. Те биха могли да бъдат полезни и като зарядни станции за електромобили, благодарение на бързото си зареждане. Други видове батерии, като например скорошен модел, използващ електролит от разтопена сол и алуминиеви и никелови електроди, биха могли да работят по-добре в мрежови мащаби.
Патентите за алуминиево-сернистите батерии са лицензирани за отделна компания, наречена Avanti, съоснована от един от авторите на изследването, описващо разработката. Първата задача е да се създадат батерии в голям мащаб и да се проведат стрес тестове.
Справка: Pang, Q., Meng, J., Gupta, S. et al. Fast-charging aluminium–chalcogen batteries resistant to dendritic shorting. Nature 608, 704–711 (2022). https://doi.org/10.1038/s41586-022-04983-9
Източник: Battery made of aluminum, sulfur and salt proves fast, safe and low-cost
Michael Irving

























Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
24373
1
27.08 2022 в 18:22
Последни коментари
Прост Човек
Последната теорема на Стивън Хокинг преобръща времето и причинността
Прост Човек
Разрязването на фотон на две създава безкраен рояк от частици
zlatkov
Учени сканират 74 милиона радиосигнала от междузвезден обект за признаци на извънземни технологии
Джендо Джедев
За срещата на Земята с Халеевата комета през 1910 г. някои са пили "противокометни хапчета"
dolivo
Чифтосали ли са се Хомо еректус и денисовците? Зъбните протеини намекват за древни срещи