Човешкият мозък е загадка, която продължава да се разплита, разкривайки нещо завладяващо при всяко откритие. От години учените се опитват да разберат по-добре рядко състояние, наречено "Изключително развита автобиографична памет" (HSAM - Highly Superior Autobiographical Memory).
Хората с HSAM могат да си спомнят с подробности лични преживявания от целия си живот с необичайно високо ниво на точност и скорост, без да се налага да разчитат на техники за запаметяване.
Състочнието HSAM е много рядко срещано и намирането на някой с тази изключителна способност, за да се проучи задълбочено, е предизвикателство.
През януари 2025 г. 16-годишен младеж осъзнава, че може живо да си спомни много подробни лични събития, датиращи от най-ранното му детство. Затова той се свърза директно с експерт в областта - водещият изследовател на това проучване - и иска да види дали паметта му е научно обоснована.
След като получават съобщението от тийнейджъра (когото наричат KCL) и съответно - официалното разрешение на родителите му, изследователите започват процеса на определяне дали забележителната му памет отговаря на научните критерии за HSAM, започвайки с два стандартизирани теста за памет, базирани на дати.
Според резултатите, публикувани в Cortex, KCL се е класира сред най-добрите 0,1% от популацията, което потвърждава, че отговаря на критериите за HSAM.
След това изследователите проверяват колко добре KCL може да си спомни дати, свързани с големи публични събития и със собствения му живот, където той постигна значително по-високи резултати от други участници. Тестовете разкриват, че личните спомени изникват в съзнанието му много по-често, отколкото при средностатистическите участници.
Резултати от скрининг на HSAM. Кредит: Cortex (2026). DOI: 10.1016/j.cortex.2026.08.017
Рядка сила
Изключителната памет, наблюдавана при HSAM, изглежда не зависи от триковете за запаметяване, използвани от обучените шампиони по памет. За разлика от тях, при хората с HSAM личните преживявания могат да изплуват бързо и без усилие, понякога подтикнати от нещо толкова обикновено като дата, дума, миризма или емоция.
И все пак почти всички предишни изследвания на HSAM се фокусират върху волевата памет - т.е. колко добре тези хора си спомнят подробности, когато са специално помолени да потърсят минала дата или събитие.
Често си спомняме неща, без да искаме. Затова учените искали да разберат дали това се случва по-често при хора с HSAM или изключителната им памет се появява само когато те умишлено се опитват да си спомнят.
По-ранните проучвания дават противоречиви отговори.
В това проучване изследователите са се насочили към неволни автобиографични спомени, използвайки както въпросници, така и лабораторни задачи в реално време. Тъй като KCL е живял далеч от екипа, всичко е било направено дистанционно в рамките на седем отделни сесии.
За да е сигурен, че работи изцяло самостоятелно, той е държал екрана, уеб камерата и микрофона си включени през цялото времетраене на сесиите за оценка. За сравнение, изследователите са включили и осем възрастни и едно 16-годишно момче на същата възраст.
Колко различно е припомнянето при KCL?
KCL и други участници са помолени да съпоставят 15 големи публични събития с точните им дати и дни от седмицата. Дадени им са и 10 произволни дати от собствения им живот и за всяка от тях са помолени да посочат деня от седмицата, новинарско събитие от това време и личен спомен.
За да измерят колко често личните спомени изникват в съзнанието им автоматично, без съзнателно търсене, изследователите са използвали компютъризирана задача за бдителност, уловена чрез сонда. Тя е включвала, в 23 необявени точки, на екрана се появява подкана, с която се иска от KCL да запише точната си мисъл, да оцени фокуса си и да каже дали е дошла спонтанно или нарочно.
Изследователите установяват, че на теста за публични срещи, KCL е отговорил правилно в 51% от случаите, в сравнение със средния резултат от 20,38% за контролната група. На теста за произволни дати той е постигнал 83% точност, в сравнение със средния резултат от 28,75% за контролната група. Мислите на KCL са се лутали също толкова често, колкото и на всички останали, но това, което е отличавало мислите му, е било къде са отивали, когато са се отклонявали.
Неговият ум се е връщал към лични спомени много по-често от умовете на хората в контролната група. По време на лабораторната компютърна задача, 13 от 15 спонтанни мисли извън задачата (87%) са били лични спомени, в сравнение със средно 39% в контролната група.
Тестовете разкриват, че KCL има изключителна чувствителност както към сензорни входове, така и към вътрешни телесни усещания. Изследователите предполагат, че тази повишена чувствителност действа като усилвател, понижавайки прага му на осъзнаване, така че ежедневните сигнали, вътре или извън тялото му, задействат лични спомени много по-лесно, отколкото биха го направили повечето хора.
Преди тези открития да могат да оформят научни модели на паметта, са необходими по-мащабни проучвания, за да се идентифицират повече хора с HSAM и да се проучи дали същият модел се отнася до по-голяма група.
Справка: Krystian Barzykowski et al, Highly Superior Autobiographical Memory (HSAM) in a 16-Year-Old Male: Investigating Involuntary Autobiographical Memory With Questionnaire and Laboratory Methods, Cortex (2026). DOI: 10.1016/j.cortex.2026.08.017
Източник: Teen with extraordinary memory relives his past far more often than most people do, Sanjukta Mondal, Medical Xpress
Още по темата
Физика
Изследване показва, че квантовите процеси могат да бъдат както без памет, така и с памет
Медицина
Проста диета може да защити паметта, дори при гени, увеличаващи риска от Алцхаймер
Човекът
Паметта се съхранява в клетките на цялото тяло, а не само в мозъка
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Памет на водата или как ни промиват мозъка
Необикновена космическа експлозия, случваща се веднъж на хилядолетие
Памет на водата или как ни промиват мозъка
Произходът на мартеницата трябва да се търси далече - в Индия и Древна Гърция