Клетки извън мозъка могат да съхраняват и обработват спомени, въпреки представата, че паметта е ограничена само до невроните, разкрива ново изследване. Учените откриват, че немозъчните клетки, когато са изложени на химически сигнали, активират "ген на паметта", подобно на невроните.
Това откритие предполага, че ученето чрез повторение може да е основно свойство на всички клетки. Констатациите не само разширяват нашето разбиране за паметта, но също така биха могли да вдъхновят нови терапии за свързани с паметта състояния.
Проучването показва, че телата ни могат да съхраняват информация по начини, за които досега се е смятало, че са уникални за мозъка. Бъдещите изследвания могат да изследват как органите "помнят" минали преживявания, с последици за здравето и болестите.
Паметта е като личната система за архивиране на нашия мозък. Когато преживеем нещо ново - като среща с приятел или научаване на факт - мозъкът ни кодира тази информация, като я превръща в модели на невронна активност.
Тези модели се съхраняват в различни части на мозъка ни, в зависимост от вида на информацията. Например визуалните спомени могат да се съхраняват в области, отговорни за обработката на изображения, докато фактите и числата намират своя път в региони, които обработват езика и логиката.
Извличането на спомени се случва, когато мозъкът ни има нужда от достъп до тези съхранени модели. Това е подобно на търсенето на файл на компютър. Ако искаме да запомним рождения ден на приятел, мозъкът ни активира съответните невронни пътища, за да върне тази информация обратно в съзнанието ни.
Понякога този процес е безпроблемен, но друг път спомените могат да бъдат малко размити или объркани, особено ако не са извиквани често. Ето защо може да е трудно да си спомним нещо, за което не сме мислили от отдавна.
Паметта ни не е съвършена и може да се промени с времето. Всеки път, когато си спомняме спомен, мозъкът ни може да го актуализира с нова информация или емоции, което може да направи спомена по-ярък или малко по-различен от оригиналното събитие.
Запомняне и клетки
"Обучението и паметта обикновено се свързват само с мозъка и мозъчните клетки, но нашето проучване показва, че и други клетки в тялото могат да учат и да формират спомени", обяснява Николай Кукушкин (Nikolay Kukushkin) от Нюйоркския университет, водещ автор на изследването, публикувано в списание Nature Communications.
Целта на изследването е да разбере по-добре дали немозъчните клетки помагат на паметта, като прилагат отдавна установено неврологично свойство - ефектът на масовите интервали.
Този принцип твърди, че нашият капацитет за запомняне е по-добър, когато информацията се изучава на раздалечени интервали, а не се "налива" в една интензивна серия.
В изследването учените възпроизвеждат обучението, изучавайки два вида немозъчни човешки клетки в лабораторни условия (една от нервна тъкан и една от бъбречна тъкан) и ги излагат на различни модели на химични сигнали – точно както мозъчните клетки са изложени на модели на химичните вещества от невротрансмитери, когато научаваме нова информация.
В отговор немозъчните клетки са включили "ген на паметта" – същият ген, който мозъчните клетки включват, когато открият модел в информацията и преструктурират връзките си, за да формират спомени.
За да наблюдават паметта и процеса на обучение, учените са създали тези немозъчни клетки със светещ протеин, който показва кога генът на паметта е включен и кога е изключен.
Резултатите показват, че тези клетки могат да определят кога химичните импулси, които имитират изблици на невротрансмитер в мозъка, се повтарят, а не просто се удължават - точно както невроните в нашия мозък могат да регистрират, когато учим с прекъсвания, а не наведнъж.
По-конкретно, когато импулсите се доставят на раздалечени интервали, те включват "гена на паметта" по-силно и за по-дълго време, отколкото когато същото се доставя наведнъж.
"Това отразява ефекта на масовите интервали в действие", отбелязва Кукушкин, научен сътрудник в Центъра за невронни науки на Нюйоркския университет. "Това показва, че способността да се учим от разделени повторения не е уникална за мозъчните клетки, но всъщност може да е фундаментално свойство на всички клетки."
Изследователите добавят, че констатациите не само предлагат нови начини за изследване на паметта, но също така сочат потенциални ползи, свързани със здравето.
"Това откритие отваря нови врати за разбирането как работи паметта и може да доведе до по-добри начини за подобряване на обучението и лечение на проблеми с паметта", отбелязва Кукушкин. "В същото време това предполага, че в бъдеще ще трябва да се отнасяме към тялото си по-скоро като към мозък – например помислете какво помни панкреасът ни за модела на миналите ни хранения, за да поддържаме здравословни нива на кръвната захар или помислете какво раковата клетка помни модела на химиотерапията.
Справка: Kukushkin, N.V., Carney, R.E., Tabassum, T. et al. The massed-spaced learning effect in non-neural human cells. Nat Commun 15, 9635 (2024). https://doi.org/10.1038/s41467-024-53922-x
Източник: Cells Beyond the Brain Show Surprising Memory Abilities, Neuroscience news
Още по темата
Човекът
Генът на затрудненията при учене влияе пряко върху паметта, установи проучване
Медицина
Разкрит е кодиращия механизъм, който прехвърля информация от възприятие към памет
Животът
Транс-генерационна епигенетична памет: Придобитите белези могат понякога да се унаследяват
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари