Разкрит е кодиращия механизъм, който прехвърля информация от възприятие към памет

Ваня Милева Последна промяна на 05 януари 2024 в 00:00 24619 0

Областите на паметта съдържат по-малки pRF в сравнение с техните сдвоени перцептивни области. Вляво, групов среден размер на pRF с насложени областите на паметта и областите на възприятие. Възлите са с праг при R2 > 0,08. Вдясно, лентите представляват сре

Кредит Nature Neuroscience (2024). DOI: 10.1038/s41593-023-01512-3

Областите на паметта съдържат по-малки pRF в сравнение с техните сдвоени перцептивни области. Вляво, групов среден размер на pRF с насложени областите на паметта и областите на възприятие. Възлите са с праг при R2 > 0,08. Вдясно, лентите представляват средния размер на pRF за + pRF в SPA (OPA, PPA) и +/−pRF в PMA (LPMA, VPMA). За всеки участник се показват индивидуални точки от данни. И на двете повърхности pRFs са значително по-малки средно в PMAs от техните перцептивни двойници.

Спомените ни са богати на детайли: можем ярко да си припомним цвета на дома си, оформлението на кухнята или фасадата на любимото ни кафене. Как мозъкът кодира тази информация отдавна озадачава невроучените.

В ново проучване изследователи са идентифицирали механизъм за невронно кодиране, който позволява прехвърлянето на информация между регионите на перцепция (възприемане) към областите на паметта на мозъка. Резултатите са публикувани в Nature Neuroscience.

Преди тази работа класическото разбиране за мозъчната организация бе, че перцептивните региони на мозъка представляват света "такъв, какъвто е", със зрителния кортекс на мозъка, представящ външния свят въз основа на това как светлината пада върху ретината, "ретинотопно". За разлика от това се смяташе, че областите на паметта на мозъка представляват информация в абстрактен формат, лишена от подробности за нейната физическа природа. Въпреки това според съавторите това обяснение не взема предвид, че докато информацията се кодира или извиква, тези региони могат всъщност да споделят общ код в мозъка.

"Открихме, че мозъчните области, свързани с паметта, кодират света като "фотографски негатив" в пространството", разказва един от водещите автори Адам Стийл (Adam Steel), постдокторантски изследовател в Департамента по психология и мозъчни науки и сътрудник в Института за компютърни науки Neukom към университета Дартмут колидж. "И този "негатив" е част от механиката, която премества информацията във и извън паметта и между системите на възприятието и паметта."

В серия от експерименти участниците са тествани възприятието и паметта им, докато тяхната мозъчна активност е записвана с помощта на скенер с функционален магнитен резонанс (fMRI ). Екипът идентифицира противоположен кодиращ механизъм, подобен на натиск-опън, който управлява взаимодействието между областите на възприятието и паметта в мозъка.

Резултатите показват, че когато светлината достигне ретината, зрителните области на мозъка реагират, като увеличават своята активност, за да представят модела на светлината. Областите на паметта на мозъка също реагират на визуалната стимулация, но за разлика от зрителните области, тяхната невронна активност намалява при обработка на същия визуален модел.

Съавторите съобщават, че проучването има три необичайни открития. Първото е тяхното откритие, че принципът на визуалното кодиране се запазва в системите на паметта.

Второто е, че този визуален код е обърнат с главата надолу в системите за памет.

"Когато видите нещо във вашето зрително поле, невроните в зрителния кортекс се задвижват, докато тези в системата на паметта утихват", обяснява водещият автор Каролайн Робъртсън (Caroline Robertson), асистент професор по психология и науки за мозъка в Дартмут.

Третото откритие, тази връзка се преобръща по време на изваждането от паметта.

"Ако затворите очи и си спомните визуалните стимули в същото пространство, ще обърнете връзката: паметта ви ще управлява, потискайки невроните в перцептивните области", отелязва Робъртсън.

"Нашите резултати предоставят ясен пример за това как споделената визуална информация се използва от системите за памет, за да приведат извиканите спомени във и извън фокуса", посочва един от водещите автори Ед Силсън (Ed Silson), преподавател по човешка когнитивна невронаука в Университета на Единбург.

Продължавайки напред, екипът планира да проучи как тази динамика на стимулиране и потискане между възприятието и паметта може да допринесе за предизвикателствата в клиничните състояния, включително при болестта на Алцхаймер.

Справка: Adam Steel et al, A retinotopic code structures the interaction between perception and memory systems, Nature Neuroscience (2024). DOI: 10.1038/s41593-023-01512-3

Източник: Researchers identify new coding mechanism that transfers information from perception to memory, Dartmouth College

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !