Някои слухови сигнали не само ни помагат да разпознаем по-бързо даден обект, но и дори променят зрителното ни възприятие.
Обикновено сетивната информация се възприема без усилие. Ако чуете чуруликане на птица и погледнете през прозореца, едва ли усещате, че мозъкът ви е свършил някаква работа, когато познаете, че чуруликащото животинче на перваза на прозореца е птица.
Всъщност изследванията в Psychological Science показват, че този вид звукови сигнали не само ни помагат да разпознаваме обектите по-бързо, но дори могат да променят зрителното ни възприятие. Тоест, ако свържем песента на птиците с птица, ще видим птица, но ако заменим песента на птиците с цвъркане на катерица, няма да сме съвсем сигурни какво виждаме.
"Мозъкът ви изразходва значително количество енергия, за да обработи сетивната информация в света и да ви даде усещането за пълно и безпроблемно възприятие", посочва водещият автор Джамал Р. Уилямс (Jamal R. Williams) от Калифорнийския университет в Сан Диего в интервю. "Един от начините, по които той прави това, е като прави изводи за това какъв вид информация трябва да се очаква."
Въпреки че тези "обосновани предположения" могат да ни помогнат да обработваме информацията по-бързо, те също така могат да ни заблудят, когато това, което чуваме, не съвпада с това, което очакваме да видим, отбелязва Уилямс.
"Дори когато хората са уверени в своето възприятие, звуците надеждно ги променят встрани от истинските зрителни особености, които са били показани", подчертава Уилямс.
В първия си експеримент Уилямс и колегите му представили на 40 участници фигури, които изобразявали два обекта на различни етапи на превръщане един в друг, например птица, която се превръща в самолет. По време на тази фаза на визуална диференциация изследователите пускат и един от два вида звуци: свързан звук (в примера с птицата/самолета - птича песен или бучене на самолет) или несвързан звук, като например звук от чук, който удря пирон.
След това участниците трябвало да си спомнят кой етап от морфа на обекта им е бил показан. За да покажат какво си спомнят, те използват плъзгаща се скала, която в горния пример прави обекта да изглежда по-птичи или по-самолетен.
Установено е, че участниците правят по-бързо своя избор на обект-морф, когато чуят свързани (в сравнение с несвързани) звуци, и променят своя избор на обект-морф, за да съответства по-точно на свързаните звуци, които чуват.
"Когато звуците са свързани със съответните зрителни признаци, тези зрителни характеристики се приоритизират и обработват по-бързо в сравнение с тези, когато звуците не са свързани със зрителните характеристики. Така че, ако сте чули звук на птича песен, всичко, което прилича на птица, получава приоритетен достъп до зрителното възприятие", обяснява Уилямс.
"Установихме, че това приоритизиране не е чисто улесняващо и че възприемането на визуалния обект всъщност е по-птицеподобно, отколкото ако сте чули звук на прелитащ над главата ви самолет."
Във втория си експеримент Уилямс и колегите му изследват дали този ефект е специфичен за визуално-разграничителната фаза на обработката на възприятията или пък вместо това звуците могат да оформят зрително възприятие, влияейки на процесите ни на вземане на решения.
За тази цел изследователите представят на 105 участници същата задача, но този път пускат звуците или докато обектът е на екрана, или докато участниците правят своя избор на обект-морф, след като оригиналното изображение е изчезнало.
Както и при първия експеримент, аудиоинформацията оказва влияние върху скоростта и точността на участниците, когато звуците се възпроизвеждат, докато те гледат морфа на обекта, но няма ефект, когато звуците се възпроизвеждат, докато те съобщават кой морф на обекта са видели.
И накрая, в третия експеримент с 40 участници Уилямс и колегите му пуснаха звуците, преди да бъдат показани морфите на обектите. Целта тук е била да се провери дали звуковият сигнал може да повлияе на зрителното възприятие, като подтиква хората да обръщат повече внимание на определени обекти. Установено е също, че това не оказва влияние върху избора на обектни морфи от участниците.
Взети заедно, тези открития предполагат, че звуците променят зрителното възприятие само когато аудио и визуалният вход се появяват по едно и също време - заключават изследователите.
"Този процес на разпознаване на обектите в света се усеща като безпроблемен и бърз, но всъщност това е много интензивен изчислителен процес", обяснява Уилямс.
"За да облекчи част от тази тежест, мозъкът ще оценява информацията от други сетива." Уилямс и колегите му биха искали да надградят тези открития, като проучат как звуците могат да повлияят на способността ни да откриваме обекти, как зрителните данни могат да повлияят на възприемането на звуци и дали аудиовизуалната интеграция е вроден или придобит процес.
Справка:
“What You See Is What You Hear: Sounds Alter the Contents of Visual Perception” by Jamal R. Williams et al. Psychological Science
Източник: Hearing Is Believing: Sounds Can Alter Our Visual Perception, Neuroscience News
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари