Транс-генерационното епигенетично унаследяване е предаването на епигенетични маркери и модификации от поколение на поколение, без да се променя първичната структура на ДНК (т.е. последователността на нуклеотидите).
По този начин регулирането на гените чрез епигенетични механизми може да бъде унаследено; транскрипцията и произведените протеини могат да бъдат модулирани от унаследени епигенетични промени.До голяма степен е прието, че биологичното наследство се определя главно от унаследяването на геномната ДНК, но, макар и рядко, има и случаи на епигенетичнo унаследяване. Такива са широко документирани при бактериите, и някои безгръбначни животни. При бозайниците това е много рядко явление. Нарича се епимутация.
Епимутация: Наследствена промяна в активността на гените, която не е свързана с ДНК мутация, а по-скоро с придобиване или загуба на ДНК-метилиране или други наследствени модификации на хроматина. Пример за епимутация е абнормалното метилиране на CGI, което корелира с абнормални физиологични промени и неврологични, метаболитни и ракови заболявания, които се наблюдават и в следващи поколения.
Това означава, че епимутацията се унаследява. Дали тя е причината за дефектите не може да се каже, защото не е изключено да има генетични мутации, свързани с епимутацията.
В работата представено по-нататък се показва, че без странични генетични мутации , една изкуствено предизвикана епимутация води до а/ патологични дефекти и б/ се запазва в следващи поколения.
За да не се допусне подобно унаследяване на епигенетични промени организмите минават през две фази на епигенетично препрограмиране:
1. Изтриване на ДНК метилирането в целия геном (както и размяна на хистонови варианти и намаляване на хистоновите модификации в първичните зародишни клетки, прекурсори на гаметите.).
2. Това първо препрограмиране на епигенома е последвано от възстановяване на епигенетичните маркери и на транскрипционните профили, което позволява узряването на гаметите и в крайна сметка оплождането.
3. Глобалното метилиране на ДНК отново се изтрива след оплождането в ранните предимплантационни ембриони.
4. Накрая, с настъпването на клетъчната диференциация в пост-имплантационните ембриони, се извършва още един кръг на глобално метилиране de novo.
В експериментите, описани в статията по-долу, е показано, че е възможно да се преодолеят тези механизми (1-4) и епимутацията се запазва в поколенията.
CGI острови: цитозин-фосфат-гуанин богати сегменти (острови) от ДНК, които се намират често свързани с промоторни участъци пред активни гени ( и с това помагат за инициация на генната експресия). Тези острови са в не-метилирано състояние, за разлика отсилно метилираната ДНК в генома на млекопитаещите. са в неметилирано състояние. Свързаните с CGI промотори остават неметилирани през развитието и живота на организмите. Метилирането им води до подтискане на генната активност.
Въведение:
Пред много гени има промоторни участъци, направляващи началото на транскрипция. Те са богати на гуанинови и цитозинови нуклеотиди и оформят така наречените CpG острови - CGI. Характерно за CGI в и пред промоторите е, че не са метилирани. В противен случай транскрипцията би била потисната. Това не-метилирано състояние трябва да се поддържа, за да има активна транскрипция на гените след тези CGI острови. За целта съществува защитен механизъм срещу метилирането.
Протеини, притежаващи аминокиселинния мотив CXXC (Cys-X-X-Cys, където X е всяка аминокиселина) така наречените “цинкови пръсти”, предпазват островите CGI от de novo метилиране. Протеинът (TET1), който катализира превръщането на 5-метилцитозин в 5-хидрокси-метилцитозин, съдържа такъв CXXC мотив и се локализира в неметилираните острови CGI.
Друг CXXC протеин (CFP1) привлича комплекса Set1 към CGI островите, където Set1 катализира метилирането на хистон H3 на лизин 4 (H3K4).
Триметилираният лизин H3K4 (H3K4me3) обикновено се свързва с активна транскрипция и потенциално инхибира метилирането на ДНК, като предотвратява привличането de novo на ДНК-метилтрансферази към “без-метилните” острови CpGI.
Предполага се, че само механизмите за блокиране на метилирането не са достатъчни, за да се създадат и стабилно да се поддържат неметилирани островите CGI. Свързването на транскрипционни фактори и самите транскрипти вероятно също играят роля. Все още обаче не е известно как механизмът за блокиране на метилирането си сътрудничи с активния процес на транскрипция, за да установи и поддържа неметилиран статус на CGI.
В предишна своя работа Такахаши и сътр. установяват, че когато вземат едно парче/сегмент ДНК без CG (CpG free DNA) и го вмъкнат вътре в един промоторен остров (CGI) остров, в този остров се индуцира метилиране на ДНК (запълнените кръгчета в долната фигура 2). Това води до инхибиране на транскрипцията на гена (червения X в стрелката при началото на транскрипция TSS).
Може да предположим, че вмъкването на ДНК фрагмента нарушава целостта на CGI и предпазителите/защитниците срещу метилирането на CGI в този участък (споменати по-горе) не могат да си свършат работата.
Странното е, обаче, че ако се извади този вмъкнат сегмент, с което се възстановява нуклеотидната структура на “острова’, метилирането на острова се запазва и транскрипцията на гените след острова остава потисната. Химерни мишки, носещи тези промени, имат специфичен фенотип. В конкретния случай, гените след GCI са свързани с метаболизма - Ankrd26 и Ldlr.. Инхибирането на активността на тези гени, поради метиране на C и G води съответно до затлъстяване и хиперхолестеролемия.
(Фиг. 1) Когато тази генетична манипулация (може да я наречем метилиране чрез редактиране на ДНК), се извърши с ембрионални стволови клетки (ESCs) промененото епигенетично (метилирано) състояние се запазва стабилно при множество клетъчни деления в миши ESCs, дори след отстраняване на вмъкнатите ДНК сегментите). Поразително е, че трансгенните мишки, произведени с тези стволови клетки, запазват нивата на метилиране на изходните стволови клетки. Още по-забележително е, че това променено епигенетично състояние оцелява до известна степен (по-малко запълнени кръгчета- метилирани G и C) и в родителските полови клетки (germ cells), предава се след имплантация на зародиша, и се възстановява напълно (ср. увеличаване на броя (от две на четири) на запълнените кръгчета; (по-горе - фигура 1- долу вдясно) в потомството, и това се запазва през поколенията (F1 до F3), заедно със свързаните с това метаболитни фенотипи. Кредит: Cheng и сътр. (2) https://doi.org/10.1016/j.cell.2023.01.023 |
РЕЗЮМЕ:
ДНК метилирането на свързани с промотор CpG острови (CGI) може да се предава от родители на тяхното потомство при мишки. Редактирането на ДНК в миши ембрионални стволови клетки (ESCs) така, че да се метилират специфично CGI в промоторите на два свързани с метаболизма гени - Ankyrin26 (Ankrd26) и липопротеиновият рецептор с ниска плътност (LDL- receptor), довежда до потискане на активността на тези гени. Мишки, генерирани чрез микро-инжектиране на тези редактирани стволови клетки, показват анормални метаболитни фенотипове.
Придобитото метилиране на CGI островите и свързаните с това фенотипни черти се поддържат и предават през поколенията. Наследственото метилиране на CGI преживява препрограмирането в първичните полови клетки (primordial germ cells - PGC) и впоследствие e възстановено в следващото поколение на етапите след имплантиране.
Тези наблюдения демонстрират трансгенерационно епигенетично унаследяване при бозайници, което може да има отражение върху разбирането ни за еволюционната биология, както и за етиологията, диагностиката и превенцията на негенетично унаследявани човешки заболявания.
(Фиг. 2) Фигура обобщаваща изследването: Трансгенерационно наследяване на придобити промени в метилирането на ДНК (1)
- Насочено метилационно ДНК-редактиране на CpG островите (CpGI) в миши ембрионални стволови клетки (ESC) в промоторния участък на гените Ankrd26 и Ldlr. Вмъкването на сегмент от ДНК без CpG предизвиква ДНК метилиране, което остава стабилно и след отстраняването на сегмента. - Мишки получени от метилационно - редактираните стволови клетки показват фенотипни промени, предизвикани от заглушаване на гените - затлъстяване и хиперхолестеролемия - Както придобитото метилиране, така и свързаните с това фенотипи се предават в множество поколения чрез половите клетки по бащина и майчина линия - Наследствената епигенетична памет възстановява метилирането на CрGI в епибластния стадий на зародиша. Кредит: Taкахаши и сътр. https://doi.org/10.1016/j.cell.2022.12.047 |
Накратко Takahashi и сътр. демонстрират, че инженерните епигенетични модификации и свързаните с тях фенотипове могат да се предават в множество поколения бозайници.
Генериране на редактирани с метилиране на ДНК миши стволови клетки (mESCs)
(Фиг. 3) (A–C и H) Схема на редактиране на метилирането на ДНК в CG остров (ограден в зелено) в ESCs. (A) Интегрирането/вмъкването на ДНК сегмент без CpG (CpG free - в жълто) в CGI индуцира de novo ДНК метилиране на целия CGI. Метилирането се поддържа стабилно и след отстраняването на този сегмент (запълнените кръгчета са метилирани нуклеотиди). (B, C) Насочено вмъкване, с помощта на нуклеаза Cas9 (насочена към средата на CGI чрез sgRNA по метода CRISPR), на сегмент от ДНК , в която няма CpG (CpG-free , ограден в жълто), вътре в островите CGI (означени в зелена рамка). Това индуцира ново метилиране в целия CGI. В краищата на сегмента са добавени специфични секвенции ТТАА и ААТТ с цел хомоложно рекомбиниране, както и ITR секвенции. Впоследствие този свободен от CpG сегмент се изрязва с PiggyBac транспозаза(активирана само временно и притежаваща само функция “скъсване”), която разпознава ITR и ТТАА и изрязва вмъкнатия преди това сегмент. (D, E, I, J) Анализ чрез бисулфитно секвениране. (D и I) - Всяка резка означава степента на метилиране на отделено CpG място в клонове ESC с вмъкнат сегмент - HR, или с изрязан след това сегмент - HRex. (E and J) Средна степен на метилиране за 18-те CpG места в CGI. (F) Диференциално метилиране - сравнение на наивните миши WT ESC и клонове HRex по цялата дължина около CGI. Явно е, че няма артефактно увеличено метилиране в областите извън CGI (т.е. само CGI се метилира). (G) Количествен RT-PCR анализ на експресията на Ankrd26 РНК. (K) Завишено метилиране(в червено) на CGI в Ldlr се запазва в клоновете Ldlr HR1ex (от тях е премахнат вмъкнатия сегмент) в CGI, без да е повлияно на околните нуклеотиди (в синьо). Кредит: Такахаши и сътр.(1) https://doi.org/10.1016/j.cell.2022.12.047 |
(Фиг.4) Генериране на химерни мишки с ДНК редактирано-метилиране на CGI (A) Схема на генериране на химерни мишки от редактирани с ДНК-метилиране mESC чрез микроинжектиране. (B) поколения затлъстяващи мишки с променен Ankrd - c1, c3 и спрямо дивия тип WT на възраст 10 месеца. Състояние на метилиране на 18 места от CpG острова - C, D, J, K, M и N) (D, K и N). (D и N) Статус на метилиране - сумарен анализ (вляво) и след анализ на TTAA алелите (вдясно). (E и O) Състояние на метилиране на целия CpG oстров - (Ankrd и Ldlr мишките съответно) - под абсцисната линия (в синьо) означава степен на не-метилиране, над линията (в червено)- на Ме+ метилиране. (F) Количествен RT-PCR анализ на експресията на Ankrd26 mRNA. (G) Телесно тегло на затлъстелите мъжки Ankrd химери спрямо мъжки ICR WT див тип мишки. (H) Серумни нива на лептин в WT мишки спрямо Ankrd химери. (I) Ankrd SL c1 мишка на 12-седмична възраст. (L) Ldlr c1 мишка на възраст 16 седмици. Вижда се, че изменение(увеличение) има в метилирането при химерните мишки само в областта на островите GCI, загубва се метилирането на хистона H3K4Me3, и отрицателно се влияе на транскрипцията и транслацията на гените (Ankdr4 и Ldlr) след метилираните острови. Съответни промени се наблюдават в теглото на мишките и серумнитеСъответни промени се наблюдават в теглото на мишките и серумните лептин (за Аnkrd26 мишките) и холестерол (за Ldlr мишките). Кредит: Takahashi et al https://doi.org/10.1016/j.cell.2022.12.047 |
Метилирането на CGI преминава през епигенетично препрограмиране в половите клетки и след оплождането се възстановява в ембрионите (вж. фиг. 5). При мишки се наблюдава пълно деметилиране, което започва в първичните половите клетки (primordial germ cells) около ден 8.5(Е8.5) и стига до метилиране под 10% при Е13.5. На същия стадий соматичните клетки в стадий Е13.5 са наследили метилираното състояние, за разлика от първичните зародишни клетки (гонади), които са с изчистено метилиране. Това не пречи в зародиша метилирането на CGI да е възстановено.
След оплождането започва глобално деметилиране на ДНК, което продължава до бластоцистния стадии (Е3.5). След това се извършва мащабно реметилиране на ДНК в пост-имплантационния зародиш. Кога се възстановява метилирането на CGI за Ldlr се установява от резултатите, показани на фиг. 5. Епибластите показват метилиране за разлика от бластоцистите (фиг 5 E).
(Фиг. 5) Придобитото CGI ДНК метилиране се де-метилира в първичните зародишни клетки и се възстановява след това в епибластите.
(А) Схема на разделяне на препаратите в първичните зародишни клетки(primordial germ cells. PGC), гаметите и ранните зародиши. Е3.5 бластостоцисти; Е6.5-епибласти;мъжки, женски, мишки с инженирани CGI на Ankrd26 и Ldlr. (B, C, E, F, G, and J) Анализ на метилирането чрез бисулфитно секвениране за 18те CpG места в CGI на Ldlr (B, C, and E) и Ankrd26 (F, G, and J). (D and H) Метилирането в по-широка област около CGI - соматичните клетки са с възстановено метилиран , докато спермалните- не. (I) Метилационният статус на спермалните от дивия алел спрямо хомозиготните ТТАА алели. Проценти метилирана ДНК във всички проби. (K) Схема показваща динамиката на ДНК метилирането по целия геном и постигнатото ДНК метилиране на CGI по време на живота на мишките (две поколения F1 i F2). Докато ендогенните CGI остават неметилирани(зелена линия близо до абсцисата), придобилите насочено метилиране CGI стабилно се поддържат в това състояние в соматичните клетки (червена линия;виолетова линия) и го предават на поколението. CGI метилирането се изтрива в първичните зародишни клетки (PGCs) ( червена линия и жълта линия с минимум към Е13.5, поддържан по време на оплождането), и се възстановява в епибластите. Кредит: Takahashi et al https://doi.org/10.1016/j.cell.2022.12.047 (1) |
Да обобщим: Макар, че метилирането на Ldlr CGI островите се изтрива в зародишните клетки, неметилираните сперма и овоцити от соматично метилираните мишки могат да предадат паметта за метилиранаа ДНК на следващото поколение, и с това да възстановят метилирането на островите CGI, с което става предаване на Ldlr GCI островите през поколение - тоест имаме трансгенерационно унаследяване на епигенетична модификация (епимутация).
Изтриването на метилирането в зародишния стадий, последвано от възстановяването му на по-късни етапи, представлява една загадка. Не е ясно какъв ще е механизма за запазване на тази памет. Да си представим унаследяване на метилирането в соматични клетки не е трудно. При репликация на ДНК новите вериги са хеми-метилирани, тоест носят наполовина от белезите на метилирането. Не е трудно да си представим как към тези белези могат да бъдат привлечени метилиращи фактори (метилтрансферази и др.), които да довършат метилирането на останалата половина неметилирана ДНК. Въпросът как се предава метилирането след изтриването на паметта в гаметите остава обаче без отговор в това изследване.
Евентуални кандидати за някакъв механизъм на предаване на тази епигенетична информация са некодиращи РНK и белтъците от поликомб групата (вж. още по-темата (1) и (2)). Унаследяване на метилирането със следващите го фенотипни промени е рядко явление, но е пример за унаследяване на придобит белег (а ла Ламарк).
Разкриването на факторите, участващи в този епигенетичен процес ще доведе до напредък в изясняване на макро-еволюцията, на ембриогенезата при млекопитаещите, и в крайна сметка ще разкрие стратегии за лекуване на свързани с метилирането заболявания.
Справка:
1.Takahashi et al.Transgenerational inheritance of acquired epigenetic signatures at CpG islands in mice, Cell, 186, 715–731 2023 https://doi.org/10.1016/j.cell.2022.12.047
2.Saifeng Cheng, Yoav Mayshar, Yonatan Stelzer Induced epigenetic changes memorized across generations in mice, Cell 186,, 683-685, 2023 https://doi.org/10.1016/j.cell.2023.01.023
Подбор и обсъждане - Константин К. Чипев, PhD в Ню-Йоркския Щатски У-тет в Стони Брук.
Още по темата:
(1). “Епигенетично онаследяване на активирано хроматиново състояние”
(2). “Майките осигуряват успеха на поколението си чрез епигенетика”
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари