Синестезията е необичайно смесване на сетивата, при което стимулация на една сетиво спонтанно създава усещане в друго. Синестетите чуват цветове, усещат звуци и вкусват форми. Това, което ги прави различни от халюцинациите, причинени от наркотици е, че синестезийните усещания са постоянни: за определени сенестети нотата фа е винаги ръждиво червена, 3 е винаги розово или камионът е винаги син.
Дълго време за синестетите се е смятало, че имат твърде развито въображение, че бъркат спомени и възприятия и че приемат метафорите твърде буквално. Последните изследвания разкриват, че необичайните усещания на тези хора са реални и дават насока какво ги причинява. Тя се проявява от 1 на 20 000 души до 1 на 200. Най-често срещаната включва монохроматични букви, цифри и думи в уникални цветове – това е графемно-цветна синестезия. (Графем е най-малката писмена единица на даден език.) Интересното е, че всички синестети възприемат много различни цветове за едни и същи графемни знаци. Различните синестети могат да виждат 3 в жълто, розово или червено.
Освен това те могат да възприемат едно и също число в различен цвят, в зависимост от това дали то е изписано с букви или с цифри. Например – може да виждат „2” в оранжево, но „две” в синьо или „7” в червено, но „седем” в зелено.
Даже по-объркващо е, че синестетите обикновено съобщават, че виждат едновременно цвета в който буквата е отпечатана и нейния синестезен такъв. Например е „5” едновременно син (цветът, с който е изписана) и светло зелен (синестезен цвят).
Когато Ингрид Кери (Ingrid Carey) казва, че усеща цветове, това не означава, че е позеленяла от завист. Тя наистина ги усеща. Също така ги вкусва, чува и помирисва. Цифри и букви, усещания и емоции, дни и месеци са свързани с цветовете за Кери. Буквата „N” е охра, „J” е светло зелена, цифрата „8” е оранжева, а юли е синьо-зелен.
Шинираната ръка на Кери тупти в нюансите на оранжево и жълто, лилаво и червено.
Цветовете в света на Кери имат свойства, които не бихте очаквали: червеното е твърдо, могъщо и постоянно, докато жълтото е ковко, брилянтно и интензивно. Шоколадът е наситено лилав и кара дъха на Кери да мирише на тъмно синьо. Объркването е оранжево.
Много синестети се страхуват от подигравки заради своите необичайни способности. Те може да се чувстват изолирани и сами в преживяванията си.
„Повечето хора, на които ги обяснявам се впечатляват или ме гледат все едно съм луда – особено приятели с логичен ум. За тях е озадачаващо.” – казва Кери.
Изучаването на синестезията е важно за синестетите, казва Даниел Смайлк (Daniel Smilek) – асистент по психология в Университета на Ватерлу (University of Waterloo) в Онтарио, Канада.
Смайлк и колеги са идентифицирали две групи от синестети сред тези, които свързват букви и цифри с цветове. Когато „прожекторните” синестети видят буква, синестетичният цвят се появява директно пред тях, все едно е прожектиран на невидим екран. За разлика от тях „асоциативните” синестети виждат цветовете в своето „умствено око”, вместо извън телата си.
В случая на Кери цветовете се появяват като кратки проблясъци през очите ѝ, образуващи се и изчезващи бързо. В други случаи те се задържат, обединяват се и се разделят като цветовете на повърхността на сапунен мехур.
В изследванията са определени са и други категории. За хората с „възприятийна” синестезия, усещанията се задействат от сензорни стимули като звуци и гледки, докато при „концептуалната” се пораждат от абстрактни понятия като времето. Един концептуален синестетик описва месеците на годината като плоска панделка около тялото си – всеки месец с различен цвят. Февруари е светло зелен и се намира точно отпред.
Ричард Цитович (Richard Cytowic), невробиолог и автор на „Мъжът, който вкусваше форми” ("The Man Who Tasted Shapes") е наблюдавал промяна в отношението на научните среди спрямо синестезията, през последните години на 20-ти век. „Много от моите колеги твърдяха, че синестезията е измислена, защото противоречи на преобладаващите схващания. Днес вече гледаме на синестезията не просто като на любопитен факт, но и като важен за разбиране на принципите на работата на мозъка.”
В изследванията е документирано, че синестетите усещат цветовете по същия начин, както несинестетичните хора усещат реални цветове. Това означава, че синестетичните цветове може да улеснят изпълнението на задачи, в които реалните цветове улесняват несинестети и да объркат изпълнетието на такива, в които реалните цветове объркват несинестети.
И ето един пример: на синестети е дадена задача да кажат цвета на мастилото, с което е отпечатана дадена дума възможно най-бързо (например – да отговорят „червено” за камион и „синьо”за кола). За лексикалните синестети тези думи имат собствен цвят. Когато синестезния цвят съвпада с цвета на мастилото, отговорите са бързи, а в противен случай – не, тъй като вероятно хората трябва да разрешат конфликта с кой цвят да отговорят. Макар такива резултати да показват, че синестезията е автоматична, вижда се и че хората не могат да изключат своето синестезно възприятие, въпреки че пречи на решаването на задачата. Резултатите не показват дали синестезните цветове са усещания или спомени.
За да демонстрират същността на възприемането на синестезните цветове, изследователите са въвели разликите в синестезните цветове в множество изследвания на зрението. Търсенето на сред е трудна задача, защото цифрите са изглеждат сходно и единствената им разлика е, че едната е огледално изображение на другата. Ако е оцветено в оранжево, а - в зелено, задачата за намиране щеше да е тривиална, защото оранжевата цифра се отличава рязко на фона на зелените. Когато е показана картинка, състояща се от едноцветни цифри, ние ще открием, че синестетик може лесно да забележи , защото тя е оранжева, а - зелена.
Вилаянур Рамачандран и Едуард М. Хъбард (Vilayanur Ramachandran, Edward M. Hubbbard) от Калифорнийския университет в Сан Диего съобщават за допълнителни открития, подкрепящи реалността на синестезните възприятия. В една задача те показват на синестети множество букви и цифри на равни разстояния една от друга. Синестетите съобщават, че за тях в тези множествата се отличават отделни редове или колони в зависимост от синестезния цвят. Това групиране по възприятие, основано на синестезен цвят е аналогично на групирането, което правят несинестиците с реални цветове.
Скорошни изследвания чрез функционална образна диагностика на мозъка, на учени от Великобритания, показват че синестезния цвят активира централните визуални области на мозъка, включени във възприемането на реални цветове.
Нервният механизъм, чрез който синестезните цветове са свързани с буквите и цифрите остава мистерия. Едната възможност е синестезията да се проявява от някакъв тип ненормално кръстоване между мозъчни области, които обичайно са разделени при несинестети. За графеновата синестезия може да има кръстосване между цифро- , буквообработващи области и цветообработващи области, които се намират в съседство върху мозъчната кора.
Причината за синестезията също остава непозната. Някои учени предполагат, че всеки е роден синестетик, но мозъкът се развива, така че тези свързани области се разделят. Не знаем защо синестетите запазват ненормалните връзки. Състоянието може да е генетично заложено в някои случаи, защото се наблюдава в семейства. Шест пъти повече жени са синестеците в сравнение с мъже. Независимо от нейната поява, синестезията предоставя на когнитивните невробиолози уникална възможност да научат повече за това как мозъка създава нашите усещания.
Използвани източници:
http://www.scientificamerican.com/article/what-is-synesthesia/
http://www.livescience.com/169-rare-real-people-feel-taste-hear-color.html
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари