Експериментът OPERA (Oscillation Project with Emulsion-Tracking Apparatus) в тунела Гран Сасо в Италия откри с висока степен на достоверност за пети път тау-неутрино в сноп мюонни неутрино.
Проектът OPERA е предназначен да докаже съществуването на осцилациите на неутриното, т.е. преобразуването на трите типа (електронно, мюонно и тау) неутрино помежду им.
Частица, която е напуснала Големият адронен колайдер като мюон неутрино "осцилира" по време на своето 730-километровото пътуване до детектора в тунела Гран Сасо и пристига като тау неутрино след по-малко от три милисекунди.
Това е установено с точност пет сигма, се съобщава сайтът на ЦЕРН. "5 сигма" е мярка по скалата, която физиците използват за описване на сигурността на резултатите. Една сигма може да бъде случайно статистическо отклонение в данните, 3 сигма се брои като доказателство, а само резултат от 5-сигма и повече се определя като точно наблюдение. По дефиниция, вероятността, че резултат с 5-сигма не е верен, е по-малко от едно на милион.
При предишни проучвания на учените на OPERA, проведени в периода от 2008 до 2013 г., са установени осцилации на неутрино четири пъти.
Заедно с изключително малката им и "неуловима" за измерване маса, осцилациите са другото забележително каччество на тези частици. Смята се, че осцилациите показват, че масата на неутриното не е нулева.
Ако знаем какво е неутриното - електронно, мюонно или тау неутрино, то няма маса, контретно свързана с лептонния му тип, а някаква комбинация от неутрино с различни маси: електронна, мюонна и маса на тау неутрино. Тази неопределеност е в съответствие с квантовата механика. Може да се каже, че осцилациите на неутриното са прояви на квантови ефекти.
Нискоенергийните неутрино изключително слабо взаимодействат с материята: например, неутрино с енергия 3.10 MeV могат свободно да преминат през слой вода от порядъка на 1018 m (около 100 светлинни години). Всяка секунда през площ от 1 cm² преминават около 6 × 1010 неутрино, отделяни от Слънцето, но тяхното въздействие върху веществото почти не се чувства. Затова идентифицирането им е трудна задача, за която са необходими огромни и сложни детектори.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари