И външните електрони, определящи валентността, и вътрешните електрони на атома се държат неочаквано при екстремни налягания, което показва, че може да има още едно непознато досега състояние на материята.
Учените дълго време смятаха, че ако външните електрони на атома са изключително мобилни и често се държат малко по-хаотично, вътрешните електроните в близост до ядрото са стабилни. Те се движат непрекъснато около ядрото и се държат по-далече един от друг.
Ново изследване показва, че ако налягането е наистина изключително голямо, например двойно повече от центъра на Земята, най-вътрешните електрони на атома променят поведението си.
Международен екип от изследователи наблюдавал неочаквано тази аномалия при метала осмий, който е един от най-плътните от всички познати метали и почти толкова несвиваем колкото диаманта, под статично налягане от над 770 GPa. Това е повече от два пъти по-високо от налягането в центъра на Земята и 7,7 милиона пъти по-високо от средното атмосферно налягане при морското равнище.
Трябва да отбележим, че най-високото налягане, постигнато до този момент е 4 милиона атмосфери или 400 GPa, което е приблизително налягането в центъра на Земята.
Учените са успели да направите това благодарение на устройство, наречено диамантена клетка, което може да постави материал със субмилиметрови размери под налягане, сравнимо с това, което създават диамантите. Част от изследователския екип от университета в Байройт в Германия е разработила синтетични диаманти, които намаляват зоната, в която може да се побере осмия, с което се увеличава налягането до нови граници.
Осмият е запазил своята шестоъгълна тясно опакована структура, но както вътрешните, така и външните електрони започнали да се държат неочаквано. Въпреки силното налягане, външните или валентностните електрони се държали нормално, докато електроните в близост до атомните ядра - които обикновено са предсказуеми и здраво обвързани с ядрата - започнали да взаимодействат един с друг. С други думи, екстремното налягане променя поведението на външните електрони.
"Феноменът означава, че може да започнем да търсим чисто нови състояния на материята", заяви ръководителят на проекта Игор Абрикосов. - "Ние сме много щастливи и това е вълнуващо, тъй като задава нови въпроси за бъдещи изследвания".
Изследването е публикувано в списание Nature.
Източник: Linköping University
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
19.09 2015 в 17:01
18.09 2015 в 13:14
Прочее, Лейди, няма "потенциал" който да пречи на електроните да проникват в ядрата. Напротив, ядрото даже много се старае да ги събере, просто толкова си може срещу Паули и Хайзенберг заедно. А и да проникват електроните, в повечето ядра няма какво толкова да направят, защото захватът е енергетично неизгоден. И така си живеят.
18.09 2015 в 09:05
В неутронните звезди, плазмата, изродената материя при свръхниски температури е друго, както и в случая.
Благодаря ви за интереса.
17.09 2015 в 15:01
И да, за превода ми беше критиката, евентуално и за редакцията, ма не ми се обясняваше подробно. И на други места в статията личи, но това беше най-фрапантното.
17.09 2015 в 12:37
И да, очаквано е да започнат да се държат другояче електроните, когато намачкаш външните електрони към вътрешните и така изкривиш електромагнитното поле около ядрото. Случва се същото като в изродения електронен газ.
16.09 2015 в 23:24
Последни коментари