Концепцията за моста Айнщайн-Розен често се разбира като космически пряк път, подобен на тунел, който свързва отдалечени точки в пространство-времето.
Въпреки че тази идея е завладяла научната фантастика, ново проучване показва, че конмцепцията за проход в пространството не съответства на реалната физика.
Последните изследвания показват, че оригиналната теория за моста на Айнщайн-Розен не е била червеева дупка, а математическа характеристика на това как е структурирано времето. Тази нова перспектива може да помогне за решаването на друг упорит проблем във физиката.
Изследването, ръководено от професор Енрике Гастаняга (Enrique Gaztañaga) от Университета в Портсмут, заедно с К. Сраван Кумар (K. Sravan Kumar) и Жоао Марто (João Marto), е публикувано в списание Classical and Quantum Gravity. Изследователите предполагат, че мостът функционира като математическа връзка между две посоки на времето, едната напред, а другата назад.
Оригиналната концепция на Айнщайн-Розен
Алберт Айнщайн и Нейтън Розен никога не са предлагали директно пряк път през пространството в оригиналната си теория от 1935 г. Вместо това са изучавали как квантовите полета се държат в условия на екстремна гравитация. За да запазят уравненията си консистентни (имат поне едно решение), те са описват връзка между две копия на пространство-времето, които са огледални образи едно на друго.
Тълкуването на червеева дупка се появява много по-късно. Мостът в оригиналната концепция колапсира твърде бързо, за да може каквото и да било да премине през него, което го прави неизползваем като проход. Въпреки това идеята за буквален тунел все пак става популярна.
Гастаняга и екипът му преразгледат първоначалната идея. Те не разглеждат моста като път през пространството, а като механизъм за това как квантовата механика работи в изкривено пространство-време. Техните открития показват, че за да се опише напълно какво се случва близо до черните дупки, трябва да се вземат предвид и двете посоки на времето, а не само движението напред, което наблюдаваме.
Решаване на информационния парадокс
Това откритие е важно за една от най-големите загадки на физиката, известна като информационния парадокс на черната дупка. През 1974 г. Стивън Хокинг демонстрира, че черните дупки бавно излъчват топлина и в крайна сметка могат да се изпарят, очевидно унищожавайки цялата информация за материята, която е попаднала в тях. Това директно противоречи на убеждението в квантовата механика, че информацията не може да бъде унищожена.
Изследователите казват, че парадоксът възниква само когато мислим за черните дупки от гледна точка на една единствена посока на времето. Когато включим и двете посоки в квантовата картина, информацията се запазва на хоризонта на събитията, вместо да изчезва. Тя продължава да се развива в обърнатата във времето компонента на квантовото състояние. Не можем да видим това от наша гледна точка, но информацията все още е там.
Преди Големия взрив
Последиците от това се простират отвъд черните дупки. Ако времето има две огледални посоки на квантово ниво, Големият взрив може да не е абсолютното начало. Вместо това той би могъл да представлява квантова промяна от свиваща се вселена към нарастваща, всяка със собствена посока на времето. В този случай нашата вселена може да се намира вътре в черна дупка, образувана в още по-голям космос.
"Големият взрив" може да не е било абсолютното начало, а отскок - Големият отскок (Big Bounce) по аналогия на "Големият взрив" (Big Bang) – квантов преход между две обърнати във времето фази на космическата еволюция.Илюстрация: Vicidomini, Salvatore. (2021). https://www.researchgate.net/post/Black_Holes_out_of_a_galaxy_do_they_exist/608af2e7218ef16e6e2dfdd4/citation/download
Изследователите посочват възможна следа от наблюденията. Космическият микровълнов фон показва постоянен дисбаланс, който стандартните модели трудно могат да обяснят. Модели с огледални квантови компоненти се вписват по-добре в данните от наблюденията, но изследователите внимателно отбелязват, че те все още не потвърждават теорията.
Екипът на Гастанягае заявява, че изследването им няма да замени теорията на относителността на Айнщайн или стандартната квантова механика. Вместо това те предполагат, че и двете идеи придобиват сила, когато се приеме сериозно пълната, балансирана във времето структура на квантовата механика. Това, което мостът Айнщайн-Розен може би описва, не е пряк път между галактиките, а прозорец към скритата структура на самото време.
Справка: A new understanding of Einstein–Rosen bridges; Enrique Gaztañaga, K Sravan Kumar and João Marto; Classical and Quantum Gravity, 2026, Volume 43, Number 1; DOI 10.1088/1361-6382/ae3044
Източник: Einstein-Rosen Bridges May Not Be Wormholes After All, Physicists Reveal, The Debrief
Още по темата
Физика
Мостовете на Айнщайн-Розен не са червееви дупки, а квантови противоположни посоки на времето
Космос
GW190521 - Eхо от червеева дупка от друга вселена? Вълнуващо, но предпочитаме простите обяснения
Физика
Как би изглеждала една червеева дупка, ако някога намерим такава?



















Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Прост Човек
Последната теорема на Стивън Хокинг преобръща времето и причинността
Прост Човек
Разрязването на фотон на две създава безкраен рояк от частици
zlatkov
Учени сканират 74 милиона радиосигнала от междузвезден обект за признаци на извънземни технологии
Джендо Джедев
За срещата на Земята с Халеевата комета през 1910 г. някои са пили "противокометни хапчета"