Името на родения на 13 август 1814 г. физик е познато на всички, защото с него е обозначена най-малката единица за дължина - Ангстрьом.

През 1868 г. шведският физик Андерс Ангстрьом публикува атлас на слънчевия спектър с около хиляда измервания на спектралните линии с безпрецедентна прецизност, с такава точност, че на ученият му се наложило да въведе нова измервателна единица, която по-късно е наречена на негово име.

Ангстрьом е един от основателите на спектроскопията и е бил известен в академичните среди като изследовател на спектъра на Слънцето и полярните сияния.

След това, благодарение на най-малката единица за дължина (Å), името му става познато на всички физици, химици и биолози. Буквата А с кръгче над нея - това е шведската буква, с която започва името на Ангстрьом представлява единица за дължина, равна на една десетомилиардна част от метъра. Това е приблизително диаметъра на орбитата на електрона във водороден атом в невъзбудено състояние.