Пол-Емил Лекок дьо Боабодран, винарът, който откри 4 нови химични елемента

На 18 април през 1838 г. се ражда Пол-Емил Лекок дьо Боабодран във френския град Коняк - известен винопроизводителен център. Най-забележителното му откритие е на предсказания от Менделеев елемент галий, с което потвърждава периодичния закон на химичните елементи.

Дьо Боабодран принадлежи към древен богат дворянски род и бизнес с вино, в който се включва и малкия Лекок. Майка му е образована жена, която му преподава истории и чужди езици. Самият той по конспекти изучава няколко курса в Политехническия университет в Париж и си прави скромна лаборатория в дома си, където започва да повтаря експериментите, за които е прочел в книгите. В тази лаборатория той прави много от своите ранни открития, включително елемента галий - прогнозираният от Менделеев "екаалуминий".

Ранната работа на Боабодран е посветена на спектроскопията и нейното приложение върху редкоземните елементи. Той анализира спектрите на 35 елементи с помощта на бунзенова горелка, електрическия разряд или и по двата метода заедно, за да се индуцира луминисценция и по този начин открива елементите от групата на лантанидите: самарий (1880), диспрозий (1886) и европий (1890). Изолира и елемента гадолиний (1885), но той преди това е бил открит от Дж. С. Мариняк.

^{Галият е необичаен метал. Тя не се среща като чист елемент в природата, но може да бъде закупен в чиста форма и можеда го използвате за наистина невероятни научни демонстрации. Една от най-популярните демонстрации на галия е разтопяването му от топлината на човешка длан.}

Но най-забележителното откритие на Боабодран е елементът галий. През 1875 г. получава няколко милиграма галиев хлорид, отделен от образец минерална руда и установява, че това вещество дава нови спектрални линии. Той продължава експериментите си, преработвайки няколкостотин килограма цинкова руда от Пиренеи и същата година получава повече от 1 грам чист метал чрез електролиза на разтвор на негов хидроксид в хидроксид на калия. По-късно той приготвя 75 грама галий, използвайки повече от 4 тона руда.

Боабодран изчислява атомната маса на галия - 69.86 - много близка до сега приетата маса от 69.723.

За тази си работа получава Ордена на Почетния легион и други награди и премии. Мнозина решават, че името галий е дадено от Боабодран по патриотични подбуди, тъй като Галия е древно име на Франция.

По-късно се появиха версии, според които Лекок е нарекъл елемента галий в своя чест (името Лекок или на фр. le coq и  латинското Gallus означава едно и също - петел), но Боабодран отрича това в статия от 1877 г.

Съществуването на галия е предсказано през 1871 г. от Менделеев, който го нарича ека-алуминий, така откритието на Боабодран е потвърждение на периодичния закон на Менделеев. Боабодран има голям принос за развитието на периодичната система на елементите, предполагайки, малко след откриването на аргона, че той е представител на една нова, по-рано непредвидена серия от химични елементи, които по-късно стават известни като групата на благородните газове.

Още по темата

05/09/2016

Технологии

Стъпка към развитието на електроника от течен метал (видео)

04/08/2016

Физика

Създаден е материал, който е едновременно и твърд, и течен от галий и сапфир

08/02/2023

Физика

На днешната дата през 1834 г. е роден най-великият измежду химиците

12/03/2015

Физика

Капка от метал се движи сама и възстановява формата си (видео)