Лазерът със свръхмощни импулси може да генерира огромно количество енергия, която е 1000 пъти повече от тази, произвеждана от Световната енергийна мрежа. Това каза по време на лекцията си Нобеловият лауреат по физика за 2018 г. професор Жерар Муру.
Френският учен беше удостоен със званието „Доктор хонорис кауза“ на Българската академия на науките за постиженията му в областта на лазерните науки и технологии на церемония, която се проведе на 25 февруари в зала „Марин Дринов“ на Българската академия на науките.
Малко са световноизвестните учени – Нобелови лауреати, които така активно да работят за включване на България и институти на БАН в европейските научноизследователски структури. Проф Муру е един от тях, подчерта в представянето си председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски. Един от най-значимите приноси на проф. Муру за развитието на лазерната физика в Европа и в България е създаването на проекта „Екстремна светлина“ – ELI (Extreme Light Infrastructure).
Работата на Жерар Муру (Франция, Ecole Polytechnique) и Дона Стрикланд (Канада, Университет Ватерло), с която споделят Нобеловата награда за физика през 2018 г, позволи да се получат най-интензивните и кратки лазерни импулси създадени някога. Техният метод се нарича "усилване на чирпираните импулси" (Chirped pulse amplification). Неговият принцип е следният - взема се кратък лазерен импулс, "разтегля се" във времето и пространството за сметка на дисперсията, усилва се и след това отново се компресира. Английската дума "chirp" означава чуруликане, птичи трели, тоест "разтеглен" звуков импулс.
Работата на Муру и Стрикланд са рекордьори в чакането на Нобелова награда - получават наградата си след тридесет години и три години.
Принцип на "усилването на чирпираните импулси". LLNL / Wikimedia Commons
В лекцията на тема: „Страстта за екстремна светлина и приложението й в полза нa човечеството“ проф. Муру разказа за двете най-важни за обществото приложения на свръхмощните лазери, върху който са фокусирани неговите изследвания: в медицината, където те могат да се използва за адронна терапия и в опазването на околната среда – за намаляване на ядрените отпадъци и производство на безвъглеродна енергия.
След церемонията проф. Муру обсъди с ръководителите българския консорциум на ELI-ERIC-BG, в който участват Институтът по електроника на БАН, Институтът по физика на твърдо тяло на БАН и Физическият факултет на Софийския университет „Климент Охридски“ и д-р Милена Дамянова, директор на Дирекция „Наука“ в Министерството на образованието, бъдещото участие на България в този важен международен проект.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари