Учен твърди, че е открил доказателства, че съществуват други вселени

Наблюдавайки космическия микровълнов фон (cosmic microwave background - CMB), учен е открил аномалия, свързана с някои области на CMB и смята, че това е доказателство за съществуването на алтернативни вселени.

Д-р Ранга Чари (Ranga Chary), автор на изследването, пише, че неговите наблюдения може "да се дължат на сблъсък на нашата Вселена с алтернативна вселена, чието барионно-фотонно съотношение е около 65 пъти по-голямо от нашето" - съобщава порталът I Fucking Love Science.

Предпечат на изследването, на което все още предстои да бъдат рецензирано, е достъпно в ArXiv.

Това не е първият път, когато учен вади "сензационната" новина, че в космическия микровълнов фон има доказателства за  "съществуването" на паралелни вселени.

Д-р Чари смята, че е открил сигнали от друга вселена, сблъскала се с нашата преди милиарди години.

Д-р Ранга Ран Чари от Калифорнийския технологичен институт изследва данни, събрани от орбиталния телескоп "Планк" (Planck Space Telescope) на Европейската космическа агенция. Освен електромагнитните вълни от галактики, квазари и облаци от газ, астрофизикът се съсредоточил върху изучаването на космическия микровълнов фон, който се дължи на първите мигове след Големия взрив.

Космическият микровълнов фон или CMB е първата светлина, която е засияла във Вселената и се излъчва 370,000 години след Големия взрив, когато Вселената е станала достатъчно студена, за да се образува водород и първите фотони започват да се движат свободно, без да се абсорбират от първичната материя.

Мултибалоните

Според д-р Чари, картата на космическия фон има няколко зони, където микровълните светят много по-ярко от очакваното. Тези разлики той смята за доказателство за съществуването на други светове и галактики, сравними по размер и мащаб с нашата, все едно два гигантски балона са се сблъскали.

Този вид сблъсък е възможен и в съответствие със съвременните космологични теории, които предполагат, че Вселената, която виждаме е само един от многото балони. Такава мултивселена може да бъде следствие от космическата инфлация - широко приета идея, че ранната Вселена се разширява експоненциално в първата част от секундата след Големия взрив.

След като започне, инфлацията никога не спира, така че създаването на множество вселени става почти неизбежно. "Бих казал, повечето версии на инфлацията всъщност водят до вечна инфлация, създавайки множество вселени", казва Алън Гът от Масачузетския технологичен институт, създател на теорията.

Вместо сферично симетрично разширяващо се кълбо, моделът на Андрей Линде (бивш руски учен, сега преподава в Станфорд) представлява дървовидна структура на саморепродуциращ се фрактал, състоящ се от безкраен брой разклоняващи се инфлационни кълба (мехурчета). Като мехурчета могат да се раздуват и вътре в други мехурчета, образувайки нови мини-вселени. Промяната в цвета представя “мутации” във физичните закони спрямо родителските вселени. Характеристиките на пространството във всяко мехурче не зависи от времето, когато се формират.

Тази концепция чудесно обяснява защо физическите константи на нашата Вселена изглеждат толкова фино настроени, за да дадат възможност за съществуването на галактики, звезди, планети и живот.

Д-р Чари вярва, че видимата Вселена може да е просто област "в рамките на една суперобласт, която се надува вечно". И може да има много други области "отвъд наблюдаемата Вселена, като всяка област ще се ръководи от различен набор от физически параметри", обяснява д-р Чари.

(Да си призная и аз преди време се изкуших да тълкувам неравномерностите в микровълновия космически фон с "допира" на други вселени - мехурчета - нещо което споделих с възторга на лаик в "Бръснача на Окам".)

Непроверимо

За съжаление, ако съществуват другите вселени (мехурчета), е невъзможно да се срещнем с тях. Пространството помежду ни се разширява постоянно, а светлината е твърде бавна, за да пренесе някаква информация между нас. "Те никога не биха могли дори да знаят за съществуването на другия", казва Матю Джонсън (Matthew Johnson) от университета Йорк в Торонто, Канада. "Това звучи като забавна идея, но изглежда няма начин да се провери" - споделя пред New Scientist изследователят.

Д-р Чари твърди, че от общата картина на цялото небе на Планк е премахнал всичко, което не е CMB - звезди, газ и прах, които биха могли да създадат фалшиви "следи" от други вселени. Но сам в статията си споделя, че в 30% от случаите, неравномерностите в емисията са заради източници от "предния план", които не са били взети под внимание.

Чари признава, че идеята му е само ориентировъчна, но затова пък вълнуваща. "Необичайни твърдения като доказателството за алтернативни вселени изискват много висока тежест на доказателствата", признава той.

Още по темата

12/07/2015

Физика

Как да си направим Вселена в лаборатория

05/07/2015

Космос

Защо Вселената е еднаква навсякъде и във всички посоки

10/03/2015

Физика

Тахионите – акушерите на Вселената

21/02/2015

Физика

Стрелата на времето