Космическото време и прогнозирането на природни бедствия: Разговор с проф. Димитър Узунов

Могат ли да се прогнозират земетресенията? Могат ли да се прогнозират изригванията на вулканите? В ефира на OFFNews стартира изключителна поредица от лекции, водени от един от най-изявените специалисти в областта на космическото време – професор Димитър Узунов. В серията от срещи той ще сподели своя дългогодишен опит и ще ни разкрие как науката се опитва да разгадае тайните на земетресенията и вулканите.

Ето най-интересните акценти от уводния разговор с него, които ни подготвят за предстоящото научно пътешествие:

Какво е космическо време?

Под космическо време разбираме тези взаимодействия между земята и космоса, които формират нашето време тук и сега. Основният двигател на живота и процесите на нашата планета е Слънцето. То има свои собствени периодични цикли – освен денонощния, съществуват цикли от 28–29 дни (въртене на Слънцето), както и 11-годишни и 22-годишни слънчеви цикли. Тяхната фаза пряко влияе върху климатичните процеси. Например, пикът на текущата слънчева активност беше през 2025 г., като в момента навлизаме в спад, който ще продължи около шест години. Проф. Узунов обаче предупреждава, че това няма да направи следващите години по-хладни – вече натрупаната радиация в атмосферата и загрятата океанска вода ще продължат да оказват влияние.

От Пловдив до кулоарите на НАСА

Пътят на проф. Узунов в науката започва от Математическата гимназия в Пловдив, преминава през обучение по геофизика и математика в България и защита на дисертация по нелинейни процеси и глобална томография в Москва. След провален експеримент по технически причини, той насочва интереса си към сеизмологията в БАН. През 1999 г. става първият българин, започнал работа в космическия център „Годард“ на НАСА на Източното крайбрежие на САЩ. До напускането му през 2013 г. българската общност там вече наброява 14 изключителни специалисти. 

През 2001 г. опустошително земетресение удря регион Гуджарат в Индия и отнема живота на около 25 000 души. Анализирайки спътниковите данни в реално време, проф. Узунов забелязва нещо невиждано дотогава – топлинни сигнали, които се появяват 2–3 дни преди самото земетресение и точно на мястото, където по-късно възниква трусът.

Това откритие доказва, че спътниците, създадени за изследване на климата и атмосферата, могат да дават ценна информация за прогнозиране на земетресения. След трагично земетресение в Южна Италия през 2002 г., при което пропада историческо училище, ученият осъзнава огромното социално значение на своето откритие и започва разработката на  система за ранно предупреждение чрез мащабен проект в НАСА.

Завръщане в България

След пандемията от COVID-19 и години дистанционно преподаване, проф. Узунов решава да се завърне в родината си. България има уникално локално време. „Това е единственото място в света, в което мога да започна сутринта да работя с Япония, след това с Китай, след това с Европа и да завърша деня си с работа с американците“, споделя ученият.

Целия разговор и лекциите ще публикуваме в канала на OFFNews.