Астрономическите явления през януари 2016

Студените януарски нощи не предлагат най-комфортните условия за съзерцаване на звездното небе, но небесните светила следват своя път и още в началото на 2016 г. ще ни предложат няколко космически спектакъла, достойни за нашето внимание. Първото астрономическо събитие практически не можем да наблюдаваме, но е интересно с това, чв бележи важен момент от орбиталния път на нашата планета. На 3 януари в 03 ч. официално време Земята ще бъде в перихелия си – в най-близката до Слънцето точка от елиптичната си орбита. Тогава разстоянието от нас до централното ни светило ще бъде 147.098 млн km. За сравнение – когато Земята е в афелий, тя се намира на 152 099 млн. km от Слънцето. През 2016 г. афелият ще бъде на 4 юли в 19 ч.

Второто астрономическо явление ще може да се наблюдава от всеки, останал под открито небе и избрал място далеч от светлините на градовете. Това е метеорният поток Квадрантиди, активен от 28 декември до 12 януари. Максимумът му през 2016 г. ще настъпи на 4 януари около 10 ч. официално време. Така поради дневната светлина максимумът на явлението няма да може да бъде видян от Европа. Най-подходящото за нас време за наблюдение ще бъде края на нощта на 3 срещу 4 януари, т.е. тъмните часове, максимално близки до момента на максимума.

Има още един фактор, който ще възпрепятства наблюденията – на 4 януари Луната ще изгрее в 02:14 ч. за София, с 34% осветен диск (след фаза последна четвърт) и ще остане видима до края на нощта. Когато Луната е ярка, тя повишава осветеността на небето и това възпрепятства наблюдението на по-слаби астрономически обекти, в това число и повечето по-слаби метеори. Радианта на Квадрантиди (точката от небето, спрямо която изглежда, че метеорите се разлитат във всички посоки наоколо) се намира между фигурите на съзвездията Воловар, Голяма мечка, Херкулес и Дракон – в района на вече несъществуващото съзвездие Квадрант (Quadrans Muralis), откъдето идва и името на потока. Квадрантиди е един от най-активните потоци през годината – ако максимумът му се случи в ясна безлунна нощ и ако наблюдателят е далеч от градските светлини, той може да наброи близо 120 метеора на час. За разлика от другите два най-активни и популярни потока – Персеиди (през август) и Геминиди (през декември), Квадрантиди имат кратък, но интензивен максимум.

Метеорните потоци се пораждат от т. нар. метеорни роеве – облаци от космически частици. които се отделят в пространството в процеса на разпадането на комети или (в по-редки случаи) на астероиди. Частиците най-често са с големина от прашинки до скални късове с размери до няколко сантиметра. Обикаляйки около Слънцето, през определени периоди от годината Земята преминава през някои от тези облаци. Тогава частиците, оказали се най-близо до нашата планета, навлизат с висока скорост в атмосферата и нажежавайки се до светене от триенето си във въздуха, се изпаряват, оставяйки понякога тлеещи плазмени следи след себе си. Това всъщност е явлението метеор, което сред народа е масово популярно като „падаща звезда“.

Счита се, че метеорният рой, пораждащ Квадрантиди, е формиран от частици отделени при разпадането на кометата 96P/Machholz 1. Последни фотографски и радарни изследвания обаче показват, че в периода на активност се различават две компоненти, т.е. наслагват се два потока. Първата (стара) компонента трае през цялото време на активност и е с родителско тяло споменатата комета Machholz 1. Втората (млада) компонента трае само няколко часа. За нея се счита, че е активна от близо 200 години. За родителско тяло на младата компонента се сочи обекта 2003 EH1 – астероид или комета, открит през март 2003 г. от астронома Peter Jenniskens. Проявяващите повече интерес по темата могат да разгледат абстракта на новата статия “On the age and formation mechanism of the core of the Quadrantid meteoroid stream”. Авторският екип е от Катедрата по физика и астрономия към университета в Западен Онтарио, Канада, а първият автор Абедин Абедин е бивш докторант в Института по астрономия към БАН.

^{ази анимация показва орбитата на астероида или кометата 2003 EH1. Анимацията сменя изгледа си: отначало е поглед отгоре - откъм северния полюс на Слънцето, а после - изглед в равнината на еклиптиката (в равнината на орбитата на Земята). Тя показва как орбитата на този астероид продължава далеч от еклиптичната равнина(т.е. тя е под голям наклон). Източник: NASA/JPL.}

Третото интересно явление през мееца ще бъде уникално съединение на ярките планети Венера и Сатурн, които на 9 януари преди зазоряване ще се наблюдават на ъглово отстояние едва 5 дъгови минути една от друга. Ще можем да ги открием ниско над хоризонта в посока изток-югоизток, от около 05:15 ч. до развиделяване. Видимото сближаване на двете планети ще е такова, че с невъоръжено око те трудно ще се различават като два отделни обекта. През телескоп с голямо увеличение обаче (около 300 – 400 пъти), двете плането ще се наблюдават в детайли и заедно в окуляра – Сатурн със своите пръстени и Венера, северно от него, със 79% осветен диск.

Венера и Сатурн на 5′ една от друга в окуляра на телескоп с поле 0.125^о и с голямо увеличение

През януари ще продължи да се наблюдава кометата C/2013 US10 (Catalina), повече информация за която можете да намерите в първото съобщение за нея в този сайт. В началото на 2016 г. кометата ще изгрява около час след полунощ. В новогодишната нощ US10 (Catalina) ще бъде видимо много близо до звездата Арктур – най-бляскавата звезда (алфа) от съзвездието Воловар. Това е удобен ориентир за бързото ѝ откриване от тези, които желаят да я наблюдават с бинокли или с по-мощни зрителни тръби. Най-удобно C/2013 US10 ще се наблюдава около 17 януари, когато ще премине най-близо до Земята – на около 108.4 млн. km. Очакваната яркост на кометата тогава е около 5.5-а видима звездна величина.

Още по темата

20/12/2015

Космос

Посрещаме 2016 г. с малка комета в небето