Честит празник на авиацията и космонавтиката! (видео)

Човечеството не знае кой и кога първи е направил сал и тръгнал на пътешествие в океана, но с абсолютна увереност знаем кой и кога е полетял за първи път в космоса - това е Юрий Гагарин и го е направил на днешната дата, 12-ти април през 1961.

Днес се отбелязва и Международният ден на Авиацията и космонавтиката от 1969 г. по решение на Международната федерация по авиация (ФАИ).

На 7 април Общото събрание на ООН гласува резолюция, с която обявява 12 април за Международен ден на полета на човека в космоса.

Космическият кораб „Восток 1“

На 12 април, 1961 г. в 6 часа и 7 минути по Гринуич - 9 часа и 7 минути московско време излита с Юрий Гагарин на борда си космическият кораб „Восток 1“, който за първи път извършва пълна обиколка около Земята. Целият космически полет е продължил 1 час и 48 минути.

Епичният полет на Гагарин приключил като на височина от 7 км той катапултира от капсулата за кацане. 

По време на космическия полет Гагарин едва не е загинал цели три пъти.

Първият - при навлизане в атмосферата, когато спускаемият апарат не успял веднага да се отдели от кораба и висял на кабелите на приборно-агрегатното отделение. За Гагарин, който е бил тогава в спускаемия модул, усещането не било приятно - всичко се тресяло, по илюминаторите потекли струйки течен метал. Кабелите изгорели едва в атмосферата. Заради този инцидент, вместо в Казахстан Гагарин каца в Саратовска област, върху някаква нива, изплашвайки колхозничките с оранжевия си скафандър.

Второто му сериозно премеждие било, когато при катапултиране от спускаемия апарат, преди да се разтвори добре парашута, се е отворил и резервния и по чудо не съсипал основния купол. Освен това, едва е успял да измъкне изпод ремъците дихателния клапан, заради което първият космонавт почти се е задушил.

Любопитно е, че по тогавашните правила на Международната федерация по авиация, рекордите, установени при полет може да бъдат официално регистрирани само ако пилотът се приземи със същото въздухоплавателно средство, с което е излетял. ТАСС в съобщението си се опитва да заобиколи това изискване:

В 10 часа и 25 минути московско време, след обиколка на земното кълбо в съответствие със зададената програма, е включена спирачната установка и космическият кораб-спътник с пилота-космонавт майор Гагарин започна да се снижава от орбита за приземяване в зададения район на Съветския съюз.

Следващото съобщение е:

След успешното провеждане на набелязаните изследвания и изпълнението на програмата на полета, на 12 април 1961 година в 10 часа 55 минути московско време съветският кораб "Восток" извърши благополучно кацане в зададения район на Съветския съюз.

И като че ли не са излъгали, но Гагарин дори и в книгата си „Пътят към космоса“ не говори много за катапултирането си. 

И накрая, може би като символ на премеждията му, Гагарин преминава по червеният килим пред очите на света с развързани обувки.

Усмивката на Гагарин направи повече от всички съветски ракети заедно. Може би е избран за първи космонавт и заради нея. Може да се каже, че изборът на Гагарин е невероятно успешен пиар.

След полета, Гагарин прави световно турне, посещава 30 страни, в т.ч. и България, навсякъде посрещан с любов и възторг.

Гагарин в България. Снимка: архив на БНР

Скоро след това, България също се включва в космическите програми с апаратура и със специални космически храни, разработени от учени в БАН. Имаме и двама свои космонавти - Георги Иванов и Александър Александров.

След десети ноември, България продължава да си сътрудничи с отделни държави, но не успява да използва големия си потенциал в областта на космическите технологии, апаратури и системи било поради липса на средства или недалновидна политика.

На 8 април 2015 г. България подписва споразумение за членство на в Европейската космическа агенция. Споразумението е последвано от присъединяването към Хартата по Плана за европейските коопериращи държави или PECS (Plan for European Co-operating States) на 4 февруари 2016 г. Това е 5-годишна програма за основни изследователски и развойни дейности, насочени към подобряване на капацитета на националната космическа индустрия. Секторите, в които може да се реализира подобно сътрудничество с България включват мехатроника, ИКТ, микроелектроника, наблюдение на земята, сателитни комуникации и др. В края на 5-годишния период страната може или да започне преговори за ставане на пълноправна държава-членка или асоциирана държава или да подпише нова Харта на PECS.

Още по темата

12/04/2015

Космос

НАСА почете Гагарин и Деня на авиацията и космонавтиката

08/04/2015

Космос

България подписа споразумение с Европейската космическа агенция

04/02/2015

Технологии

С какви проблеми са се сблъскали конструкторите на първия луноход и как са ги решили