Екип учени от НАСА иска да възстанови справедливостта - като направи Плутон и други космически тела, отново "планети".
Нивергнат и унижен
Плутон, аутсайдерът на Слънчевата система, бе "понижен" от планета на планета джудже от Международния астрономически съюз (IAU) през 2006 г., според който бедният стар Плутон не отговаря на новите критерии за истинска планета.
Това е решение, яростно оспорвано от лоялните фенове на Плутон и много астрофизици и планетарни учени.
Алън Стърн, главен изследовател на мисията New Horizons към Плутон и и Дейвид Гринсуон, астробиолог, са написали нова статия за Washington Post, която може да се обобщи като "Да направим Плутон велик отново" (или поне истинска планета отново).
Глупости
Определението на IAU от 2006 г. изисква от едно небесно тяло, за да бъде планета три неща:
- да обикаля около Слънцето (или съответната звезда)
- да бъде достатъчно голяма, че гравитацията й да я оформи почти като сфера;
- да не е сателит на друга планета и да няма в своята орбита други подобни по размер формации, т.е. да да е гравитационно доминиращото образувание в района си..
Плутон се проваля на последния критерий - до него е сравнимият с него по големина спътник Харон, с който обикалят около общ център.
"Това са глупости", заяви Алън Стърн, коментирайки понижаването на статута на Плутон до планета джудже пред Tech Insider.
Сега Стърн и Гринсупон пишат, че определението е "набързо скалъпено" и съдържа "очевидни недостатъци". В края на краищата, това би означавало, че Земята не е планета, защото край нея минават много астероиди, които е изчистила. Освен това дефиницията не взема под внимание екзопланетите, безбройните планети, които живеят извън нашата собствена Слънчева система. Колкото повече от тези екзопланети откриваме, толкова повече тази дефиниция изглежда ненужно ограничена.
Геофизично определение за планета
Стърн ръководи екип от изследователи на НАСА, които предлагат ново определение за планета - то отива по-далеч от простото възстановяване на статута на ледения Плутон. Целта на предложението е да предефинира това, което смятаме за "планета" и да обвържем това определение с много прости, лесно наблюдаеми фактори.
Стърн и Гринсупон твърдят, че терминът "планета" трябва да се използва за описание на светове с присъщи геофизични свойства, а не просто орбитални свойства.
Тяхното определение включва "тяло с маса подзвездната, което никога не е преминавало ядрен синтез и което има достатъчно самогравитация, за да приеме сфероидна форма, адекватно описана от триаксиален елипсоид, независимо от неговите орбитални параметри". Казано по-просто, те определят като планети тела, които са достатъчно големи, за да станат сферични под действието на своято собствена гравитация, не са толкова големи, че ще се възпламенят в звезда и да обикалят около нещо, независимо около какво.
Алън Стърн, главен изследовател на мисията New Horizons към Плутон.
"Защо казваме това? Ние сме планетни учени, което означава, че сме прекарали кариерата си, изследвайки и изучавайки обекти, обикалящи звезди. Използваме "планета", за да опишем светове с определени качества ", пише Стърн за Washington Post.
"Когато наблюдаваме небесно тяло като Плутон с много познати черти - ледени планини, ледници от азотни сътединения, синьо небе със слоеве смог - ние и колегите ни съвсем естествено обозначаваме с думата "планета", за да го опишем и да го сравним с други планети, които познаваме и обичаме".
Някои от вас може би вече подозират, че определението, предложено от тази група, обхваща и много естествени спътници - дори този на Земята. Екипът казва, че това не е недофглеждане, а по-скоро планирано разширяване на определението, което признава практическите реалности на рутинната планетарна наука.
"Луна означава, че обикаля около други светове, които обикалят около нашата звезда", продължава Стърн. "Но когато обсъждаме свят като Титан на Сатурн, който е по-голям от планетата Меркурий и има планини, дюни и каньони, реки, езера и облаци, ще го откриете - в литературата и на нашите конференции - като планета. Тази употреба не е грешка или завой към миналото. Това [определение] е все по-често срещано в нашата професия и е точно".
Предложеното определение също така покрива някои от пропуските в настоящата планетарна класификационна система на IAU:
- При сегашната система само планетите, които обикалят нашето Слънце, са "планети". Онези, които орбитират други звезди, онези, които се носят свободно в галактиката (планети-скитници), не се смятат за истински "планети".
- На второ място, системата IAU изисква планетите "да изчистят околността си", че по време на формирането си те са станали достатъчно големи, за да привлекат и да "изчистят" цялата материя наоколо. Проблемът с този критерий е, че "никоя планета в нашата Слънчева система" не може да я удовлетвори, отбелязва екипът, тъй като има множество малки космически тела, които непрекъснато пресичат планетарните орбити, Земята - също.
- Накрая, това, което екипът счита за "най-тежко" е, че изчистването на зоната зависи от размера: с други думи критерият става напълно произволен, защото може да определите неговата "зона за изчистване" както си искате.
Екипът е съгласен, че като се има предвид скоростта, с която се откриват нови планети и нови планетарни типове през последните десетилетия, има смисъл да се определи кои обекти трябва да се класифицират като планети.
По-лесно за учене?
Подобни изявления Алън Стърн е имал и преди, осъждащи "тъжното развитие през 2006 г., когато няколкостотин астрономи - предимно неспециалисти в изследването на планетите - обявяват, че Плутон и разрастващият се списък на други малки планети, открити отвъд Плутон, не са планети.
Това "до голяма степен се дължи на стреемежа да не се налага учениците да запомнят имената им. (Чудя се дали същите астрономи - също неспециалисти по химия - смятат, че има твърде много елементи в периодичната таблица по същата причина.)
Това е интересен аргумент и помага да се илюстрира как дори научните термини често са въпрос на дефиниция, като често изборът на определения се основават отчасти на полезността (което помага за по-доброто разбиране на някои аспекти на света, може би?), а не се основава на обективен научен факт.
Слоеве мъгла над Плутон, документирано от космическия кораб New Horizons, прелетял покрай планетата джудже през юли 2015. Снимка: NASA / JHUAPL / SwRI
Думата "планета" е повече част от културата, а не от науката
Учените от НАСА твърдят, че "процесът [...] е дълбоко погрешен и широко критикуван дори от онези, които са приели резултата". По време на конференцията през 2006 г., в която са приети стандартите, "малкото учени остават до самия край на седмицата - (по-малко от 4% от световните астрономи и дори по-малък процент от световните планетарни учени), за да ратифицират набързо дефиницията, която съдържа очевидни недостатъци ", добавя Стърн.
Екипът е уверен, че IAU ще преосмисли недостатъците в своето определение рано или късно. И ако това не се случи, Стърн заяви, че в крайна сметка тази официално одобрена дефиниция ще трябва да се приведе в съответствие както с "здравия разум, така и с научната употреба".
"Думата "планета" предхожда и надхвърля науката. Езикът е свързан с културата", заключава той.
"Думите не се определят чрез гласуване. Нито са научна парадигма".
Предложението "Геофизична дефиниция на планета" бе представено за първи път миналата година на годишната конференция за Лунни и планетарни науки в Хюстън, Тексас.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари