Две луни на Уран може да имат активни океани, освен Европа и Енцелад

И тези луни може би изпускат част от материала си в космоса

Ваня Милева Последна промяна на 23 March 2023 в 00:01 12487 0

Художествена представа за Уран

Кредит NASA/Johns Hopkins APL/Mike Yakovlev
Илюстрация на Уран и петте му най-големи луни (от най-вътрешната към най-външната): Миранда, Ариел, Умбриел, Титания и Оберон.

Уран е необикновен обект в Слънчевата система по различни причини, но най-вече заради перпендикулярното си въртене спрямо останалите планети в Слънчевата система. 

Леденият гигант сменя местата на полюсите си всеки ден и макар че е с милиард км по-близо до Слънцето от Нептун, Уран държи рекорда за най-студената температура, измервана някога в Слънчевата система: -224 ℃ - още една от удивителните му странностги.

След неотдавнашно преразглеждате на данните за енергийни частици и магнитно поле, събрани от космическия апарат "Вояджър 2" на НАСА преди близо 40 години, изследователи от Лабораторията по приложна физика "Джон Хопкинс" (APL), Мериленд, откриват още нещо интересно за най-студената планета в Слънчевата система.

По време на тридневното си прелитане около Уран през 1986 г. "Вояджър 2" извършва единствените наблюдения на планетата и нейната система на място. Новият анализ на тези наблюдения отпреди три десетилетия показва мистериозен източник на енергийни йони в магнитосферата на планетата. Резултатите от тях предполагат, че една или две от 27-те луни на Уран - Ариел и/или Миранда - добавят плазма в космическата среда чрез неизвестен и загадъчен механизъм.

Едно от обясненията е интригуващата възможност една или двете луни да имат океани под ледените си повърхности и активно да изхвърлят материал, може би чрез гейзери.

"Не е необичайно измерванията на енергийни частици да са предвестник на откриването на океански свят", заявява Иън Коен (Ian Cohen), космически учен в APL и водещ автор на новото изследване.

След като се гмурнали отново в данните за частиците от инструмента LECP (Low-Energy Charged Particle) на "Вояджър 2", построен от APL, изследователският екип открива нещо особено: плътна популация от енергийни частици, които космическият апарат е наблюдавал, докато се е отдалечавал от Уран.

Интересният факт за тези частици е, че те са били изключително ограничени в близост до магнитния екватор на Уран.

"Магнитните вълни в системата обикновено биха ги накарали да се разпръснат по географските ширини", обяснява  Коен, "но всички тези частици са били свити близо до екватора между луните Ариел и Миранда."

"Първоначално учените свързваха тези характеристики с това, че "Вояджър 2" вероятно е прелетял през случаен поток от плазма, "инжектиран" от далечната опашка на магнитосферата на планетата. Но това обяснение не е вярно. Обикновено инжекцията би разпространила частиците по-нашироко от наблюдаваното."

Изследователите се опитват да възпроизведат наблюденията на "Вояджър 2", използвайки прости физични модели и базирайки се на повече от 40 години последващо натрупване на знания. Те стигат до заключението, че истинското обяснение изисква както мощен, надежден източник на частици, така и определен механизъм за активирането им. След като претеглят много алтернативи, те стигат до извода, че частиците най-вероятно произхождат от близка луна.

Екипът предполага, че Ариел и Миранда или и двете са отговорни за частиците или чрез потоци от пара, наподобяващи тези на Енцелад, или чрез процес, известен като разпрашаване, при който високоенергийни частици се удрят в повърхност и изпращат още частици в космоса.

Следователно механизмът на захранване вероятно ще бъде същият според моделирането: Луните непрекъснато освобождават частици в пространството, където те произвеждат електромагнитни вълни. Тези вълни ускоряват отделни малки частици до енергията, която LECP може да открие. Екипът изказва предположението, че този процес е позволил частиците, открити от LECP, да бъдат толкова плътно фиксирани.

Снимка на "Касини-Хюйгенс" на гейзери, изригващи от ледената обвивка на Енцелад. Кредит:NASA/JPL/Space Science Institute

"Въпреки това, при наличието само на едно наблюдение на региона и без данни за състава на плазмата или измервания на пълния диапазон на електромагнитните вълни в нея, няма как да се определи окончателно източникът на частиците", коментира Коен.

И все пак учените вече подозират, че петте най-големи луни на Уран - включително Ариел и Миранда - може да имат подповърхностни океани. Снимките на двете луни, направени от "Вояджър 2", показват физически признаци на геоложко обновяване, включително възможни изригвания на вода, която е замръзнала на повърхността.

Справка: Ian James Cohen, Drew L Turner, Peter Kollmann, et al. A localized and surprising source of energetic ions in the Uranian magnetosphere 1 between Miranda and Ariel. ESS Open Archive. March 13, 2023. DOI: 10.22541/essoar.167874177.75849866/v1

Източник: Two moons of Uranus may have active oceans, ТechЕxplorist

Виж още за:
    Най-важното
    Всички новини

    Още от Космос

    Коментари

    За писането на коментар е необходима регистрация.
    Моля, регистрирайте се от TУК!
    Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

    Няма коментари към тази новина !